Едно от нещата, които според повечето специалисти пречи на футбола ни да се развива, е, че в А група играят редица некачествени чужденци, които не са по-добри с нищо от българските футболисти. След последните три провалени години В Левски около „Герена" се пееше все една и съща песен, която бе и напълно оправдана. „Защо идват чужденци за по 20 хиляди евро на месец, които играят само срещу Монтана и Калиакра?"
В последните години при сините действително бяха привлечени редица чуждестранни попълнения, като повечето от тях така и не впечатлиха и не оправдаха своите трансфери. Пресни са случаите с играчи като Тони Калво, Ларс Рисп, Сьорд Арш, Петер Петраш, Матондо, Слори и т.н. За пример в това отношение може да послужи и Сюлейман Диамутен, когото ръководството се опитва повече от два месеца да разкара от отбора. Последните няколко селекции на Левски си бяха откровен провал, с няколко дребни изключения като Мулдер, Грийн, Рамос и Пинто. След мачовете със Сараево изглеждаше, че въпреки твърденията на синьото ръководство за по-внимателно и отбрано селектиране на новите футболисти, както повечето специалисти казваха: „И тези новите не струват".
Пак тръгнахме да залитаме в другата крайност и да започваме да припяваме познатата мелодия - защо левскарите ги няма на „Герена", къде е левскарският дух, къде са момчетата от школата. След показаното от отбора на Илиан Илиев обаче няма как плочата да не се обърне. Просто защото в четирите поредни победи на Левски от началото на първенството почти всички положителни неща в играта на сините идваха от новите им летни попълнения. Забелязват се наченки на нещо, което леко бе позабравено, а по принцип трябва да е константно, когато става въпрос за попълнения от чужбина. А именно основно чужденците да придават класа на състава.
Вече фразата на новите „Искам да се докажа в Левски" не увисва във въздуха и е вън от клишето, което всички новопривлечени играчи заучават, когато ги представят с новата фланелка. Вижда се, че селекцията в Левски може да постигне своята цел - а именно, чужденците да придават класа на отбора, да се нагърбват с отговорността, да изнасят тежестта при тежки моменти. И така и трябва да бъде. Тук ще направим кратък спортно-технически анализ на показаното от чужденците в първите 4 мача на Левски. Ще започнем от атаката, защото явно за излекуване на „болестта" колеблива и неориентирана защита на сините май ще трябва да почакаме още.
БАЗИЛ ДЕ КАРВАЛЬО
Националът на Гвинея Бисау може да имаше много проблеми с идването си на „Герена" и това, което се случи между него и феновете, бе бомба със закъснител. Карвальо обаче демонстрира невероятно желание за игра и се стреми да бъде полезен във всички фази на играта. Той видимо иска да се докаже. Освен това Карвальо не е типичната „деветка", която да чака центриране на дузпата като Сьорд Арш, той е по-комплексен футболист. Факт е, че с изявите си сенегалецът печели все повече симпатии сг
МАРСИНЬО
Нисичкият бразилец, чиято визия по-скоро напомня на продавач на царевица на северния плаж в Приморско, вече започна да загатва за какво е бил привлечен на „Герена". Общо взето, той и Карвальо са факторите, които носят разнообразието в атаките на тима. Марсиньо не стои само напред, въпреки възрастта си (и дори леко побелялата коса, което отначало стряскаше феновете) снове по целия фронт на атака, избягва на фланга, връща се да поеме топката, търси извеждащия пас, но по много различен начин от своя предшественик Дарко Тасевски.
РОМАН ПРОХАЗКА
В съвременния футбол точно играчи като словака са ключови за представянето на един отбор. Прохазка не успява да впечатли с особена техника и бързина, дори е леко тромав. Но при него желанието за доказване също е налице и думите на главния селекционер Дончо Донев, че е много работлив, явно не са просто празни приказки пред медиите. Русокосият халф е полезен навсякъде по терена, стабилен е, а освен това, както Илиан Илиев го хвали, може да играе още 90 минути след края на мача. Прохазка не е голяма класа, но определено черноработници като него не се намират лесно.
РОМЕН ЕЛИ
От новите чужденци, които се наложиха като титуляри, засега французинът си остава най-голяма загадка. Поне обаче може да се отчете, че Ели е относително грамотен тактически защитник, а при сините има(ше) и доста по-неориентирани от него. Защитата е ахилесовата пета на този тим, предстои да видим дали точно Ромен е човекът, който най-после да се окаже защитникът -стълб в отбраната, който да носи сигурност.
В списъка на скъпите резерви засега остават Жоао Силва и Опоку, които явно ще трябва да почакат, за да се наложат. Техният потенциал до този момент не убеждава. Тепърва обаче ще е интересно да видим как ще се адаптира в А група един нападател, идващ от Евертън, с безспорни физически данни и силен удар и един, по думите на всички около Левски, много бърз играч. Засега поне ще се доверим на синьото ръководство и ще приемем, че тяхното привличане е инвестиция в бъдещето.
Накрая е добре и да прибавим към чужденците, които придават приятния полъх в играта на Левски, и Дъстли Мулдер, Кристовао Рамос и Нуно Пинто, който скоро ще се върне в игра. Те в момента нямат алтернатива сред българските играчи в тима. Доказва го хазартната игра на Орлин Старокин, който видимо е една от дупките в състава на Илиан Илиев.
Засега има наченки на това чуждестранните попълнения в Левски да се окажат успешни. А това е нещо, на което не сме ставали свидетели отдавна.
