Пътят от булеварда на славата до този на разочарованието е къс. Понякога ги дели само една пряка.
Този житейски опит може да потвърди и един от многото футболни таланти, изгрели на международната сцена само за кратко – Джош Макекран.
Юношата на „Челси“ започна тренировки с първия отбор на „сините“ на 15 години, влезе в групата за първи път на 16 и дебютира едва 17-годишен – при това в Шампионската лига. Направи го под ръководството на Карло Анчелоти, за да затвърди впечатлението, че тази негова ранна поява в игра не е случайна. Италианският специалист даде път на полузащитника, съзрял неоформения все още талант в краката на британеца.
Датата на дебюта му в евротурнирите е повече от показателна – 15 септември. Уви, първият „учебен ден“ за Макекран си остава и един от малкото му приятни спомени на „Стамфорд Бридж“, а и във футбола като цяло. Малко след напускането на Татко Карло и пристигането на Андре-Вияш Боаш, полузащитникът загуби позиции в „Челси“ и бе принуден да търси късмета си на друго място.
„Реал“ (Мадрид) и „Манчестър Юнайтед“ се интересуваха от мен, когато бях на 16 – признава сега Макекран. – Не можах да повярвам, когато моят агент ми каза, че ме искат от „Сантяго Бернабеу“. Невероятно, нали? „Белият балет“ дори бе изготвил договор и искаше да пътувам за Мадрид с цялото ми семейство, за да подпиша за срок от 5 години. Но аз отказах, исках да играя за „Челси“. Вярвах, че мога да се справя в отбора на „сините“.
Когато дебютирах за тима си казах, че съм направил правилния избор, като съм казал „Не“ на испанския колос. Записах общо 17 срещи за „Челси“. Анчелоти бе доволен от мен и ми обясни това, но за съжаление напусна клуба и на негово място дойде Андре-Вияш Боаш. Той доведе свои играчи, а за един 17-годишен футболист е много трудно да се докаже наново на такава възраст. Мениджърите са поставени под напрежение в днешно време и не е лесна задача да налагат един юноша, когато могат да заложат на опитни чуждестранни футболисти. На тази възраст аз бях достатъчно добър, за да играя за „Челси“. Вярвам, че все още мога да го направя. Нужно ти е само увереност, каквато ми даваше Карло.“
Така започна омагьосаният кръг с отдавания под наем в различни отбори, каквато е и практиката на „сините“.
„Брендън Роджърс ми се обади с предложение да дойда в „Суонси“ – продължава Макекран. – Обеща ми да играя редовно, но когато пристигнах в отбора, това така и не се случи. Дори не ми обясни каква е причината. Понякога дори не стоях на резервната скамейка, а на трибуните. След това преминах в „Мидълзбро“, а след това „Уотфорд“, „Уигън“, „Витес“. Това е малко смущаващо. Мисля, че „Челси“ има план за младите играчи, но имат и твърде много футболисти.“
Така се стигна до 2015 година, която бе решаваща за вече не чак толкова младия талант на „Челси“. Когато „сините“ взеха Сеск Фабрегас, отново не остана място за Макекран на „Стамфорд Бридж“. Той сам прецени, че е по-добре са изпразни шкафчето си от съблекалнята.
Вече не бях 17-годишно момче, а на 21 или 22. Може би натежаха и очакванията към мен. Всички очакваха да дриблирам между трима противникови футболисти и да правя асистенции, но това е част от играта.“
„Вярвам в себе си – категоричен е Макекран. – Когато бях на 17, вярвах, че мога да играя в топ отбор и все още смятам, че имам качества за това.“
А историята можеше да бъде различна, ако преди 7 години бе казал „Да“ на „Реал“, но такъв е животът. А когато си на 17, човек взима решения за един миг, защото емоцията е по силна от разума.
Владимир Иванов, в-к "Труд"
