Очаквано или не, Стойчо Стоев бе освободен от Лудогорец ден след нулевото равенство с Партизан. За рокадата начело на шампионите се говореше от известно време, но бе изненадваща с оглед на приноса на треньора и заслугите му за титлите у нас и пробива в Европа. Няколко дни след рокадата с Георги Дерменджиев е премислил последните събития, Стоев даде голямо интервю за „Меридиан Мач".
Господин Стоев, как оценявате периода си начело на Лудогорец няколко дни след раздялата ви?
- Със сигурност това бе най-положителният момент в треньорската ми кариера. Постигнахме много победи, успехи. За мен и отборът основен двигател бе участието в Европа Показаното лице там бе истинското. Именно срещу такива съперници се вижда силата, разбира се, и слабостите на един отбор.
Ако изключим реванша със Слован, започнахте в Лудогорец срещу Партизан и сега приключихте след мач с Партизан. Виждате ли в това намигване от съдбата?
- Да, наистина цикълът се затваря, но това е случайно стечение на обстоятелствата. Двете срещи обаче са доста различни. Преди година нямахме увереност, липсваше ни още опит и самочувствие в евротурнирите. Докато въпреки нулевото равенство сега не бяхме сковани от напрежение като миналия път.
Как оценявате вие лично двата отбора година по-късно? Докъде са стигнали в развитието си?
- Да ви кажа честно, мисля, че сега Партизан бе много респектирай от нас. Страхуваха се. Преди година, когато започнах, те нямаха такива притеснения, надиграваха се и в двата мача. Беше ни изключително трудно въпреки двете победи. Сега сърбите се опитваха да ни излъжат в първия мач. Това е характерно за по-слабите отбори и донякъде е и показател за развитието на Лудогорец.
Защо българският шампион се представи толкова силно в контролите и започна толкова колебливо официалния сезон?
- Аз имах възможност и тогава да кажа, че се притеснявам, защото наистина играехме много силно в контролите. Но така бе планирана подготовката. Бяхме предвидили мачовете срещу Дюделанж да са част от подготовката за да може да сме във върхова форма срещу Партизан. Целта бе да си върнем лицето от пролетта. И мисля, че постепенно започваше да се получава. В последните мачове не съм имал основания да бъда недоволен от отбора. Дори срещу Черно море във Варна, къ- дето по традиция играем много трудно, създадохме повече положения, отколкото в последните ни няколко срещи с „моряците". Същото се отнася и за двубоя с Партизан, в който контролирахме събитията. Единствено головете ни липсваха, но и те ще дойдат.
В този ред на мисли не е ли странно да бъдете сменен точно в момент, в който Лудогорец тръгва отново нагоре?
- Да, странно е. Но това е решението на собствениците, което се приема, не се коментира. Няма никакъв смисъл да се разсъждава дали са прави или не, защото в крайна сметка те са хората, които взимат генералните решения за клуба и носят отговорността за това.
При смяната на Ивайло Петев с вас явно се целеше шокова терапия за отбора, което бе постигнато. Сега същите ли са мотивите за рокадата?
- Да, може да го има същият елемент. Всяка промяна носи нещо ново, вероятно се търси и положителен ефект.
Защо новите попълнения на Лудогорец не са на висота в началото на сезона? Защо най-скъпият трансфер - Браян Ангуло, все още не е титуляр?
- Така се получи. Специално Браян Ануло ни липсваше дълго време Той е правил почти изцяло индивидуално подготовка. Докато другите тренираха, той пътува постоянно между Испания, България и Колумбия. След това тренира с нас 3-4 дни в Смолян и заради технически проблем с визата му не успя да дойде с нас на подготвителните лагери. Затова още няма как да е решаваща фигура. На новите и чужденците наистина им трябва време за адаптация.
Съжалявате ли за някои пропуски в селекцията?
- Съжалявам само, че искахме да привлечем нов централен нападател, а не успяхме да го направим. Имахме няколко опции, водиха се преговори, но не се получи.
Предполагам, че сте се целили високо?
- Да, ставаше въпрос за добри футболисти от силни първенства. Но такива играчи все още много трудно биха дошли тук. България не е привлекателна дестинация. Освен това на някои от тях просто не можем да платим. Няма как да се извадят подобни пари за родната действителност.
Не се ли изтощихте твърдо много физически и психически през последния сезон?
