Неверие трови “Левски” от месеци.
Бюджетът е свит двойно. Заплатите - с 40 %. Резултатите - като заплатите, “редуцирани”. Няма купа от 5 години, дори временно първо място в класирането няма отдавна. Няма евротурнири. Има 4 поредни загуби от ЦСКА. Ред “нелевскарски” реалности. Та чак до рекордните 3 мача поред без публика поради запалянковски простотии.
Вместо в трудния момент феновете да докажат любов, те бягат от стадиона. Канеха се уж организирано и масово да купуват абонаментни карти, които обаче се оказаха по-малко от 2013-а. С познати безчинства “сини” ултраси стовариха наказания за закрити врати. А това са най-запалените момчета и момичета, те (почти) винаги са на мач, не бягат. Но лишиха “Левски” и от подкрепа, и от 150 000 лв. приход. Същите влюбени в “синьото” извадиха от касата на “Герена” още няколко десетки хиляди лева чрез санкции от БФС за провинения по стадионите. Те глобяват “синьото” в период, в който клубът едва свързва двата края. А са хора, които се кълнат в любов към “Левски”.
Така е около този клуб. Обичта често се показва, рядко се доказва.
Избраният за треньор Димитър Димитров (голям левскар по сърце) се скри от трудната ситуация - няма играчи, подготовка, пари... Няма какво ли не. Въпреки двукратните молби Херо реши да идва от януари, за да не носи отговорност за чужди грешки. За себе си е 100% прав, да е жив и здрав. За “Левски”? Преценете сами.
Пари няма, ясно. “Левски”
плаща сметките
а някои не плаща. Има няколко милиона дългове. Приказките за 25-30 млн. лв. задължения са глупости за наивници. Става въпрос предимно за разсрочени плащания (каквито има почти всеки клуб, от това не се фалира лесно) и кредити към Батков, които всъщност се калкулират в цената на клуба при продажба.
Собственикът - като повечето хора по време на криза - няма свободен капитал. На приказки - помагачи много. Но наскоро се забавиха заплатите, Батков с мъки за кой ли път закърпи положението с необходимите 200 000 лв. за отбора. Сам. “Помагачите”, “идеолозите”, “градивните критици”, потайните “кандидат-купувачи” на клуба, милионерите със сини сърца, “влюбените в синьото” се скриха. Може би защото искат скоро да вземат клуба. И имат програми, планове, готови хора за назначения.
У нас умеем да обвиняваме, да искаме оставки. Като “спонтанната” акция с пеене и плакати срещу Батков по трибуните. Повикаха като на манифестация два месеца и рязко млъкнаха, щом адвокатът обеща 15% от акциите. Не на феновете, а на организираните фенове. И на мига забравиха, че “Батков е лош управник”.
Остава впечатление, че мнозина искат да помагат на “Левски”, но в бъдеще. Което означава - ще има един милиони от “Газпром” за усвояване, дайте да се вредим, а после ще е лесно за управляване. Тезата може да се отрече с помощ сега. Но сега никой не помага. Батков е сам. Сам е и Георги Иванов.
Гонзо два пъти бе на крачка да си тръгне - неразбран, неоценен в усилията. Остана. Сам. И спортен директор, и треньор, и психотерапевт за подсмърчащи за заплати глезльовци, водени от “големи левскари” в съблекалнята. Гонзо може някога да каже колко часа сън му се събират за последните 2 месеца. Но няма да разкрие как сам със своя авторитет и мъжка дума спря гнева за пари. Печеше се бунт, оглавяван от хора, които печелят по 100-200 хиляди лева годишно и мрънкат за една-две месечни заплати. По закон имат право. А морално право? Вие преценете.
Коравият на вид мъж Иво Тонев наскоро едва не се просълзи пред тв камера в интервю, докато споделяше колко финансова помощ е получена за строежа на сектор “А” през 2014-а. Само от... две места. Едното - пенсионер, дарил 50 лв. Другото - фенклубът в Червен бряг с няколкостотин лева, събрани от нямането на хората. Иначе половин България “страда” за стадиона, мрънка, обвинява, критикува, дава ум. Но колцина от “страдащите” дадоха някой лев? Или доброволен труд?
Клубът е обрулен
Когато през юни 2013-а се върна в своя дом “Герена”, легендата Наско Сираков “подуши въздуха” и бе потресен. Смяташе, че от неговия клуб е останала примерно една трета. Като дух, хора, мечти, ум, работа, организация, отношения, погледи, ако щете. Запознати му обясниха, че и 1/3 няма, ще види. Четири месеца по-късно Наско си тръгна, прогонен от организирана акция на ултраси - събличането на Ивайло Петев. Сираков вече знаеше, че от неговия “Левски” и 1/4 не е останала.
Днес “Левски” е пред най-страшното във футбола - да загуби усещането за гранд. Като амбиция за победа и болка от загуба, пари и евротурнири, вярна публика и мечти, вдигнати глави и дух, начин на работа и идея. Дори Гонзо заговори, че целта е място в тройката. Това не е липса на смелост, а реализъм. Годината е нулева, година първа на нов градеж, махнаха 19 играчи, взеха 11, слагат се основи. Реално “Левски” е копие на строежа на сектор “А” - полусринато, полуиздигнато, груб строеж, няма мазилка още, камо ли шпакловка или лустро. Всичко върви бавно и трудно, върви на вересия, няма яснота за финансирането нататък и ще го има ли изобщо. И? Има надежда.
“Левски”ще се вдигне, защото е голям. А голям се става - не само във футбола - с умение да се преодоляват трудни периоди. Но оцеляването в настоящите жестоки месеци е дело на Тодор Батков, Георги Иванов, Иво Тонев (за строежа) и още няколко по-малко известни личности, които също посвоему се чувстват сами. Оцеляването няма да е дело на гръмогласни критикари или мълчаливи милионери, на марионетки или майсторчета на пиара. Ако толкова обичаха “Левски”, щяха да извадят 200 000 лв. (или поне няколко десетки хиляди) за заплатите. Или като заем, или срещу акции, начини си има.
не става
с една-две декларации на подкрепа или упрек. Това не е помощ, а характерното за българина “думите са безплатни”. Мърморенето “от любов” е съвършено безплатно. Обич на думи. А любов без дела е мъртва, нали?
Нима трябва да обичаме само красивите, добрите, правилните? Нима несъвършените не заслужават обич? Нима ще обичаме “Левски” и ще пълним стадиона само когато е шампион, носител на купата и в групите на евротурнири, или за вековен юбилей? Баща и майка обичат още повече детето, когато е болно. Защото това е истинска любов. Всичко друго е “безплатна любов”. Като към болния “Левски”. Само му чакаме несъвършенствата, за да лъснат пустите сърца.
Който обича “Левски”, нека даде десетина лева за билет и иде на мача с “Лудогорец” в събота. Да се съберат 15 000 души - това са заплатите на отбора за месец. Десетина лева, цената на бутилка евтина ракия, е скъпичко? А нима “Левски” е обичан само от социално слаби? Или само от една-две хиляди, колкото виждаме с билет?
На думи и критики влюбените в “Левски” са... милиони. Но на дела и даване... Ако наистина милиони обичаха “синьото”, те щяха да поискат удвояване на цените на билетите, жертвайки 2 бутилки ракия или едно кино. И загуба след загуба щяха да стават все повече, а стадионът - тесен за тази любов. Но иначе върви животът тук, в страната на безплатната любов. За жалост и “Левски” започна да става като другите...
Ростислав Русев, в-к "Труд"
