3 нюанса зелено за 3:3

1. Вяра

Даване на твърда увере­ност в онези неща, за кои­то се надяваме.

Когато тръгвах за Бел­град за реванша на „Лудо­горец" срещу „Партизан", вътрешно не чувствах дилема дали българите ще играят в групова фаза на евротурнирите през есен­та. Странно. И при натиска на „гробарите" на стадио­на, познат ни с митичното си име ЮНА, нямах усеща­нето, че нашият шампион може да отпадне, макар да бе само на един допуснат гол от това. Не знам защо. Обикновено в такива сре­щи на наши отбори бълга­рите треперим.

Срещу „Базел" вярата бе пречупена от класата, но сякаш за да не се преска­чат крачки от историята и да няма грешки на расте­жа. Поне така се успокоя­вахме - че още ни е рано за втори отбор и първи точки в групите на Шампионска­та лига.

След жребия за Лига Европа вярвах, че съдбата ще си го върне на „Лудого­рец" и разградчани ще пре­борят драматично „Дина­мо" (Загреб) за второто място в групата. Още не вярвах съвсем в приказка­та за „Еврогорец", но знаех, че България ще се споменава достойно в тази група. Но чак пък толко­ва... След 2:0 над ПСВ в Хо­ландия и 3:0 над „Динамо" в София беше лесно да вяр­ваш. Бях един от хората в България и Европа, шоки­рани от позитивната евро-терапия на познатия вече и зад граница Crazy Forest.

Вече не беше странно. Вяра имаше и след изтегля­нето на „Лацио". А след 1:0 в Рим вече и папата вярва­ше в „Лудогорец". Така стигаме и до раз­личния поглед върху ин­фарктното 3:3 между раз­градските и римските „орли". Мач, в който можехме да очакваме всичко от „Ла­цио", но трябваше да вяр­ваме до последно с „Лудо­горец". И когато нещата не вървят, когато и вярата леко се изпарява, вярващи­те намират някакви дребни детайли, понякога нямащи нищо общо с действител­ността. Но се хващат за тях, за да съхранят и вярата си жива.

Екзалтиран от нетипич­но приятната футболна ат­мосфера на български ста­дион, гледах и резултатите от другите мачове в Лига Европа. Когато „Айн­трахт" (Франкфурт) пове­де на „Порто" 2:0 в 52-ата мин след 2:2 в първия мач, а в 54-ата в София „Лацио" дръпна също с 2:0, се хва­нах на измислен бас със съдбата - ако „Порто" вкара 2 гола, и „Лудогорец" ще го направи Вярвайки в силата на „драконите" и мислейки позитивно за български­те орли и пълния „Васил Левски". В 58-ата мин Мангала вкара за „По­рто". В 67-ата мин Безяк вкара за „Лудогорец". Ве­че споделях теорията на своята конспирация. В 71-ата мин във Франкфурт Мангала направи 2:2. В 78-ата в София Златински ни хвърли в екстаз за 2.2. Бях на резултата в Германия заради еуфорията покрай мен. И изведнъж с тъга забелязах, че още в 76-ата мин Мейер е забил за 3:2 за „Айнтрахт". Но докато си повторя, че вече не искам да вярвам в този мач, Кло-зе ни посече - 3:2 за „Ла­цио". Стискахме палци стихията на отчаянието, окрилена от публика, пред каквато на „зелени­те" от Разград се случва­ше да играят за първи път, някак да сътворят чудо.

Неочаквано мигна последното „провидение" (прозорецът на Livescore с мача във Франкфурт) -Набил Гилас бе забил в 86-ата мин за 3:3, с което „Порто" се класираше. Сякаш бе миг по-късно, когато Моци изрита топ­ката напред, Безяк я про­дължи след 60-метров ле­теж, а Кишада някак я преметна над излезлия вратар Маркети за 3:3.

2. Късмет

Предопределение на съ­дбата. Необяснимо ща­стие, споходило хора без значение дали са го заслу­жили, или не.

За да заслужат вярата на българите, хората от „Лу­догорец" явно са си заслужили и късмета.

Вратарят на ПСВ Зоет излиза и изригва топката нескопосано. Тя попада у Безяк. Той не се замисля и от 40 метра я праща в праз­ната врата. Първи истори­чески гол на „Лудогорец" в групите на Лига Европа. Последван от историче­ско 2:0 в Холандия.

Вратарят на „Динамо" (Загреб) Зеленика изри-тва топката нескопосано и я праща на гърдите на на­миращия се вляво от нака­зателното поле Миси-джан. Той овладява и вкар­ва за 2:0, с което пречупва „Динамо". „Лудогорец" бие 3:0 във втория си мач в групата.

Вратарят на „Черномо­рец" (Одеса) Безотосни пробва да боксира топка­та, но тя „завива" пред ръкавиците му, а и няма дръжки, за да я хване. Зла­тински вкарва победния гол за 1:0 в Украйна от то­зи свободен удар от над 30 метра - трета победа поред в групата.

Вратарят на „Лацио" Маркети опитва да хване топката, залита назад и я улавя чак зад голлинията. Коварният удар от воле е отново на Златински. До­пълнителният съдия зад ,Порто" ликува за 3:3 в 86-ата мин. вратата оправдава присъ­ствието си и зачита гола на „Лудогорец" за 2:2 - нещо, което не бе сигурно, ако имаше само трима рефе­ри.

Всъщност и трите гола на „Лудогорец" срещу „Лацио" бяха докоснати от лудостта и стихийността на мача. И майсторството на Безяк за пречупващото 1:2 не мина без приплъзване по гърба на защитник, за да попадне топката в мрежа­та. За 2:2 помогна Марке­ти. За 3:3 пак той излезе неразчетено, двама за­щитници гледаха глупа­во, а Кишада прехвърли топката от вътрешната страна на гредата с поред­но докосване от съдбата.

Но и късметът бе спе­челен като вярата. Още преди най-лудия мач в историята на „Лудого­рец". Имаше голове с късмет, но късметът не бе гол. Покрай него има­ше и феноменални спася­вания, и глад за футбол, и вдъхновяваща красота, и непознат характер.

Да, „Лудогорец" из­глежда най-късметлий-ският БГ отбор в евро­турнирите. Но нали късметът обичал силните?