Представянето на Урош Голубович през есенния сезон бе противоречиво. Сърбинът като цяло пази добре, но сбърка фатално точно, когато най не трябваше – в домакинството на Астън Вила (1:3) от първия кръг на турнира за Купата на УЕФА. Въпреки това, Голубович, който дойде през лятото от Локо (Сф), показа характер и успя да се върне на вратата.
-Доволен ли сте от подготовката до момента?
-Подготовката е трудна. Както винаги. Работим здраво с треньора на вратарите Витомир Вутов. Вярвам, че тежката работа тук, в Дубай, ще бъде от полза за мен и другите момчета.
-Как гледате на конкуренцията в лицето на Тодор Тодоров?
-Той е добро момче. Добър вратар. В негово лице виждам много сериозна конкуренция. Никога няма да съм спокоен за титулярното място. През есента знаете, че горе долу пазихме по равно. И двамата имаме конкуренция от Евгени Александров. Треньорите ще решат кой да пази. Лошото при нас, вратарите, е че само един започва. Другите остават на пейката.
-Какво мислите за представянето на Литекс през есента?
-Загубихме доста точки от отбори, които се борят за спасение от изпадане. Или поне нямат претенции за титли и купи. Например Беласица. Направихме и добри мачове, но поради грешки не успяхме навсякъде да вземем максималното. Иначе имаме потенциал. Смятам дори, че разполагаме с най-добрия отбор в България.
-Защо бяхте непостоянни през есента?
-Едва ли аз съм човекът, който трябва да ви отговори на този въпрос. Нашата работа е да сме концентрирани максимално и да се опитваме да правим по-малко грешки.
-Сигурно никога няма да забравите домакинския мач с Астън Вила?
-Още сънувам този мач. Това бе най-тежката среща в кариерата ми. И най-слабата за мен. Дълго време след нея бях разочарован от себе си. Всичко обаче отмина и продължавам напред. Каквото било, било. Ако друг път имам възможност да играя срещу толкова голям отбор, надявам се да се реванширам. И да оправдая доверието.
-Споменахте, че Литекс има най-добрия отбор в България. Какво тогава му липсва, за да бъде първи?
-Най-вече концентрация. Отборът е сравнително млад. Сега с привличането на опитни футболисти като Кишишев, Петков, Дюри нещата ще си дойдат на мястото. Качеството го имаме. Остава само да сме по-концентрирани.
-Как намирате Литекс в сравнение с Локомотив?
-В Локомотив играх 4 години. Всеки отбор има и плюсове, и минуси. Не искам да се задълбочавам. Щастлив съм сега, че съм в Литекс. Надявам се, че след няколко години Литекс ще бъде още по-голям отбор. За да стане това, във витрината му трябва да има няколко купи в повече. Иначе и Литекс, и Локомотив са едни от най-титолуваните отбори в България заедно с Левски и ЦСКА.
-Как попаднахте в България?
-Доведе ме Иван Кризманич. Той ми е кум. До тогава играех в Леотар. Това е един отбор от Босна и Херцеговина. Първият ми тим в България бе Спартак (Вн). След една година бях принуден да напусна по финансови причини. Имахме добър отбор, но се разпадна. После по покана на Стефан Грозданов дойдох в Локомотив. Той ми беше треньор и в Спартак.
-Как се стигна до трансфера в Литекс?
-Поканиха ме от ръководството. Предложиха ми оферта и аз приех. Хората от Литекс бяха много коректни при преговорите.
-Защо според вас повечето клубове от Балканите са в криза?
-По финансови причини. Отборите нямат пари. Затова продават талантите си. В Сърбия най-добрите от Партизан и Цървена звезда бързо заминават за чужбина. Затова тези два тима не могат да постигнат нищо сериозно в евротурнирите. Същото важи и за Левски и ЦСКА. Титлите ги печелят, но не могат да направят пробив в УЕФА или Шампионската лига. Иначе съм категоричен, че на Балканите талантите са много повече от Западна Европа. Също така условията са много важни. Например в България малко отбори ги имат.
-Нещата не вървят обаче и на национално ниво?
-Кризата, която сега преследва националния отбор на България, удари Сърбия преди три години. Тогава падахме от Казахстан и Азербайджан. На световното първенство в Германия Аржентина ни би с 6:0. Сега нещата се оправиха при нас. Надявам се и при вас да е същото. Не бих казал, че националните отбори са чак в такава криза. Може би не постигат това, което искат феновете.
-Възможно ли е българин да играе за националния отбор на Сърбия?
-Сега се говори, че един португалец - Морейра от Партизан, може да заиграе за националния отбор на Сърбия, ако вземе паспорт. Никой не знае как ще се развие този случай. Това означава, че ако има добър българин в сръбското първенство и има паспорт, защо да не играе за националния отбор. В глобалния свят всичко е възможно.
-Христо Стоичков ви искаше в националния отбор, когато му беше селекционер. Какво стана тогава?
-Нямах български паспорт. А и според мен за националните отбори трябва да играят предимно играчи от същата държава. Не чужденци. Това е най-правилното. А и в България има добри вратари.
-Буфон или Чех?
-Буфон. Той е номер едно. Няма никаква конкуренция. Това е един от вратарите, които не допускат грешки.
-Мнението ви за Касиляс?
-Много добър вратар. Но Буфон е единствен.
Урош Голубович: Още сънувам мача с Астън Вила
Представянето на Урош Голубович през есенния сезон бе противоречиво. Сърбинът като цяло пази добре, но сбърка фатално точно, когато най не трябваше – в домакинството на Астън Вила (1:3) от първия кръг на турнира за Купата на УЕФА. Въпреки това, Голубович, който дойде през лятото от Локо (Сф), показа характер и успя да се върне на вратата.
