3а да обичаш истински сбоя клуб, трябва да познаваш неговата история. Днес един емблематичен за България отбор -Етър Велико Търново, чества своята 90-а годишнина. Юбилей, с който малко родни тимове могат да се похвалят.
Клубът е създаден на 24 април 1924-а в една от стаите на партера на Девическата гимназия в града след обединяването на СК Слава, феникс, Виктория, България и други три квартални тима - Глория, Победа и Светкавица.
След много горещи спорове обединеният отбор получава славянското име на река Янтра - Етър, което значи бързо течаща вода. За първи председател е избран търговецът Бал-тов. Така започва славната история на фК Етър Велико Търново.
С появата на виолетовите, каквито са цветовете на тима почти през цялата му история, се заражда и идеята в България да се провежда футболно първенство.
Първият голям успех след създаването си Етър постига само шест години по-късно, през 1930-а, когато достига до полуфинал в турнира за Държавната (Царската) купа.
В периода 1946-1956 г. отбор с името Етър не съществува, тъй като практиката по това време е да се създават тимове на ведомствен принцип. Така във Велико Търново се появяват Ударник, ДНА и Червено знаме. Болярите възкръсват през 1957 г., когато се премахва ведомственият принцип за изграждането на отбори. Етър започва участието си от Б група.
След като в продължение на 34 години от своето създаване отборът играе на Марино поле, Колод-рума и на игрище „Спартак", на 24 май 1958 г. тимът вече има собствен стадион - „Ивайло".
Вторият голям успех идва през 1960 година, когато Етър достига до полуфинал за Националната купа (тогава Купа на Съветската армия), след като на четвъртфиналите отстранява могъщия отбор на ЦДНА след победа в София.
Датата 10 август 1969-а ще остане завинаги в историята на болярите, защото тогава те изиграват първия си мач в А група -1:1 срещу Академик София на „Ивайло" пред 25 хиляди зрители. Първият гол в елита е дело на Сашо Върбанов, който изравнява резултата. Старши треньорът, извел Етър до А група и водил тима в дебютния му сезон в елита, е.Йордан Томов. Клубът остава при майсторите до пролетта на 1975 г.
Предния сезон - 1973/74, виолетовите записват най-високия си връх дотогава - четвърто място, и се класират за евротурнирите. За Купата на УЕфА отборът среща италианския гранд Интер. В двата мача от есента на 1974-а Етър завършва 0:0 във Велико Търново и губи 0:3 в Милано. Начело на тима е легендата Апостол Чачевски.
През 1979 г. болярите пак са в А група. Нещата обаче не потръгват и от есента отборът започва да буксува. Някои кадрови промени също допринасят за това - след третия кръг Пържелов се връща в София; преди това и Кирил Ивков е напуснал тима. За старши треньор е поканен Иван Колев, но дългогодишният опитен футболист на ЦСКА и националния отбор също не успява и в края на есенния дял е освободен. През пролетта идва Васил Методиев-Шпайдела и неговата цел е да... обиграва състава за Б група, с който през сезон 1980/81 с помощника си Георги Василев за трети път вкарва Етър в А група. Виолетовите остават в елита без прекъсване до 1998 година.
Третото влизане при майсторите поставя началото на най-големите успехи в историята на клуба. През 1987 г. великотърновци записват
сериозно постижение на международната сцена. Те печелят групата си в турнира на УЕфА - Интертото, след победи над немския Poт-Вайс Ерфурт, шведския Норкьопинг и чешкия Руда Хвезда.
Две години по-късно идват и първите медали. През серон 1988/89 болярите печелят трето място и се окичват с бронза. В основата на големите успехи е треньорският тандем Георги, Василев-Гочето и Стоян Петров. Наред с опитния вратар Николай Донев, играл без смяна във всички 30 мача през 1988/89, по толко-ва срещи записват и младите попълнения от школата Цанко Цветанов, Илиян Киряков, Георги Георгиев и Преслав Гетов. Лидер на тима е утвърдилият се вече продукт на Етър - Красимир Балъков, който записва цели в сезона за тима в елита (1982/91). Малко след него в отбора е наложена и друга голяма фигура - Трифон Иванов. По-късно, през 1994 г., Туньо, Бала, Цанко, Киряков и Бончо Генчев са част от четата на Димитър Пенев, която печели бронзовите медали на световното в САЩ. Цели петима бивши състезатели на Етър са част от паметното американско лято.
През сезон 1989/90 виолетовите не губят инерцията си и пак завършват трети. Независимо че опитният Емил Димитров преминава в ЦСКА, в състава се включва нова силна фигура - Ангел Червенков.
Постепенно Етър набира скорост и през 1991 година достига своя наи-голям връх -шампионската титла. Тимът постига 18 победи, 8 равенства и само 4 загуби, при голова разлика 49:21, което се оказва достатъчно за златото. Виолетовите оставят след себе си на по 7 точки втория и третия - ЦСКА и Славия.
Сезон 1990/91 ще остане паметен в историята и със спечелването на първата и оказала се впоследствие и последна Купа на БфС. През есента в 1/16-финал за КЕШ Етър отпада от германския първенец Кайзерслаутерн.
През следващите 2 години отборът заема 4-та позиция. През 1995 г., вече под ръководството на Стоян Петров, тимът става първият носител на Купата на ПфЛ. През 1998 г. Етър изпада в Б група, а през 2000 г. клубът стига до дъното и изпада във В група.
Следват трудни години и постоянно лутане във втора и трета дивизия, съпътствани с разделения и създаване на нов отбор на Етър. Преди да се стигне до 2012-а, когато болярите се завръщат в А група след 14-го-дишно прекъсване. Тимът обаче е раздиран от скандали, феновете в Търново не приемат турските собственици и логично се стига до краха на виолетовите, които изпадат в Б група. Клубът обаче е обявен във фалит. През лятото на миналата година се създава реално нов Етър, който в момента е част от Северозападната В група и навръх юбилея си се бори да се върне сред професионалистите. Там, където му е мястото. А бързо течащата вода показа, че никога няма да пресъхне и утихне.
Ангел Ганцаров, "Тема спорт"