Топреферът на Австрия от близкото минало Гюнтер Бенкьо беше съдийски наблюдател на двубоя между ЦСКА и уелския ТНС от плейофите за влизане в групите на Лига Европа. Арбитърът започва кариерата си сравнително късно, тъй като преди това е футболист. Тежка травма на коляното обаче го принуждава да се откаже и скоро след това става решава да стане съдия. Гюнтер Бенкьо е рефер на ФИФА от 1993 г., а 7 години по-късно се отказва поради преминаване на възрастовата граница от 45 г. Може да се гордее с постигнатото, като най-големите му успехи са - финал за Купата на УЕФА през 1999 г., полуфинал на Евро 2000, 2 мача на Мондиал ‘98, 7 срещи от груповата фаза на Шампионската лига. Часове след мача ЦСКА – ТНС (3:0) 55-годишният Гюнтер Бенкьо бе любезен да отговори на въпросите на сайта на Асоциацията на съдиите в България.
Топрефер на Австрия: Стоичков имаше респект от мен
Топреферът на Австрия от близкото минало Гюнтер Бенкьо беше съдийски наблюдател на двубоя между ЦСКА и уелския ТНС от плейофите за влизане в групите на Лига Европа
- Г -н Бенкьо, за първи път ли идвате в България?
- О, не. Само това лято ми е за втори път. Бях съдийски наблюдател на мача Литекс – Жилина от квалификациите в Шампионската лига. Като съдия също съм идвал в България. Ръководил съм два мача на националния ви отбор. Пазех много добри спомени от страната ви, а сега ми хареса още повече. Хората са много мили и гостоприемни. Е, имам и един инцидент в България. През 1999 г. бях на почивка в Бургас и ми откраднаха чистачките на колата. За нещастие заваля и силен дъжд, така че трябваше да търся нови.
- Какво си спомняте от мачовете на българския национален отбор?
- Футболистите се държаха възпитано и коректно. Изключение правеше само Христо Стоичков, който все беше недоволен и искаше обяснения. На терена обаче аз не обичах да говоря с играчите и затова бързо го пращах да бяга далеч от мен, ако не иска неприятности. Явно строгият ми тон го респектираше, защото никога не съм имал сериозни проблеми с него. Спомням си и един негов мач в Барселона през 1998 г. от Шампионската лига. Тогава каталунците завършиха 3:3 с Манчестър Юнайтед и на терена беше доста горещо. Тази среща я поставям на първо място в кариерата си. Да ръководиш такъв спектакъл пред 90 хиляди зрители беше наистина вълнуващо.
- А кои са другите специални мачове за вас?
- Свирих последния мач в историята на турнира на УЕФА между Лацио и Майорка, който се игра на стадион „Вила Парк” в Бирмингам през 1999 година. Участието ми в турнира за Купата на конфедерациите в Бахрейн също е незабравимо. Тогава ръководих двубоите между Куба-Бахрейн и Оман-Катар. Времето беше много горещо. Температурата през деня не падаше под 45 градуса.
- Колко пъти сте свирил дербито на Австрия между Аустрия и Рапид?
- Четири. Зарядът на този мач е много голям, но при нас го няма проблемът с футболното хулиганство, както е в много други страни.
- Бил ли сте съдийски наблюдател на български рефери?
- Не, но имам наблюдения от мачове, които съм гледал по телевизията. Смятам, че се справят добре.
- Поддържате ли приятелски отношения с някой от тях?
- Най-близък ми е Александър Дамянов. Той е асистент в елитната ви дивизия. Много добро и интелигентно момче.
- С какво се занимавате извън съдийството?
- Живея в малко и спокойно градче - Рохлан. Преподавател съм в спортно училище. Имам син на 26 години, който опита да стане съдия, но за съжаление не успя. Отказа се, защото се притесняваше от постоянните сравнения с мен.
