17-годишният Владимир Николов е втори сезон в мъжкия футбол. Големият талант на Септември (София) вече записа няколко участия, след като Николай Митов му гласува доверие. Николов е амбициран да се наложи при мъжете, въпреки крехката възраст. Талантът вече е ритал и зад граница, изкара кампове в Манчестър Юнайтед, Лацио и Аталанта. Юношеският ни национал беше любезен да даде интервю за БЛИЦ:
- В първите шест кръга постигнахте само една победа. Обяснението ти за неубедителния старт на Септември?
- Да, не започнахме много добре. Не съм аз човекът, който да каже какво се случва. Но с толкова млади играчи в състава донякъде е обяснимо. Ще видим какво ще стане в предстоящите кръгове. Да се надяваме скоро нещата да се променят и да започнем да побеждаваме, за това работим.
- Част си от младото поколение, чувстваш ли се вече зрял във футбола?
- Аз съм най-малкият от всички в първия състав на Септември. Изиграх вече няколко мача, целите ми са големи. Благодарен съм за шанса, който ми се дава. Старая се да се възползвам. Ще давам всичко от себе си, за да взема шанса.
- Дебютира в Първа лига на 18 април при загубата с 2:4 от Етър във Велико Търново. Имаше ли напрежение преди да влезеш на терена?
- Играх последните 5 минути, чувството беше уникално. Преди влизането на терена изобщо не бях притеснен. Притеснявах се в деня преди мача. Другите младоци, които вече са минали по този път, ми обясниха как е. Тръпката беше голяма. До този момент само бях гледал отбора на стадиона, като фен, а вече съм част от първия състав.
- Кои съотборници ти помагат най-много?
- Борис Галчев е най-опитният. Той е човекът, от който черпя най-много. Впечатлен съм от неговите качества и умения. Надявам се един ден да бъда като Галчев.
- Какви са целите ти този сезон?
- Да изиграя колкото се може повече мачове, да давам всичко от себе си.
- На коя позиция се чувстваш най-добре и най-полезен?
- При преминаването ми от юношите при мъжете се наложи да се промени позицията ми - от атакуващ халф станах централен нападател. Но наистина мястото, на което се чувствам най-добре е зад нападателя.
- Много трудно ли е да се пробие в отбор от Първа лига?
- Не смея да твърдя, че е много трудно. Просто е нужно да се раздаваш максимално и треньорите решават дали си готов за мъжкия футбол.
- Кое кара треньорите в повечето случаи още на полувремето да сменят младоци, на които са заложили като титуляри - от неподготвеност или от страх?
- Истината е някъде по средата. И в двете твърдения има някаква доза истина. Всеки треньор иска най-добрите да са на терена. Няма как футболист, който е добър, да го държат на пейката. И в същото време не знам доколко юношите се възползват от шанса, който получават.
- Защо у нас на по 22-23 години продълваме да казваме на играчите, че са млади таланти? Не трябва ли на тази възраст вече да са изградени футболисти?
- Да, трябва да са изградени, но не знам защо не са. Може би треньорите се страхуват да налагат млади футболисти. А в същото време постоянно се говори, че в България трябва да има промяна, трябва да се дава шанс на юноши.
- Много от младите като че ли се опитвате да подражавате на звездите на световния футбол по отношение на поведението им извън терена - като че ли повече се обръща внимание на стайлинга, вместо да оставате допълнително да тренирате?
- В днешни дни няма как да не си част от това нещо. Но трябва да се дистанцираш максимално. Аз, например, никога не съм пушил, дори наргиле не съм опитвал. Не употребявам алкохол. Въпреки че родителите ми са ми казали, че мога да правя каквото си искам. Като пример ги взимам, защото и те са бивши спортисти - баща ми е бил футболист, майка - гимнастичка. За младежта не мога да коментирам, всеки си има глава на раменете.
- Оставаш ли на терена след тренировки да се усъвършенстваш?
- Оставам, когато имам възможност. Бих прекарвал и повече време за моето благо. Искам да се усъвършенствам.
- Покрай баща си ли се насочи към футбола?
