Тони Калво се появи изневиделица в Левски. Когато всички мислеха как Дани Младенов ще е без алтернатива в тима, испанецът подписа със „сините" без никаква предистория. Техничното крило вече влезе под кожата на феновете на Левски - и с хъса на реванша в Търнава, и с импровизацията и наивната агресия в срещата със Славия. Калво даде първото си голямо интервю у нас пред „Меридиан Мач".
Тони, какви са първите ти впечатления от България и Левски?
- От първия ден, в който пристигнах, ме посрещнаха много добре. Всички хора в клуба се надпреварваха да ми помагат. Всичко е професионално и си личи, че е голям клуб. За мен е привилегия да бъда в Левски.
Как се осъществи?
- Имах договор за още една година с Арис, но нямах желание да продължа там, а подобни бяха и намеренията на клуба. Имахме разминавания, а доколкото знам, в клуба имат известни финансови трудности. Те не искаха да плащат неустойка при положение, че ме освободят. Затова стигнахме до решението да прекратим контракта по взаимно съгласие. Така се озовах в Барселона.
Имах една оферта от по-скромен испански отбор, както и предложение от екзотичен клуб, който е много далеч от Европа. Точно тогава ми се обади Лъчо Танев -личност, която уважавам изключително много. Каза ми: „Слушай, Левски София те иска". Така проведох първите разговори с хората от клуба. Убедих се в сериозните им намерения и оставих настрана испанската оферта.
Какво знаеше за България, преди да се озовеш тук?
- Да видим. За българското първенство не знаех почти нищо. Имах някаква представа за страната, тъй като в Парма играхме заедно с Валери Божинов. С него сме говорили няколко пъти за живота в България, за футбола тук. Обсъдих и с Лъчо Танев възможността да се преместя в България. Така малко по малко започнах да събирам информация за страната ви, главно от интернет.
Хората знаят, че си дошъл тук, воден от амбицията да играеш с Левски в групите на Лига Европа. Сега, когато отборът бе елиминиран от турнира, как ще намериш мотивация за българското първенство?
- Моята основна цел е да стана шампион. Вярно е, че ми харесваше много идеята да играя с Левски в евротурнирите - в случая в Лига Европа. Не успях да играя в първия мач със словаците у дома, защото бях тренирал едва седмица. Влязох като резерва на реванша с идеята да помогна на отбора. За съжаление отпаднахме нещастно от Спартак след дузпи. Лош късмет, лоша съдба.
Заболя ме много от тази загуба. Но не можем да върнем времето, трябва да вървим напред. Остават ни първенството на България и турнирът за националната купа. Както казах още в началото, искам да спечеля всичко с Левски, абсолютно всичко. Хубаво е, че това мое желание се споделя от всички - от Мистъра (така Калво нарича Георги Иванов по испански маниер), от президента, от моите съотборници.
Подписа с Левски за една година. Ако нещата тръгнат добре, има ли вариант да продължиш договора си?
- Много е рано да кажа след две седмици и половина дали имам бъдеще в клуба. Дойдох в Левски като свободен агент, като ми бе предложен договор за един сезон и приех. Ще видим как ще тръгнат нещата. Това, което има да се случва, ще се случи. Мога да кажа обаче, че съм много щастлив, че подписах с Левски и в нито един момент не съм съжалявам за това.
Миналия сезон Гарра Дембеле бе голямата звезда на отбора. Сега погледите на феновете са насочени главно към теб?
- Това е много задължаващо, но ние сме съвсем различни футболисти, не ни сравнявайте, французинът е ефикасен пред гола - висок, мощен, безпощаден. Аз предпочитам да играя един на един със защитника, да участвам в изработването на головете. Мога да вкарам 6, 7 или 8 попадения на сезон, не повече. За мен е важен най-вече отборът, а не как се представяме аз, Арс или Иовов.
Защо избра да играеш с №8 в Левски? Да не би това да е намигване към Христо Стоичков?
Би било хубаво да е така (Смее се). Стоичков (б. а. - произнася го Стойков, като всеки каталунец) е един от героите на детството ми. Неговият тандем с Ромарио беше невероятен. Но „осмицата" не съм я взел заради него. Винаги са ми харесвали номерата от 1 до 11, както се играеше едно време. Когато дойдох в Левски, любимата ми фланелката с №7 вече бе заета. Единственият свободен от малките номера бе №8, затова се спрях на него, а и ми харесва. Но можех да играя и с №10 или №11, ако не бяха заети.
Какво е мнението ти за мениджъра Георги Иванов и за съотборниците ти в Левски?
- Още от първата минута в клуба мистърът показа уникално отношение към мен и ми засвидетелства невероятно доверие. Разбpax колко държат на мен още като ми гласуваха доверие само след една седмица тренировки. Все пак преди това повече от два месеца не бях играл футбол. Точно затова не искам да разочаровам никого и да не предам доверието на шефовете. А съотборниците ми? Всички ме приеха много добре и ми показаха, че ме уважават.
На какъв език се разбираш с треньорите и съотборниците?
- С втория треньор (б. а. - Антони Здравков) си комуникираме на португалски, тъй като той говори езика, а и за мен не е трудно. С треньора на вратарите (б. а. - Георги Шейтанов) пък успяваме да си разменим по няколко лафа на гръцки. С останалите - на английски.
Успя ли да научиш гръцки по време на престоя ти в Арис?
