Четвъртък, 27 март, около 19:15 часа. Тече 60-ата минута на двубоя Локомотив Пловдив - Левски. На терена със син екип се появява юношата Стивън Петков, който заменя чужденеца Кевин Бру. Левски отчита поредния си рекорд - Петков е 38-ият футболист, използван през сезон 1 2013/14 във всички турнири! Това обяснява защо столичани нямат облик и целта им е третото място в А група.
Текучество то при играчите е огромно. Но далеч по-тревожното е, че по същия начин стоят нещата и в ръководството и спортно-техническия щаб на отбора. Затова и напълно логично се стигна до тъжния факт, че в навечерието на 100-годишния 1 юбилей Левски е без спор-тен директор, без треньор, без сектор А на стадион "Георги Аспарухов", без купа... Знае се единствено, че Тодор Костадинов Батков е собственик. От злополучния за сините 25 май 2013, когато заради автогол срещу Славия бе изпусната шампионската титла, клубът се превърна в истинска мелница за кадри. За 10 месеца се смениха цели 17 души -Включително шестима шефове!
Дни преди злополучната дата на "Герена" се стягаха за златните медали. Иво Тонев бе силната фигура в клуба -контролираше спортно-техническата дейност, имаше гръмкипланове за строеж на нов стадион . Още преди ( трофеят да е узаконен, треньорът Николай Митов получи постоянен договор. Спортният директор Даниел Боримиров стягаше селекция за евротурнирите... След фиаското с белите, когато купата бе в тунела на "Герена", но замина за Разград, Иво Тонев подаде оставка като изпълнителен директор и остана само за да строи стадиона. Промените в треньорския щаб бяха малки - Руслан Михайлов замени Красимир Колев като наставник на вратарите. Дойде обаче стартът на настоящия сезон - с нов спортен директор. Наско Сираков смени Даниел Боримиров, като последният дори не бе уведомен за уволнението си. Стигна се до провала от Иртиш, замина си Николай Митов, дойде Викторио Павлов за един мач, за да седне на треньорския стол Славиша Йоканович. Сърбинът пристигна със свой екип, но в щаба останаха Мариан Христов, Елин Топузаков и Руслан Михайлов. Той постоя няколко месеца, докато Тодор Батков "не взе нещата в свои ръце" и реши да натири Йока. За треньор за няколко часа бе назначен Ивайло Петев, който бе съблечен от феновете. Дирижираната атака успя, а с треньора си тръгна Наско Сираков. Иво Тонев пък хвърли втора оставка - този път и като председател на УС. Христо Йовов изведнъж стана спортен директор, а Антони Здравков първоначално бе временен треньор, но след това заслужи да е постоянен. Тимът не вървеше, но лъжливо успокоение идваше от елиминирането на ЦСКА за купата. Още преди да пукне пролетта, на "Герена" пак настъпиха катаклизми. Христо Йовов уж бе уволнен, но сам си тръгна, с него и помощник-тренъорът Мариан Христов. Здравков си назначи Ангел Славков, но след два дни и двамата си тръгнаха след отпадането от Ботев (Славков остана в школата). Започнаха да се разотиват и членове на УС - Димитър Иванков u Николай Илиев. Всичките заради гнилата обстановка в клуба.
И като теглим чертата, ще видим, че единственият оцелял е Елин Топузаков, който заради ангажименти към школата не присъства на злополучния мач със Славия... В момента Топчо е изпълняващ длъжността старши треньор. Докога?
Всъщност нормалните хора би ги заболяла главата само докато четат списъка с рокадите, (не са посочени тези в ДЮШ, които също не са малко) А той е толкова дълъг, че все едно е за десетилетие, а не само за 10 месеца.
Янаки Димитров, "Тема спорт"