Вутов иска да се върне в Удинезе, не се сърди на Левски

Халфът на Ботев Антонио Вутов вкара фамозен гол във вра­тата на Славия. Той играе все по-добре с жълто-черния екип и това логично породи доста спекулации за интерес от различни клубове. Къде ще продължи Вутов през лятото, ще спечели пи Ботев Купата на България, както и за­що отиде в Коматево, а не в родния Лев­ски, четете в интер­вюто, което Вутов да­де за „Меридиан Мач".

Антонио, чес­тита победа над Славия. Толкова лесно ли беше, кол­кото показва резул­татът?
- Доволен съм от резултата. Мачът бе­ше доста труден, за­щото се натрупаха много срещи и има­ше умора. На фона на резултата изглеж­да различно, но бе­ше доста тежко. За щастие отбелязахме два бързи гола. Пос­ле в 50 и някоя мину­та вкарахме трети гол и сякаш пречу­пихме духа на Сла­вия.

Сам ми каза ду­мата умора. В Бъл­гария не сме свик­нали на цикъл сряда-събота. Ще успеете ли да се справите физичес­ки?
- Аз лично имам опит от такъв цикъл. Хубаво е, че има дос­та мачове. Колкото повече се натрупват те, толкова по-трудно става да се възстановиш. Така можеш да направиш равнос­метка на своето със­тояние, физическо най-вече, и да разбе­реш как работи тяло­то ти под стрес.

Предстои ви ре­ванш за Купата, който е като мач на сезона. Точно Верея обаче ви побе­ди наскоро за пър­венство в Плов­див...
- Точно така. Не можем изобщо да ка­жем, че битката за финала е приключи­ла. Очаквам много тежък реванш. Верея ни би за първенство, но си мисля, че ако се отърсим от умора­та, ще излезем с до­бър резултат от този мач.

Голям плюс ли е за вас, че и срещу Верея, а и на евен­туален финал с Лудогорец, ще имате пълно предимство на трибуните?
- Разбира се, че то­ва ни дава стимул. В Стара Загора ни по­могнаха точно феновете. Публиката винаги ти дава онова малко нещо, което не ти стига, за да изле­зеш на 100 процента и да се раздадеш. Ще е хубаво да сме на финал, но нека не прескачаме мача с Верея. Да свършим работата и тогава ще мечтаем.

Оставихте си два изхода за Ев­ропа - през пър­венството и през Купата. Откъде ще ви бъде по-лесно да се класирате?
- И двата ни пътя са доста трудни. Мо­же би през Купатаизглежда по-лесно, защото там ни оста­ват да вземем два мача. За първенство има още три кръга, после два плейофа. Доста повече са срещите, които трябва да изиграем. Дано обаче успеем да хванем поне еди­ния път.

Какво е твоето желание за след края на сезона - Италия, Ботев, Лев­ски?
- Моето желание е да мога да се пре­боря и да играя в Удинезе. Какво ще стане, не се знае. Има още месец и по­ловина, в който ра­ботя за мен самия и в името на Ботев. И за мен нещата са все още неясни. Но най-доброто ще бъде да се завър­на в Удинезе.

Може ли това твое желание да се промени, ако на хоризонта пак се поя­ви Левски. Ти нас­коро каза, че през зимата си можел да се завърнеш на „Ге­рена". Какво стана тогава?
- Просто имаше някой, който не ме искаше. Тогава спор­тен директор беше Станислав Ангелов, обади ми се, искаше ме в Левски. Тогава обаче треньорът Елин Топузаков не ме искаше, явно имаше други виждания за своя отбор. Както съм казвал и друг път, не се сърдя на никого. Такива са би­ли вижданията на треньорите, те си правят съставите. Не съм попаднал в него­вите планове и живот и здраве гледам нап­ред собственото си развитие.

Доста футболис­ти биха се обидили на твое място. Би ли се върнал сега в Левски?
- Не мога да се обидя никога в клу­ба, който ме е създал и като футболист, и като човек. Не го приемам навътре, за­щото нещата във футбола се менят доста. Сега може да си много искан, а са­мо след месец да не си. Такава е била си­туацията и обстоя­телствата. Мисля, че никой не трябва да съжалява. Аз винаги съм позитивно нас­троен към Левски и отбора. Там ми е ми­нало цялото детство и затова приемам не­щата с усмивка.

На кои хора в кариерата си благо­дарен най-много, че са ти дали шанса да се развиеш?
- Благодаря на всички, с които съм работил при юноши­те. Няма да ги из­броявам всички, за­щото са доста. В Левски имаше доста хора, които застана­ха зад мен. Спортно-технически директор тогава беше Христо Йовов. На него съм му благодарен доста. Надявам се да има и още доста хора нап­ред в кариерата ми, на които да се нала­га да благодаря след време.

Обикновено чо­век, свързан с Лев­ски, не е приеман добре в Ботев. При теб как е си­туацията?
- Приеха ме нор­мално, дори бих ка­зал доста добре. Всичко беше наред и те знаят, че съм професионалист и гледам да защита­вам по най-добрия начин цветовете на Ботев (Пд).

Вижда се една тенденция да се дава път на нови лица в национал­ния отбор. След като имаш солидна кариера в юно­шеския и младеж­кия тим, мечтаеш ли за място и в мъжкия отбор?
- Няма футболист, който да не мечтае да играе за нацио­налния отбор. Ако показвам ниво, ще бъда извикан. Ако не, няма да ме по­викат. Има доста иг­рачи, които заслу­жават да са в на­ционалния тим. Иг­рал съм в абсолют­но всички гарнитури и се надявам някой ден и аз да облека фланелката на мъж­кия отбор.