23 години сага за ст. “Локомотив”

Сагата относно ползването и състоянието на ст. “Локомотив” в столичния квартал “Надежда” продължава вече 23 години. За да се стигне до отказа за издаване на лиценз на арената и съответно до невъзможността на полицията да охранява мачове там, което доведе до служебната загуба на “Локомотив” (Сф) от “Славия” с 0:3 миналата седмица.

В същото време Спортен клуб “ДФС-Локомотив” отказа да подпише предложеното му от Областната управа извънсъдебно споразумение, последвано с ултиматум от властта, че стадионът ще бъде запечатан. Това трябваше да се случи след 13 ч в понеделник (2 април), когато изтече срокът от доброволната нотариална покана СК “ДФС-Локомотив” да напусне стадиона, но не стана.

Историята е следната. На 19 декември 1988 г. Изпълкомът на Столичния народен съвет (СНС) със заповед РД-14-14-1502, подписана от инж. П. Пенев, зам.-председател на СНС, нарежда на Главна дирекция за изграждане на София (ГДИС) “да прехвърли безвъзмездно на ДФС “Локомотив” завършените основни фондове през 1987-1988 г. за обект “Ст. Локомотив”.

Това включва блоковете от №4 до №8 в т.нар. Нова част на арената на обща стойност тогава 6 067 245 лв. както и оборудване за 83 172 лв., надлежно описани в заповедта. Тя завършва с изричното указание: “ДФС “Локомотив” да заприходи основните фондове... Общински Народен съвет “Надежда” да състави акт за държавни недвижими имоти, съгласно чл. 77.”

Така стадионът преминава в ДФС “Локомотив”, чийто правоприемник е Спортен клуб “ДФС - Локомотив”, в който членуват 23 клуба.

През месец март тази година в извънсъдебно споразумение, предложено на ОСК “Локомотив” и Професионален футболен клуб “Локомотив-София” АД от Областната управа на София, след безспорната констатация, че областният управител управлява имота (б.а. - става дума за ст. “Локомотив”, разбира се), се установява, че договор за ползването на стадиона не е сключен. И дословно четем по-нататък:“От датата на учредяването си ПФК “Локомотив-София” АД и Спортен клуб “Локомотив” ползват без валидно по смисъла на действащото основание държавния имот... Не са и не заплащат на Държавата какъвто и да е наем или обезщетение за ползваните от тях части от спортното съоръжение - публична държавна собственост.”

Ето това нагледно е българската власт, независимо с каква политическа окраска е. Веднъж преди 23 години ти дава нещо, най-вероятно да се отърве от него. И след повече от две десетилетия по-късно се сеща, че не си плащал наем, за което си много виновен.

Явно малка подробност от пейзажа е, че СК “ДФС Локомотив” разполага с три акта за държавна собственостна стадиона - един от Тодор Модев (1987 г.), председател на ИК на районния народен съвет на Коларовски район на София, и два от областни управители - инж. Васил Маринчев от 2001 г. (№2570) и Росен Владимиров от 2001 г. (№2570), в които за ползвател е посочен СК “ДФС-Локомотив”.

Кълбото от нерешени проблеми според областния управител се заплита още повече от факта, че спортният и футболният клуб “са си саморазпределили експлоатацията, стопанисването и управлението на държавния имот”, както пише в предложението за извънсъдебно решение на казуса. Това се случва с протокол на 11 март 1991 г., когато футболът взема на практика официалния терен и двата тренировъчни терена, съблекалните, зала за вдигане на тежести, както и 20-ина стаи и помещения в т.нар. Стара част на стадиона, която е от страната на сектор “А”. Всичко друго остава за СК “ДФС-Локомотив”, който в течение на годините започва да отдава под наем терени и офиси. Проверката на областната управа показва, че за последните 3 години (2009 - 2011) клубът е получил общо 610 000 лв. от наеми, които само за 2011-а са 179 000 лв. В неподписаното извънсъдебно споразумение се предлага парите, с които “СК “ДФС-Локомотив-София” неоснователно се е обогатил”, да бъдат върнати.

От спортния клуб твърдят, че по-голямата част от сумата е похарчена за консумативи и поддръжка на залите в комплекса, които били в добро състояние и където членовете на СК провеждали тренировките и състезанията си. В този смисъл от СК “ДФС-Локомотив” са сигурни, че са реализирали приходи за подкрепа на дейността си. Иразчитат, че проверката за годността на спортните зали и състоянието им ще го докаже.

В същото време от футболния клуб твърдят, че единствено те са влагали пари в ремонта на трибуните, за новите седалки и за терена. Дори президентът Николай Гигов изяви желание да инвестира в стадиона, ако го получи целия. Резонният въпрос тогава обаче е - къде да се дянат спортните клубове, общо 23 на брой. Повечето от тях развиват спортовете си именно в залите на арената или около нея, както е ръгбито, за което в момента се изгражда нов терен.

Относно сигурността на стадиона областният управител е възложил на НИСИ ЕООД да изготви оценка и експертиза за състоянието на комплекса, за която плаща 16 800 лв. В доклада си до министъра на регионалното развитие и благоустройството управителят на НИСИ ЕООД заявява: “Конструкцията на козирката, включително и носещите въжета, имат необходимите експлоатационни показатели на характеристики, с които удовлетворяват нормативните изисквания за механично съпротивление и устойчивост на строежите, установени в чл. 169, ал. 1, т. 1 от ЗУТ.” В същото време в предложението за извънсъдебно споразумение фигурира и следният текст: “Указано е извършването в спешен порядък на СМР (б.р. - строително-монтажни работи). Според представената прогнозна количествено-стойностна сметка на РВСМР (б.р. - ремонтно-възстановителни строително-монтажни работи) възлиза на 3 605 740 лв.”, който също цитира експертизата на НИСИ ЕООД. Така в нея се твърди едновременно, че носещите въжета и конструкцията на козирката отговарят на изискванията на закона, но е нужен и спешен ремонт. Отново парадокс - хем стадионът е на ред, хем има нужда от ремонт за 3,6 млн. лева. Към днешна дата обаче ситуацията е такава, че нито футболният, нито спортният клуб могат без стадион. И който остане навън, изглежда обречен.