Може много неща да се изтъкват като позитиви, но мерилото за успешност на един президент на футболен съюз е представянето на националния отбор по футбол на съответната държава. Колкото по-често се класира националният отбор на големи първенства и печели по този начин пари от награден фонд, толкова по-успешен е президентът. По този основен показател настоящият президент на БФС Боби Михайлов, който заема тази длъжност неизменно от есента на 2005 година, е абсолютен неудачник.
Неудачник спрямо предшествениците си, но и неудачник спрямо по-голямата част от колегите си в Европа. Накъдето и да се огледаме, отборите от нашата черга все са постигали класиране на голямо първенство в последните 10 години. И съответните федерации са се облажили с доста милиони. А БФС все стои отстрани и гледа как другите прибират парата. И мъката е голяма!
Да, президентът не играе на терена и не спасява дузпи, но прекрасно си дава сметка, че при всяка загуба за националния отбор е най-големият губещ. Провалът на треньорите и футболистите е обезпечен финансово, касата на БФС обаче не е бездънна. Всичко това обяснява нервността на президента след двата мача от европейските квалификации. И разминаването на неговите оценки с тези на треньорското ръководство. И вероятната раздяла с Любо Пенев, която с нищо няма да промени картината. На Боби след пет провалени кампании и шеста под голям въпрос не му се слушат никакви обяснения. А болката е още по-силна, защото мосьо Платини приготви специално за такива гладници като него и БФС цели в допълнителни порции. И България е длъжна да вземе една от тях, без значение какъв титаничен провал я очаква на самото първенство във Франция.
Класирането на финали не е само три мача на същинския турнир. Това е половин година биене на тъпани и уникална само-реклама в държавата. Много по-благоприятна среда за набавяне на нови спонсори, които - дето се казва - и от патриотизъм са готови да дават за националния отбор.
Защо Боби Михайлов, който е по-модерен и по-прагматичен президент от своите предшественици, е толкова неуспешен? Защо той не може да постигне това, което направи Иван Славков, мир на праха му, чиято форма на управление бе абсолютно неадекватна? И все пак България се класираше, а в касата на съюза постъпваха жизнено важни финанси.
Боби се крие като щраус зад мантрата - всичко е осигурено, всичко им е предоставено. Типично разсъждение на бакалин, който е напълнил магазина със стока и чака купувачи. Но не калкулира факта, че има много други бакалии с по-хубава стока от неговата. Да, но то ва, че играчите спят на удобни легла, хапват пи тателна храна и се возят в луксозно возило за тренировките, не означава абсолютно нищо. Те не играят в квалификации за световното първенство на бедни и бездомни, а на турнир под егидата на всемогъщата УЕФА. Организация, която има оборот от милиарди евро годишно. Това, че Боби се е напънал зверски и е набавил някакъв бюджет за националния отбор, не му дава основание за претенции.
Естествено, много са обективните причини България да няма конкурентноспособен национален тим. Ще е крайно несправедливо вината изцяло да се хвърля върху президента Михайлов, факт е обаче, че той ръководи съюза като президент на клуб. А тази постановка е изначално грешна. Михайлов гледа на националния отбор като на собствена инвестиция, която в един момент трябва да му се изплати. Има и основания, вече близо десет години той с танталови мъки осигурява бюджета за БФС, а единственият начин -да се получи възвръщаемост е чрез голям успех на националния отбор. Има обаче една интересна подробност -клубните президенти подписват договор с футболистите и притежават техните права за дадения период от време. БФС няма никакви права над националните футболисти. Те идват готвят се, играят, евен туално се събира публика за техния мач и БФС взима някакъв приход. Това е механизмът.
В мисленето на Боби Михайлов съществува здрава логика. Като национален футболист той е видял как БфС печели пари от участия на световни първенства. И как известна част от сумата отива към играчите, но се облажва и съюзът.
Всъщност постоянните провали на националния отбор трябва да са индикация за изначално сгрешена стратегия на управлението. В тях се оглеждат слабото първенство и произтичащите от това постоянни резили в Европа, отчайващото състояние.на детско-юношеския футбол, убийството на треньорската професия, корупцията и черното тото дори при подрастващите, слабото съдийство, постоянните неуредици около тв правата, двойният аршин при лицензиране-то. Всичко това е несвършена работа на Боби и БФС. И ето че сметката идва, отиваме в Норвегия като аслани и се връщаме като на.....и. Това е положението - норвежците са по-големи анонимници от нашите, но тамошната федерация е направила необходимото да имат 11 млади и перспективни играчи. Нашата родна федерация се отнесе общо взето с безразличие към последното участие на наш млад от бор на финали на евро пейско първенство. А и къде са тези футболисти сега, защо не ги интегрират в големия футбол.
Някои неща са логични. Редно е България да играе на европейско първенство, но това не се дава на тепсия. Трябва да се извоюва и почти винаги е следствие на правилната политика. Днес Исландия бие Холандия и се превръща в явление, но затова си има причина. Не е паднало от небето. Плод е на стратегия.
Преди година талантливи и умни хора от БФС, чието хоби е да колекционират дипломи, написаха уникална стратегия за развитието на българския футбол. Прочетох я няколко пъти и мога да твърдя, че ако се реализира, България ще играе отново на полуфинал на световно. Лошото е, че самият Боби Михайлов не я е прочел, била е част от кампанията му за президент. Просто така е свикнал, така са го научили! Лошото за него е, че времената се промениха и със стил „ала Славков" не се получава.
Защо е сравнението със Станишев, ами защото май това ще е перспективата пред Борислав Михайлов. Провален в България, успешен за себе си в Европа. Ако не другр - осигурил си е запазеното място зад гърбовете на Платини и Блатер на всеки стадион по света. Голям успех, трябва да му се признае. Но темата е националният отбор по футбол, а той от 2004 година е на сухо!
Жаклин Михайлов, "Тема спорт"