- Баща ми първи ме заведе на тренировка, бях на 7 години, на 57-о училище. На изкуственото, което сега е част от Септември. После ме записаха в Лъвчетата и стигнахме до момента, в който баща ми реши да ме запише в Славия. Първи клас обаче имах големи проблеми, защото трудно съчетавах тренировките и училището. 2011 година започнах допълнителни тренировки на Драгалевци в ДИТ. Така се обърнаха нещата, че от допълнителна тренировка изведнъж трябваше да решавам Славия или ДИТ. И ние решихме да е ДИТ. Условията бяха по-добри. Аз съм първото момче в ДИТ, заедно с Асен Чандъров. Минах през всичките гарнитури - от 2011 досега. Вече втори сезон съм в мъжкия отбор на Септември.
- На кой отбор симпатизираш?
- Не крия, че съм цесекар.
- Някога бил ли си в агитката на ЦСКА, сигурно си ходил на мачове на стадион "Българска армия"?
- Да, ходил съм на мачове, но в сектор "А". Баща ми мислеше за здравето ми и не ме пускаше в агитката. Знаете как е там - бомбички, димки...
- На кой наш футболист се възхищаваш? Кои са идолите ти?
- Димитър Бербатов и Боби Галчев. Като малък ги гледах какво правят в ЦСКА, а сега дори имам шанса да се докосна до Галчев.
- Сбъдваш ли мечтите си?
- Една по една стават реалност.
- Какво искаш да ти се случи в близко бъдеще?
- Да се наложа в мъжкия отбор на Септември.
- Бил си на камп в Манчестър Юнатед? Разкажи малко повече и как се стигна до заминаването в Англия?
- Тренирах там две седмици. Харесаха ме и ме поканиха на камп. Това бяха незабравими за мен две седмици. Не успях да гледам обаче мач на "Олд Трафорд". Но имахме посещение на стадиона, разглеждахме витрините с трофеите, беше страхотно.
- Кой е любимият ти клуб и футболист?
- Реал (Мадрид) и Кристиано Роналдо.
- Заедно с Асен Чандъров и още няколко от младите ти съотборници сте настоящето на националния отбор, готови ли сте да поемете тежката отговорност?
- Надявам се това да се случи. Септември е уникален клуб, в който се залага на много юноши. Възлагат ни се големи надежди. Вярвам, че това сме хората, които можем да поведем националния отбор. Имам още две години в юношите, после младежки национален отбор, "А" тима, всичко по реда си.
- В Реал играят по-млади футболист - Асенсио, Васкес и др. Мечтаеш ли един ден и ти да бъдеш на "Сантяго Бернабеу"?
- Мечтая и ще направя всичко възможно това да стане реалност.
- Получавал ли си оферти да преминеш в друг клуб?
- Не знам, баща ми движи тези неща. Той ми е мениджър.
- Коя е най-голямата жертва, която правиш в името на футбола?
- Лишен съм от удоволствия. Докато много от приятелите ми са навън, разхождат се, имат време за момичета, аз тренирам. Тази година морето го видях само един ден, и то защото майка ми имаше рожден ден. Със сестра ми бяха на море и аз с баща ми отидохме при тях. С него обаче още на следващия ден се върнахме в София, защото бях на тренировка.
- Баща ти ли ти е най-големият критик?
- Да, анализираме. Слушам го и си вземам поука. Благодарен съм много и на Николай Митов. Той е уникален треньор. Благодарен съм му за шанса. При него започнах в мъжкия футбол.
- Преследваш първия си гол за Септември в официален мач. Срещу кой отбор искаш да отбележиш и на кого би го посветил?
- Надявам се по-скоро и това да се случи. Най-много искам да вкарам на Левски. Ще посветя гола на дядо ми, който почина преди няколко години. Беше голям фен на футбола, идваше на много мои мачове, водеше ме и на тренировки. Сега ме гледа от небето и вярвам, че ми помага. Благодарен съм на цялото ми семейство, че винаги ме подкрепят, обичам ги.
- Кога очакваш България отново да се класира на голям форум?
- С тази трета урна, в която сме, имаме дълъг път да извървим до истината. Дано да сме на голям форум в най-скоро време. Надявам се ние да сме хората, които ще радваме всички фенове на футбола в България.
Владимир Николов: Галчев и Бербатов са моите идоли
"Баща ми първи ме заведе на тренировка, бях на 7 години", споделя 17-годишният талант
