22-годишният Димитър Кутровски вече и като класиране в ранглистата е вторият най-добър български тенисист. Тази новина може да звучи странно на повечето хора, но всъщност е напълно закономерен факт. В момента Кутровски заема 655-о място в световната ранглиста, но реално нивото му на игра е дори по-високо от тази позиция. Доказват го постиженията му както в последно време, така и в цялата му макар и кратка кариера.
А какви всъщност са фактите. След като заминава да учи за бакалавър, Кутровски е постигнал колосалните 229 победи в рамките на Университета в Остин, щата Тексас, играещ в Първа Дивизия на студентската тенис лига. Това автоматично го прави най-успешния състезател в историята на университета. Той подобрява постижението на Чарлс Бекман, който в периода 1984-1987 г. стига до 228 победи. На сингъл Дими има 117 успеха, което го отвежда на 3-о място във вечната класация. На двойки е четвърти със 112.
За кариерата си в университета, поставен под номер 3 в класацията в САЩ, Кутровски три пъти взима приза "All-American", който се дава на играчи с най-добри резултати през годината в САЩ. Кутровски подплътява всички тези си успехи на студентско ниво и с представянето си на турнирите за професионалисти. За последната година той е участвал на 4 турнира от сериите "Фючърс" с награден фонд от 15 хиляди долара, на които е играл 2 финала, а през тази седмица се е запътил към трети.
Проблемът пред Дими е, че студентите в САЩ играят като аматьори на такъв тип турнири. Това означава, че не могат да взимат пари и затова рядко си позволяват такива разходи, особено при тежката програма, която и без това следват. Самият Митко е побеждавал множество тенисисти от топ 300-400 като Виктор Естрела, Майкъл МакКлън, Хосе Стейтъм и много други. Това спокойно дава основание на българските фенове, а и не само, да очакват много поводи за радост от досега незабелязвания талант от София.
Джон Родик, братът на бившия номер 1 Анди Родик и старши треньор на Университета в Оклахома, познава много добре качествата на Кутровски. Според Джон Родик Димитър е отличен играч, с добри удари от задна линия и най-важното с отлично посрещане. Основните пропуски в играта му са свързани със сервиса, който може да бъде подобрен. Джон Родик, който от есента ще е треньор на младата ни надежда Цветан Михов, също споменава че самият Анди Родик е тренирал неведнъж с Кутровски, когато се прибира да види семейството си в Тексас.
Ето как се изказва за Димитър Кутровски Майкъл Сентър, един от треньорите в Тексас:
"Да постигнеш това, което Дими съумя, е необходимо да работиш невероятно усърдно и да си много здрави физически. Трябва да си всеки ден на корта, не може да си позволиш да пропускаш мачове или да имаш слаби дни. Той е страхотен професионалист и наистина се грижи за формата си. Освен всичко той дава всичко от себе си в срещите и това му осигурява невероятната възможност да печели двубоите си. Физическата и психическата му устойчивост са двата компонента, които го дърпат напред. Това, което е постигнал е изумително. В Тексас сме благословени да имаме Дими сред нас."
Самият Кутровски коментира постиженията си така: "Просто съм щастлив, че успях да използвам престоя ми тук по най-добрия начин и да покажа тези резултати. В Тексас получавам всичко, което ми е нужно. Ние имаме страхотни треньори, условията са чудесни и аз извлякох най-доброто от това.
"Треньорите помогнаха на играта ми и ми дадоха увереност, че мога да печеля мачове. Наистина съм щастлив и нямаше да мога да сторя това, ако не беше треньорът Рикардо Рубио, както и кондиционният наставник Дони Майб.
"Моите съотборници в Тексас ми помогнаха като тренираха с мен, а и ме подкрепяха по време на моите мачове. Нямаше начин да постигна това само със собствени усилия. По един или друг начин, аз получих невероятна подкрепа. Дали тя е директно свързана с тениса или по някакъв друг начин, то това улесни живота ми извън кортовете неимоверно."
Така малка България има поне още един играч, с който може да се гордее. Но това само по себе си не е достатъчно. Трябва и да го оценим, а не просто да изискваме едно или друго нещо от него. Историята ни показа, че с лека ръка прогонихме или обидихме не един или двама големи спортисти. Надали и този случай ще ни послужи за урок, но все пак може да пробваме поне веднъж да оценим по достойнство това, което имаме преди да е станало късно...
Екип на Tennis24.bg
