1. Novsport
  2. Интервю
  3. Жорди Бертомеу: Вратите за България в Евролигата са винаги отворени

Жорди Бертомеу: Вратите за България в Евролигата са винаги отворени

" Анализираме различни предложения, за да направим влизането в турнира от Еврокъп по-достъпно в близко бъдеще", заяви испанецът

Жорди Бертомеу: Вратите за България в Евролигата са винаги отворени

 Мечта за мнозина. Да играеш на най-високата сцена в Европа.Това е турнирът Евролига. Баскетболният еквивалент на футболната Шампионска лига. Зрелище. Българските клубове могат само да мечтаят за участие. Поне засега.

 
59-годишният испанец Жорди Бертомеу дърпа конците в организацията, администрираща Евролигата и Еврокъп. Добре смазан механизъм, който вече 18 години привлича феновете.
 
Роден на 15 януари 1959 г. в Барселона, Бертомеу завършва право там, а по-късно превръща космополитния град и в седалище на организацията, която ръководи - Евролигата.
 
Цялата кариера на Жорди Бертомеу е свързана с баскетбола. Започва като юридически съветник на Асоциацията на испанските баскетболни клубове /АСВ/. Става неин генерален секретар, а през 1994 г. е избран и за неин вицепрезидент. Бил е в изпълнителния комитет на Шспанската баскетболна федерация и в арбитражния съвет на Испанския олимпийски комитет. Води лекции по спортен мениджмънт в Мадрид.
 
Повратният момент в живота му е ключов и за европейския баскетбол. През юли 2000 г. оглавява Съюза на Европейските баскетболни лиги /ULEB/, който се отделя от ФИБА и Бертомеу става изпълнителен директор на преобразуваната Евролига. Няколко години по-късно става и президент на организацията. Бертомеу стои зад иновативните идеи и проекти, с които се свързват турнирите Евролига и Еврокъп. Казват, че никога не се задоволява с постигнатото и винаги гледа към нови хоризонти, дори когато на пръв поглед изглеждат твърде далечни.
 
Каталунецът отговори на въпросите на списание „Спринт” в интервю, в което говори за развитието на Евролигата и възможността български тим да заиграе в баскетболния елит на Стария континент.
 
- Г-н Бертомеу, тъй като това е първото ви интервю, насочено предимно към българската аудитория, къде виждате България и българския баскетбол на европейската карта?
 
- България имаше участие във втория ни турнир, основно представяна от дългогодишния шампион на страната Лукойл Академик. През изминалите сезони нямаше български представител в нашите турнири, тъй като различните проекти в страната не изпълниха необходимите изисквания.
 
Интересът към баскетбола наистина съществува в страната. Мачовете от двата ни турнира се излъчват всяка седмица от нашия телевизионен партньор MTel (MaxSport), но все още липсва тази точка на пречупване, за да направите крачка напред и да засилите позициите си на европейската баскетболна карта. Сигурен съм, че ако клубовете започнат да развиват солидни проекти, подкрепени от една здрава структура във вътрешното първенство, могат да повишат нивото на баскетбола и да излъчват ежегодно участници в най-добрите европейски клубни баскетболни турнири.
 
- Имаше ли е момент, в който някой български клуб да е бил наистина близо до място в Евролигата? Лукойл Академик участва в Еврокъп и квалификационния турнир на Евролигата преди години, но какво ще кажете за място в груповата фаза? Имало ли е подобна възможност?
 
- Възможността съществуваше, тъй като български отбор участваше в Еврокъп, а шампионът в Еврокъп получава място в Евролигата или чрез спечелване на квафикациите, които организирахме тогава. Сега ситуацията се промени малко, тъй като квалификационен турнир за Евролигата вече не се организира, така че влизането би било чрез Еврокъп. Всъщност анализираме различни предложения, за да направим влизането в Евролигата от Еврокъп по-достъпно в близко бъдеще.
 
От друга страна, заради преструктурирането на нашите турнири, намалихме участниците и в Евролигата, и в Еврокъп, а това прави участието по-трудно. Все пак, вратите ни са винаги отворени за интересни и качествени проекти от България или други държави.
 
- Как бихте описали ролята на Евролигата за развитието на европейския баскетбол?
 
- Може да прозвучи малко претенциозно, но ако погледнем реално на думата, която описва нашата роля в европейския баскетбол, то тя би била "фундаментална". За да обясня защо използвам такава силна дума, трябва да я поставим в контекст и да разясним всички области, които развиваме от самото начало. Турнирите Turkish Airlines Евролига и 7DAYS Еврокъп са двете най-важни състезания в европейския клубен баскетбол, а признанието идва и от гледна точка на феновете. Нашите турнири бележат ежегодно развитие по всички показатели - посещаемост, аудитория в традиционните и социалните медии, генерирани приходи и най-важното, носят на феновете атрактивен продукт всяка седмица.
 