- Като си направихме равносметката в края, се оказа, че сме изиграли цели 64 мача на трите фронта. В България много отбори играят по 30-35 срещи на сезон. Тоест ние вдигнахме двойно мизата. Въпреки умората и дългия сезон се справихме отлично. Спечелихме шампионската титла три кръга предсрочно, като накрая имахме 12 точки преднина пред преследвачите. Вдигнахме и Купата на България. В Европа знаете докъде стигнахме, това бе голямата ни тръпка.
Отпадането от Валенсия като че ли разстрои отбора ви?
- Да, и това се отрази в два-три мача, в които бяхме колебливи. Преди това с голямо нетърпения се чакаха сблъсъците в Лига Европа. Те ни бяха стимул, нещо, което ни държеше на нокти.
Ще продължите ли да следите развитието на Лудогорец оттук нататък?
- Разбира се. Отборът не е затворена страница за мен, нито пък искам да си затварям пътищата към Разград. Дълъг път изминахме с тези футболисти, няма как да ги забравя от днес за утре. От 365 дни в годината 300 дни сме изкарали заедно с тях. Повече време съм бил с играчите, отколкото със семейството ми. С тези момчета сме изградили взаимно доверие, били сме заедно и при успехите, и в колебанията.
В какви отношения сте с наследника си Георги Дерменджиев? Наистина ли е имало търкания между вас?
- Не бих казал, това са спекулации. Не може да е имало търкания и различия между нас, защото аз бях старши-треньор, а той – помощник. Спокойно мога да кажа, че спортно-техническата и тактическата подготовка съм я правил аз.
Не намеквам,че Дерменджиев е бил треньорът в сянка...
- Но се появиха и такива спекулации. Истината е, че заслугата Лудогорец да стигне наистина далеч е обща. Възходът се дължи в най-голяма степен на играчите, но и треньорите имаме заслуга за успехите.
Чухте ли се с Дерменджиев по телефона, пожелахте ли си успех?
- Не, дотам не се е стигало. И не виждам защо в България толкова се държи напускащ и новоназначен треньор да седнат на една маса. Нали не вярвате, че когато Моуриньо е напускал Реал Мадрид, се е обадил на Анчелоти да му каже, че пътят му е разчистен и да му пожелае успех. Така е в живота -един си тръгва, друг идва на неговото място.
Какво ви предстои сега?
- Надявам се известна почивка, която мога да прекарам със семейството и близките си. Ще им отделя повече време. Ще чакам оферти.
След раздялата с Лудогорец името ви веднага бе свързано с македонския Шкендия, с Динамо Тбилиси. Има ли нещо вярно?
- Засега не, това са интерпретации на медиите. Не съм получавал конкретна оферта от Шкендия или друг отбор. Получа ли, ще мисля.
Литекс?
- За интерес на Литекс към мен чух още по пътя, когато си тръгвах от Разград. А истината е, че няма нищо вярно в тази информация.
Вярно ли е, че предпочитате да продължите кариерата си в чужбина?
- Наистина е така, не го крия. Има и хора, които са ангажирани да ми търсят отбор зад граница. Не е тайна и че съм подписал договор с английска спортна агенция, която също се грижи за интересите ми и е оторизирана да ми намери отбор на Острова. Преди месеци имаше вероятност, и тонемалка, да започна работа в чуждестранен отбор. Тогава обаче предпочетох да остана в Лудогорец.
Защо?
- Защото сe виждах с отбора за втора поредна година в групите на Лига Европа.
Господин Стоев, как оценявате периода си начело на Лудогорец няколко дни след раздялата ви?
- Със сигурност това бе най-положителният момент в треньорската ми кариера. Постигнахме много победи, успехи. За мен и отборът основен двигател бе участието в Европа Показаното лице там бе истинското. Именно срещу такива съперници се вижда силата, разбира се, и слабостите на един отбор.
Ако изключим реванша със Слован, започнахте в Лудогорец срещу Партизан и сега приключихте след мач с Партизан. Виждате ли в това намигване от съдбата?
- Да, наистина цикълът се затваря, но това е случайно стечение на обстоятелствата. Двете срещи обаче са доста различни. Преди година нямахме увереност, липсваше ни още опит и самочувствие в евротурнирите. Докато въпреки нулевото равенство сега не бяхме сковани от напрежение като миналия път.
Как оценявате вие лично двата отбора година по-късно? Докъде са стигнали в развитието си?
