Поради липса на пълноценен футболен живот дори пристигането на един футболен чиновник от УЕФА за България вече си е огромно събитие. И какво всъщност има толкова в новината, че на стадионите по време на четирите мача от А група е присъствал още един зрител, при това без билет. И то щедро ухажван и съответно удовлетворяван от БФС. И преследван от журналистите, камерите и микрофоните все едно, че на посещение е бил Джани Инфантино, а не някакъв от канцелариите на УЕФА. Но след като се вдигна толкова много шум, да преценим и какви са последиците.
Марк Бата видя най-слабото съдийство в света по време на своята обиколка. И куртоазно ни каза, че реферите ни са млади и обещаващи и до пет години евентуално някой от тях може да свири мач дори от Шампионска лига. Забележете колко условни наклонения: обещаващи, евентуално, ако, някой, дори. Всичко това говори, че Бата се е хванал за главата от това, което е видял, а то и ние се хващаме за главата. Какъвто футболът, такава държавата, такова и съдийството. Допреди 10-15 години гледахме рядко корумпирани и нагли типове в черно, но поне притежаваха безспорен талант. И бе напълно ясно, че грешките им не са случайни. Но когато искаха да бъдат на световно ниво, наистина го правеха. Не случайно Атанас Узунов свири полуфинал за Купата на УЕФА и на Европейско първенство, а Иван Леков дори два пъти бе на европейски финали като байрактар. Те наистина бяха големи съдии, макар и да оставиха двупосочни впечатления в доста мачове от първенството. И не случайно Узунов който е корифей в материята, е безпощадно критичен към своите наследници.
Да не се връщаме назад към Дудин, Дочев, Румянчев. В по-скоро време имахме друг огромен талант -Любе Спасов. Всичките те бяха на високо равнище и не случайно записаха в личната си биография и големи събития, с които да се гордеят до сетния си ден. Дочев направи грешката с божията ръка, но влезе във всяка енциклопедия. A тази, новата суперзвезда Драгомир Драганов, скоро ще го знаят, че свири мачове, само близките му. Защото няма грам талант за тази професия.
Но и това никак не е случайно, народи се едно ново поколение арбитри, досущ като това като сегашните футболисти. Сиви, безлични, страхливи, бездушни. Това са хора, чийто хоризонт не стига по далеч от техния балкон. Наблюдавам отблизо това съсловие от години, дори си общувам с някои от тях от време на време и виждам, че биологичният подбор пада на все по-ниско ниво. Като млад журналист съм разговарял с много от тогавашните рефери. Може да не са били професори, но бяха интелигентни момчета с леко тарикатски уклон. Но не бяха глупаци, дори можеха интелектуално да респектират футболистите. Сега реферите са като някакви манекени, наистина добре сложени, с модерни прически, но без грам талант за тази нестандартна професия. Защото един футболен съдия взима решение за миг, докато един такъв в съда може да мисли за решението с месеци. И това не става само със семинари и зубрене на правилника, това се получава със сърце и душа. Отново ще дам примера с Наско Узунов, който притежаваше талант да бъде съдия номер едно в света. Разликата между бездарника и таланта е в това, че единият разваля всичко, докато другият дори от напечената ситуация прави съдийски шедьовър. Няма да се уморя да повтарям как Узунов в може би най-важния си международен мач на "Вила Парк" взе решение правилно по смисъла на футболната игра и неправилно по правилата. Но футболът спечели и това бе по-важното.
От миналото да минем към настоящето
След като десетина години доста спорен рефер като Антон Генов бе водач на листата, нещата или трябваше да тръгнат напред, или съвсем да се овапцат. Стана второто, от неговите приемници само двама показаха наченки на талант - Георги Йорданов и Цветан Кръстев. Но първият вече го пенсионираха. 2015 година бе много слаба за Георги Йорданов. Той първо се прочу в Разград, когато пред очите му се разигра кунгфу изпълнението на Моци срещу нападателя на ЦСКА Николич, но реферът се направи на разсеян и се компрометира жестоко. След това неговото съдийство бе в центъра на прекратения мач Левски - Литекс. Йорданов направи доста неприемливи и дори тенденциозни грешки на 'Герена". Не усети духа на мача и даде червени картони, които можеше да спести и сега да гледаме по-нормално първенство, а не тази пародия. Клишето е, че всеки арбитър има право на грешка, защото е човек, но неговата излезе солено на всички. Цветан Кръстев, който съм го открил още в първия му мач, можеше вече наистина да свири Шампионска лига. Можеше, но вече е само мираж. И понеже не върви нагоре и не трупа постижения, тъпче на едно място. А в много мачове с право го упрекват. Липсата на развитие при него е очевидна. Притежава безспорен талант и ако не го развива, неизбежно ще се насочи към дъното. Друг е въпросът, че самата среда в българското съдийство е отровена и го дърпа надолу.
Йорданов и Кръстев несъмнено са добри футболни съдии, но те са само двама. Всъщност вече остана един, тъй като Йорданов бе пенсиониран. Цялата друга група е напълно развенчана Тасков, Димитров, Попов, Кабаков, Стоянов, Ставров... Еманация на съдийското фиаско обаче са Станислав Тодоров и Николай Йорданов, тези двамата са родени да убият футбола в зародиш. Освен некадърни, те са и дразнещи. особено Николай Йорданов. Изброените дотук ги гледахме достатъчно, за да нямаме съмнение, че от тях нищо не става. И могат да свирят след години Шампионска лига само на плейс-тейшън. Сега се появяват и някакви голобради момчета, които съвсем ме отчайват. Да са благодарни, че никой не се интересува от първенството и там всичко е ясно, защото при това бездарие и грешки в едни стари времена щяха да нощуват по багажници и голи поляни в планината. Няма да изреждам гафовете от последните 10 мача, те са цял поменик, фалшиви дузпи, раздаване на жълти картони като коледни подаръци под елхата, пълна некадърност при линията на засадата. И тази неизкоренима тенденция, най-малкото падане навсякъде по терена да е нарушение, а в наказателното поле да е недостатъчен контакт, както се изразяват не по-малко бездарните коментатори.
Марк Бата дойде - пи, яде, забавлява се и си прекара добре по специалната програма на БФС. Водещият български рефер в сегашния му вид ще бъде петимен за два-три наряда на петоразред-ни мачове в началните кръгове на евротурнирите. Другото е да чакат състеза-нийца при децата и юношите. Голям съдия за световно, европейско, Шампионска лига няма да имаме в следващите 10-20, а може и повече години. Абсурдният парадокс обаче е друг, съдии нямаме, а наблюдатели бол. Протежетата на Боби си намериха покрай него най-приятната работа по света. Оказва се, че всичко във футбола ни е трагедия, но чиновници с хубави костюми и модерни сакове обикалят Европа. И те в скоро време ще станат главните футболни новини. Еди-кой си бил делегат на Байерн - Барселона, друг на Манчестър Сити - Байерн. Но файдата е само за тях, за футбола никаква. И това доказва за какво всъщност съществува БФС - да обслужва личните интереси на една камарила от две дузини хора. А най-големият от тях ще се инсталира в ложите с красивата си съпруга на финала на европейското първенство. Ама кучето с гледане, касапин не става. Къде произтича ползата за българския футбол, нещо не е ясно.
Жаклин Михайлов, "Тема спорт"