Въпреки това Евролигата по същество не представлява само турнирите, които организираме и това е нещо, на което държим още от деня, в който стартирахме пътя си.
 
През 2012-а година основахме програмата за корпоративна социална отговорност, наречена "One Team", за да постигнем истинско социално въздействие върху общността. Достигнахме до 16 000 участици, организираме образователна програма, както и срещи, и дискусии в различни области за участващите клубове - от играчи до треньори, както и за медия, и маркетинг представителите, за да обсъждаме широк кръг от теми за генерално развитие. Също така, в сътрудничество с престижния литовски университет "Витаутас Магнус" организираме магистърска програма за спортен мениджмънт, която помага за развитието на истински професионалисти със специфични умения. Внедряваме различни технологични нововъведения на нашите мачове, а даваме и възможност стартиращи компании да представят свои проекти.
 
Това са само няколко от различните съпътстващи проекти, които развиваме покрай нашите два турнира и смятаме, че те също допринасят за развитието на баскетбола и носят на феновете един иновативен и свеж продукт.
 
- Какво в Евролигата се промени най-много през годините? Каква е най-съществената промяна?
 
- Предпочитам да кажа, че нещата не са се променили, а развили. Една развиваща се концепция води до положителна промяна, а това е най-важното за нас. Никой не може да ни обвини в това, че стоим на едно място, а в постоянно развиващия се свят, в който живеем, промяната е положително нещо. От 2000-а година насам променихме почти всичко, освен фундаменталното условие - да съберем най-добрите отбори на континента за участие в нашите турнири.
 
Бих отбелязал два съществени момента, които са важни както за нас, така и за европейския баскетбол като цяло. Първо, през 2000-а година най-важните клубове и европейски лиги се решиха на един тотално иновативен към онзи момент проект и създадоха нов пан-европейски турнир по частен модел.
 
Вторият ключов момент бе през 2015-а година, когато заедно с клубовете създадохме революционен съвместен проект с гиганта WME/IMG, за да моделираме нашите турнири и да предложим на феновете, това което очакваха - истинска Европейска Лига с най-добрите отбори на континента.
 
- Ако има някой, който може точно да опише как функционира Евролигата, това със сигурност сте вие, така че споделете кои са най-важните аспекти, на които се базира турнирът?
 
- Евролигата като организация държи на няколко основни ценности, които могат да бъдат разпознати от всеки - елит, съставен от най-добрите отбори, играчи, треньори и съдии на Стария континент и стаст, емоцията на феновете, а атмосферата, на която всеки може да стане свидетел по време на мачовете е неподражаема. Работим ежедневно, за да развиваме и поборяваме всички възможни аспекти.
 
- Отбелязвали сте колко е важно уважението в спорта. Продължавате ли да държите на тези думи?
 
- Уважението е нещо, на което изключително много държим и смятаме, че то присъства във всички дейности на нашата организация. Не само при функционирането на турнирите, а отделно между отборите, играчите, треньорите, реферите, феновете... Уважението е заслужено, защото клубните турнири развиват в най-голям процент баскетбола като бизнес и са моторът на този спорт като цяло.
 
 
- Не можем да подминем една от горещите тема на Стария континет. Как бихте описали дискусията между Евролигата и ФИБА към момента?
 
- Бих описал ситуацията с ФИБА в момента с думите, че сме в готовност. Всички знаят, че конфликтът започна, когато ФИБА обяви новия си квалификационен формат, който се провежда по време на календара за традиционните клубни турнири и наруши съществуващото разбирателство между нас. Ние ясно отбелязахме, че към този момент няма да променяме календара си и смятаме точно един от основните ни принципи - уважението за тотално нарушен. ФИБА "разбира", когато играчите от НБА не участват в прозорците за квалификациите, но нима нашите играчите не заслужават същото уважение? Това е нещо, което не можем да позволим и също така смятаме, че, ако един проект не дава възможност на феновете да наблюдават най-добрите играчи в националните отбори, то той е измамен.
 
Изпратихме няколко различни предложения до ФИБА, за да се гарантира участието на най-добрите играчи в тези мачове, той като смятаме проекта за много интересен и полезен за баскетбола, но начинът, по който той се развива е истинският проблем. До момента не чухме отговор на повечето си предложения, нито негативен, нито позитивен. След последната среща, която проведохме заедно, за да дискутираме последното отправено предложение, а тя продължи само 45 минути, стана пределно очевидно, че техният интерес да си сътрудничим и да намерим решение е минимален. От наша страна ние се концентрираме върху нашата работа, която е да организираме двата най-добри клубни баскетболни турнира в Европа - Евролигата и Еврокъп и очакваме какво ще се случи в бъдеще. Както отбелязахме обаче хиляди пъти, ние сме отворени към сътрудничество, чрез което да намерим най-доброто решение и за двете замесени страни.
 
