Владо Манчев: На този етап е абсурд ДЮШ да дава футболисти за първия отбор на ЦСКА

Бившият нападател на ЦСКА Владимир Манчев работи вече година и половина като треньор в ДЮШ на клуба. Той води наборите 2003 и 2004 г. Манчев даде интервю за „Тема спорт”, в което говори за състоянието на школата, отношението на Лудогорец към останалите отбори в България и напускането на Антон Карачанаков в началото на годината.

Г-н Манчев, способен ли е ЦСКА да задържи преднината си пред Лудогорец през пролетта?
- Смятам, че е напълно възможно. Лудогорец не е нещо повече от ЦСКА, макар да има по-големи фи­нансови възможности и е много по-напред от нас като организация. В случая обаче ЦСКА не отстъпва по никакъв начин и това се видя в ма­ча на "Армията" (1:1). Тогава побе­дата бе изпусната. А и равенство­то с Марек също бе неприятно. Ако не бяха пропилени тези точки, сега ЦСКА щеше да е много по-комфорт­но на върха. Но смятам, че и тези три пункта са достатъчни за тит­лата. Отборът ще е шампион, ако запази играта си от есента и съставът да бъде малко надграден. И мисля, че това ще стане. Сега се действа бързо със селекцията, вече има няколко нови попълнения в от­бора. Радващото е и, че ядрото се запазва. На този етап няма продаж­би, което е от полза на ЦСКА. Но дори и да се стигне до такива, те няма да се отразят негативно, да­же напротив. Свежите средства са добре дошли за клуба. Очаквам да се проведе и добра физическа подго­товка, която ще е от решаващо значение през пролетта. Треньорс­кият щаб е доказал, че се справя много добре с нея. А най-важното за мен езавръщането на Валентин Илиев на терена. Той е от изключително значение за отбора и дори със са­мото си присъствие подобрява не­щата. Убеден съм, че ЦСКА ще по­каже стабилност през пролетта.

Какво е мнението ви за напус­кането на Антон Карачанаков?
- Той избърза с решението си. Разбирам, че не му е приятно да не е основен състезател в отбора, но Антон не бе постоянен и нямаше как това му желание да се изпълни. Все пак треньорът знае най-добре кой ще му свърши работа. Аз смя­там, че Антон получи не малко шансове за изява. Все пак той е млад футболист и можеше още да стисне зъби и да потърпи още мал­ко.Аз също съм бил в подобна ситуация но съм чакал шанса си. Ако Антон си мисли, че ще си намери по-добър отбор от ЦСКА в чужбина, греши жестоко. В този момент трудно ще направи скок в кариерата си. Но неговото решение можем да го от­дадем на грешка на младостта. Ве­роятно и хората около него го под­ведоха. Незаменими футболисти обаче няма и напускането му не мисля, че ще е чак такава загуба за ЦСКА. Няма място за драма, но биха могли да се направят някои изводи...

Серджиу Буш стана голмайстор на тима и получи доста похвали. В края на полусезона обаче като че ли прегоря и формата му падна. Каква е вашата оценка за негово­то представяне?
- Старае се много, но има и доста неща в играта му, които трябва да се подобрят. Като се има предвид, че е на 22 години, има време това да се случи. Той блясва за първи път в кариерата си и е нормално на­тискът да му се отрази в даден мо­мент. Буш обаче има потенциал да се превърне в качествен нападател. Но засега му е рано.

Какви са условията в школата на ЦСКА? Подобриха ли се те спря­мо лятото на 2013 година, когато започнахте работа в ДЮШ?
- Единствената промяна настъпи с построяването на терените от "ЦСКА Завинаги". Има още много как­во да се желае. Може да се обърне много повече внимание на школата. На този етап е абсурд ДЮШ да дава футболисти за първия отбор. Трябва да се направят мащабни инвестиции както в материалната ба­за, така и да се получи ноу-хау от чуж­бина. Хубавото е, че се направиха те­рените, защото преди положението беше окаяно. Сега е малко по-добре, но не е достатъчно, за да се сравняваме с другите отбори като Лудогорец, Литекс, Ботев и Левски. А в сравнение с чужбина сме като индианци. Такова е положението, че за школата пари и остава да се надяваме, че в бъдеще нещата ще се подобрят. За да получи първият отбор кадри от нас, клубът трябва да инвестира нещо. Иначе нищо няма да се получи.

Кой бе най-добрият ход на ръко­водството от началото на управ­лението му преди година и половина?
- До голяма степен привличането на много акционери. С един човек е трудно да се оцелее в България. Виж­те Батков с Левски например. А и обс­тановката в последните години мно­го се промени. ВЦСКА са нужни инвес­тиции за милиони евро, които труд­но ще се осигурят от един човек. Ня­ма как да ловим маймуни с трици.Най-важното е да се вложат пари в базите и затова е ключово да получим на кон­цесия "Армията" и Панчарево, и то за много дълъг период. Иначе няма смисъл. През последните 10-15 години се изхарчиха сигурно стотици милио­ни левове, а какви бяха успехите - три титли от началото на века. Харчене­то залудо на пари няма да донесе ни­що добро на ЦСКА.

Левски и ЦСКА са поставени в приблизително еднакви условия, но червените се справят далеч по-доб­ре от вечния съперник при форсма­жорни обстоятелства. Как си обяс­нявате това?
- Може би при нас се работи по-правилно. Доверието към ръковод­ството се възвърна. И лека-полека не­щата вървят в положителна посока.

Смятате ли, че битката за тит­лата през пролетта ще бъде чест­на?
- Нека се абстрахираме от приказ­ките за липса на феърплей и да си гле­даме нашия отбор. В действител­ност съществува високомерно отношение на Лудогорец към останалите клубове. Това се дължи на успехите в Европа и стабилността във финансо­во отношение. В Разград трябва да са по-спокойни при успехите. В начало­то Домусчиев се държеше добре. Нонапоследьк сякаш се главозамая. Трябва да има пo-голямо уважение към останалите клубове. Някои не­ща дразнят много хора и това се усеща постоянно. Нека в Лудогорец си дадат сметка, че със своето от­ношение към останалите отблъ­скват много хора. Но като организа­ция и модел на развитие не можем да имаме забележки. А и по този на­чин се дава стимул на останалите клубове да се конкурират с тях и да се развиват по-бързо.

Доколко големи са заба­вянията при плащанията на зап­латите в школата?
- Забавянията ги има, но това е проблем на ръководството. Ние, треньорите, сме дошли, за да рабо­тим. Надяваме се, че плащанията ще се нормализират. Имаме увере­ния, че това ще стане факт. Прос­то при тези условия няма как да има претенции школата да произвежда състезатели за първия отбор. В пос­ледно време все пак се наблюдава из­вестна промяна - вижда се, че ръко­водството иска да погаси задълже­нията си към треньорите. Стиска­ме зъби и чакаме - това е.

Какви са амбициите ви като треньор?
- На този етап работата с деца­та ме удовлетворява. За в бъдеще ще видим... Има време, не бързам за никъде. Предпочитам да напредвам стъпка по стъпка, а не да прескачам етапи.