Бившият международен рефер Веселин Богданов е роден на 28 март 1952 г. в Казанлък. Започва като футболист в родния Розова долина, но още на 23 г. решава да стане съдия. Започва във Великотърновската колегия - през 1981 г. е включен в листата на „А” група като помощник, а 4 години по-късно вече е ръководещ арбитър в елита. Съдия на ФИФА е от 1992 г. до 1998 г., има 150 мача в „А” група. През зимата беше един от кандидатите за председател на Съдийската комисия, но в крайна сметка беше избран Костадин Костадинов. Веселин Богданов с удоволствие прие поканата за интервю на сайта на Асоциацията на съдиите по футбол в България.
- Г-н Богданов, с какво се занимавате в момента?
- С частен бизнес, който е свързан с имоти. Имам и бинго в центъра на Велико Търново. Освен това съм съдийски наблюдател в „А” група.
- А кой ви запали за съдийството?
- Величко Цончев. Беше през далечната 1975 година. Тогава той ми каза, че мога да стана много добър съдия. Видял е нещо в мен, ама само той знае какво. Започнах от най-ниското стъпало, когато бях на 23 години, а на 27 вече бях асистент в „А” група. Първият мач, който ръководих, беше Сушица – Беляковец. Срещата завърши с победа 2:1 за гостите. Христо Младенов и Стефан Чакъров също имат принос за развитието ми като съдия. Много се радвам, че през годините имах възможност да ръководя доста срещи от регионалната група. Тогава нивото на футбола беше много високо, дори и в долните дивизии. Зад гърба си имам над 600 срещи във всички групи. Младите трябва да знаят, че само с мачове се расте в съдийството.
- Бяхте съдия в едни от най-трудните години за българския футбол. Получавал ли сте заплахи?
- Не съм имал проблеми, можи би защото винаги съм се стремял да бъда коректен. Има огромна разлика между това дали си порязал даден отбор или си го ощетил.
- Със сигурност обаче едва ли сте забравили случая със змията, която беше хвърлена от фенове на дербито ЦСКА - Левски през 1996 г., завършило 1:0 за „армейците”.
- Най-напред искам да кажа, че змията на беше метната по мен, а по друг човек. Когато е паднала на пистата, аз вече бях в тунела и не видях нищо. Тогава журналисти ме догониха по коридора за коментар, но аз им отговорих, че не знам нищо.
- А по кого беше хвърлено влечугото?
- Знам по кого, но не искам да споменавам името му. Смятам, че не е коректно да го правя, а и по-добре да не се получават интриги. Фенове на Левски седяха в сектор „А” на стадион „Васил Левски”, откъдето беше хвърлена змията. Човекът, към когото беше метната, си имаше доста сериозни проблеми с тях по онова време.
- Какво си спомняте от мача Литекс - ЦСКА през 1998 година, който завърши 8:0 за тима от Ловеч?
- Мачът в Ловеч беше като предаване гол след гол. Попаденията падаха едно след друго и срещата беше доста любопитна за мен. Много рядко се случва грандовете ни да играят толкова слабо и да падат с такива резултати. Спомням си, че тогава треньор на ЦСКА беше Димитър Пенев. Стоеше отстрани и гледаше – нямаше какво да направи. В ЦСКА пък играеше Димитър Бербатов. От Литекс съм запомнил Стойчо Стоилов и Стефан Юруков, който отбеляза много голове.
- От известно време се наблюдава отстъпление във Великотърновската колегия, от която винаги са излизали много добри съдии?
- Аз го отдавам на смяната на поколенията. Когато аз, Камен Алексиев, Ичко Лозев, Йордан Дурчев и Стефан Чакъров излязохме от съдийството, нещата се промениха. Винаги сме имали много добри ръководещи съдии в региона. Затова съм оптимист и смятам, че нещата ще се оправят. Първият светъл лъч е Стоян Денев. Той е младо, доста интелегентно и образовано момче. Това също е много важен фактор за качествата, които трябва да притежава един съдия. Нужно е още търпение и постоянство. Много е важно и да се премине през всички етапи, защото опит се трупа само мачове. Не може да се хвърлят млади рефери в елитната група, без да са натрупали необходимия опит в долните групи. Така се изгражда и психиката на съдиите. А сега се налагат момчета в „А” група със съдийски стаж едва три години. Представете си какво ще се получи, ако ги назначат на някои от дербитата.
- Съжалявате ли, че не бяхте избран за председател на Съдийската комисия?
- Предпочитам да не коментирам тази тема, защото тя вече е в миналото. Тогава ме попитаха дали съм готов да поема поста от Димо Момиров, аз отговорих „да” и това беше. Съдийската комисия си има председател в лицето на Костадин Костадинов и няма смисъл да говоря, защото не е коректно. Никога не бих отказал съвет или помощ, ако ме потърсят.