- Изведохте Евролигата до позицията на един от най-атрактивните клубни турнири в света. Какво според вас привлича клубовете и особено феновете към тази надпревара?
 
- Основната ни цел още от основаването на Евролигата беше да създадем възможно най-атрактивните турнири за отборите и феновете, и въпреки огромните стъпки, които направихме, продължаваме да работим ежедневно, за да вървим още по-напред. Това, че даваме шанс на участващите отбори да играят всяка седмица с други силни отбори е очевиден фактор, който прави турнира толкова привлекателен. Факти като сътрудничеството в една здрава структура и развитието на инициативи както за растежа на клубовете, така и за самата лига са други съществени фактори.
 
Не може да се отрече, че икономическият фактор също е много важен, не само що се отнася до директния приход, който участниците получават от Евролигата. Постъпленията, които клубовете генерират от приходи и спонсорство се повишават, когато участват в нашите турнири, бъдейки част от такава интригуваща платформа. По мое мнение целият пакет от тези фактори прави турнирите ни голяма цел за всеки европейски клуб с амбиции за съревнование на топ ниво.
 
- Какво бихте посъветвали българските клубове за най-добрия начин, по който да се менажират и рекламират?
 
- Първо, бих им казал, че трябва да работят върху солидни и дългосрочни проекти. Разбирам, че успехът в спорта е важен, жизненоважен бих казал, но клубната стратегия не може да се основава на това дали печелиш или губиш титла. Един клуб като проект трябва да е независим от това, което се случва на терена. Трябва да развива различни маргетингови и комуникационни инициативи, да създаде съответната стратегия за продажба на билети, да представя атрактивна за спонсорите и партньорите платформа и това да носи ежеседмично позитивно преживяване за феновете. Всички тези инициативи помагат за една качествена система, която да носи стабилност на клуба, а най-вероятно и спортни успехи.
 
- Феновете често казват, че ако отборът има пари и съответния бюджет, той ще е успешен, но достатъчно ли е това?
 
- Неоспоримо е, че когато разполагаш с голям бюджет е по-лесно да успееш от състезателна гледна точка, но има множество примери, които показват, че парите не гарантират успех. Последният пример, който можем да открием в нашите турнири е Жалгирис Каунас. Литовският клуб не е познат с големия си бюджет, а с това, че развива една професионална и стабилна структура. Точно това позволи на Жалгирис да се представи отлично в последните години и дори да участва във Финалната четворка на Евролигата през миналия сезон. Мисля, че всички клубове, които участват в Евролигата и турнира Еврокъп, признаха тяхната добра работа и усилия, и дадоха наградата за най-добър мениджър в турнира през сезона на президента на Жалгирис Паулиус Мотиежунас.
 
- И накрая, какво да очакваме от следващото издание на Евролигата?
 
- Очаквам да бъде по-добро от предишното, което всъщност гарантирам, защото работим много сериозно по въпроса още от момента, в който приключи Финалната четворка в Белград през месец май. Развиваме нови инициатива за феновете, за да предложим на зрителите още по-големи емоции и развлечение по време на мачовете, които предстоят
Кокала: Левски вече трябва да готви отбор за догодина

„За мен между Сангаре и Алекс Колев само един има място сред титулярните 11", коментира Емил Велев

Пламен Гетов: Изненадах се от радостта в ЦСКА след спечелената точка от Лудогорец

Бившият халф на ЦСКА и Левски, Пламен Гетов, сподели мнението си за равенството 2:2 на ЦСКА с Лудогорец в неделя вечерта

Бленджини: Разговаряме с Андрей Жеков да влезе в щаба на националния отбор

„Важно е да продължим процеса на подобряване“

Божидар Андреев: Съжалявам, че не вдигах за друга държава

Бронзовият медалист от Париж 2024 официално обяви края на кариерата си

Георги Дерменджиев: Илиан Илиев трябва да продължи да води националния

Това ще е най-лесният сезон за Лудогорец, казва специалистът

Керкез говори за Зингаревич, успеха на „Колежа“ и дербито на Пловдив

Вижте какво каза треньорът след 3:1 над Ботев (Враца)

Росен Барчовски: Предадохме се и имаше несериозно отношение накрая

„За нищо не сме готови“, ядосва се селекционерът на България след загубата от Черна гора

ИЗВЪНРЕДНО: Кобрата срещу Усик или Фюри, ако победи Чар

Българинът може отново да излезе на ринга срещу най-добрите в тежка категория

Шеф в БФС: Свършеното от Илиан Илиев и неговия щаб заслужава добра оценка

Вижте интервю с техническия директор на централата Кирил Котев