- Разбирам почти всичко. Мога да кажа, че на практика разбирам 75% от това, което ми говорят. Не съм се отпуснал обаче да говоря. Когато ми се наложи да говоря, редувам гръцки и английски думи. Трудно е, а виждам, че и българският език е много мъчен.
Имаш ли обяснение за феномена „Барселона"?
Барселона е много повече от футболен клуб. Но лично аз осъзнах това едва когато напуснах. Когато играеш там, не оценяваш някои неща и ги приемаш за даденост, но си даваш сметка какво влияние и харизма има клубът, когато излезеш от него. Барселона е невероятен отбор. Бил съм в Мадрид, Милано, Манчестър, но Барселона е нещо по-специално. Магията идва от начина, по който се работи с децата. В клуба те се развиват не само като футболисти, но и като личности. Барселона им осигурява образование, на тези, които не са от Каталуния, им гарантира хубаво място за живеене.
Всичко се прави с голяма любов и грижи и виждате какви са резултатите. Гуардиола всяка година може да разчита на готови футболисти като Бускетс, Хефрен, Педро, Боян. Аз също изкарах незабравимо време там. Втората година в Барселона Б нещата не се развиха добре за мен. Имах проблем с един човек, но не карайте да се връщам назад. Ще запазя само най-хубавите спомени. Там е моята къща, там са моите приятели.
Кой е най-добрият ти приятел от периода ти в Барселона?
- Едно момче - Виктор Васкес (б.а. бившият приятел на дъщерята на Христо Стоичков - Михаела) което в момента играе в Брюж. Поддържам връзка и с Педро, с когото често си разменяме sms-и. С другите вече съм загубил връзка, животът ни отдалечи. Аз съм в София, те са в Барселона, имат постоянно мачове и не им остава свободно време.
Какво ще кажеш за престоя ти в Арис Солун?
- Първата година беше много трудна, защото адаптацията ми беше бавна. Най-голямата промяна бе, че се отделих за първи път от семейството си и отидох да живея сам с приятелката си в чужбина. Направих голяма стъпка в живота си, която ме промени и ме направи по-силен. Солун е много хубав град, който в много отношения напомня на Барселона. Сега, като се обърна, изкарах три и половина чудесни години там.
Чувствах се наистина добре, макар че някои се опитваха постоянно да пишат глупости за мен по вестниците. Винаги ще нося Арис в сърцето си, въпреки че някои хора сигурно няма да повярват на това. Тяхното мнение обаче не ме интересува. Искам всички в Солун да знаят, че винаги съм играл на върха на възможностите си, оставял съм си кожата на терена за Арис. Всъщност така ще бъде и за Левски.
Знаеш ли какво каза за теб треньорът на Спартак Търнава Петер Хофтик? Сравни те са Марио Балотели като уникален футболист, но и човек, който има проблеми с главата.
- Първо, с цялото ми уважение към този човек, аз не го познавам и никога преди това не съм го виждал. Той няма как да знае какво представлявам. Харесва ми, че ме слага редом до Марио Балотели, който е голям футболист и е сред най-скъпо платените в Манчестър Сити. В интерес на истината, нямам нищо против да съм на неговото място. Държа обаче хората да ме съдят, когато ме познават и когато виждат какво правя, а не да се водят от това, което са чули или някой им е разказвал. Желая му всичко най-хубаво на този словак, но той се е изказал неподготвен.
Ще открехнеш ли вратата към личния ти живот? Женен ли си?
- Наскоро попитах годеницата ми дали ще се омъжи за мен и тя отговори „да". Сега търсим подходяща дата, на която да бъде сватбата. Иначе живеем заедно от доста време и имаме малък син на 2 години, който се казва Хефрен.
Как намираш нивото на българското първенство и имаше ли възможност вече да гледаш основните съперници на Левски – ЦСКА и Литекс?
- Литекс все още не съм го гледал, но видях първия мач на ЦСКА, в който спечелиха с 2:1. Трябва да кажа, че ЦСКА ми хареса. Много добре „пипат" топката и имат някои интересни играчи, чиито имена все още не съм научил. И те не са в добро състояние, което всъщност важи и за Левски и е нормално за началото на сезона. Предполагам, че конкуренцията ще е сериозна, но съм убеден, че Левски може да спечели всичко в България.
Какво би казал на фоновете на Левски?
- Бих им обещал, че няма да ги разочаровам. Усетих, че на първия домакински мач със Славия хората се забавляваха със стила ми на игра и старанието ми на терена. Това ми хареса, защото бързо ме накараха да се почувствам важен и полезен.
Имал ли си идол, когато беше малък?
- Бяха много и все от отбора на Барселона. Може би най-много съм се прехласвал по играта на Фиго, но бях влюбен и в Стоичков, Бакеро, Ромарио, Ривалдо. И сега има много играчи, които харесвам, но не съм се опитвал на подражавам на никого. Според мен в момента най-добрият футболист в света е Меси. Кристиано Роналдо също е добър и много ефективен, но Меси е друго ниво, друга класа.
- Защо някои от фоновете те наричат новия Кристиано Роналдо?
- Не знам, това е измислица на някакъв фен, който е пуснал клипче в интернет. Истината е, че стилът ми на игра няма нищо общо с този на Кристиано. Нека бъдем по-скромни, никой няма полза от подобни сравнения.
Тони Калво: Ще си оставя кожата по терена за Левски, ЦСКА играе красиво
„Христо Стоичков е един от героите на моето детство”, не крие испанският футболист