- Да ви кажа честно, мисля, че сега Партизан бе много респектирай от нас. Страхуваха се. Преди година, когато започнах, те нямаха такива притеснения, надиграваха се и в двата мача. Беше ни изключително трудно въпреки двете победи. Сега сърбите се опитваха да ни излъжат в първия мач. Това е характерно за по-слабите отбори и донякъде е и показател за развитието на Лудогорец.
Защо българският шампион се представи толкова силно в контролите и започна толкова колебливо официалния сезон?
- Аз имах възможност и тогава да кажа, че се притеснявам, защото наистина играехме много силно в контролите. Но така бе планирана подготовката. Бяхме предвидили мачовете срещу Дюделанж да са част от подготовката за да може да сме във върхова форма срещу Партизан. Целта бе да си върнем лицето от пролетта. И мисля, че постепенно започваше да се получава. В последните мачове не съм имал основания да бъда недоволен от отбора. Дори срещу Черно море във Варна, къ- дето по традиция играем много трудно, създадохме повече положения, отколкото в последните ни няколко срещи с „моряците". Същото се отнася и за двубоя с Партизан, в който контролирахме събитията. Единствено головете ни липсваха, но и те ще дойдат.
В този ред на мисли не е ли странно да бъдете сменен точно в момент, в който Лудогорец тръгва отново нагоре?
- Да, странно е. Но това е решението на собствениците, което се приема, не се коментира. Няма никакъв смисъл да се разсъждава дали са прави или не, защото в крайна сметка те са хората, които взимат генералните решения за клуба и носят отговорността за това.
При смяната на Ивайло Петев с вас явно се целеше шокова терапия за отбора, което бе постигнато. Сега същите ли са мотивите за рокадата?
- Да, може да го има същият елемент. Всяка промяна носи нещо ново, вероятно се търси и положителен ефект.
Защо новите попълнения на Лудогорец не са на висота в началото на сезона? Защо най-скъпият трансфер - Браян Ангуло, все още не е титуляр?
- Така се получи. Специално Браян Ануло ни липсваше дълго време Той е правил почти изцяло индивидуално подготовка. Докато другите тренираха, той пътува постоянно между Испания, България и Колумбия. След това тренира с нас 3-4 дни в Смолян и заради технически проблем с визата му не успя да дойде с нас на подготвителните лагери. Затова още няма как да е решаваща фигура. На новите и чужденците наистина им трябва време за адаптация.
Съжалявате ли за някои пропуски в селекцията?
- Съжалявам само, че искахме да привлечем нов централен нападател, а не успяхме да го направим. Имахме няколко опции, водиха се преговори, но не се получи.
Предполагам, че сте се целили високо?
- Да, ставаше въпрос за добри футболисти от силни първенства. Но такива играчи все още много трудно биха дошли тук. България не е привлекателна дестинация. Освен това на някои от тях просто не можем да платим. Няма как да се извадят подобни пари за родната действителност.
Не се ли изтощихте твърдо много физически и психически през последния сезон?
- Като си направихме равносметката в края, се оказа, че сме изиграли цели 64 мача на трите фронта. В България много отбори играят по 30-35 срещи на сезон. Тоест ние вдигнахме двойно мизата. Въпреки умората и дългия сезон се справихме отлично. Спечелихме шампионската титла три кръга предсрочно, като накрая имахме 12 точки преднина пред преследвачите. Вдигнахме и Купата на България. В Европа знаете докъде стигнахме, това бе голямата ни тръпка.
Отпадането от Валенсия като че ли разстрои отбора ви?
- Да, и това се отрази в два-три мача, в които бяхме колебливи. Преди това с голямо нетърпения се чакаха сблъсъците в Лига Европа. Те ни бяха стимул, нещо, което ни държеше на нокти.
Ще продължите ли да следите развитието на Лудогорец оттук нататък?
- Разбира се. Отборът не е затворена страница за мен, нито пък искам да си затварям пътищата към Разград. Дълъг път изминахме с тези футболисти, няма как да ги забравя от днес за утре. От 365 дни в годината 300 дни сме изкарали заедно с тях. Повече време съм бил с играчите, отколкото със семейството ми. С тези момчета сме изградили взаимно доверие, били сме заедно и при успехите, и в колебанията.
В какви отношения сте с наследника си Георги Дерменджиев? Наистина ли е имало търкания между вас?
- Не бих казал, това са спекулации. Не може да е имало търкания и различия между нас, защото аз бях старши-треньор, а той – помощник. Спокойно мога да кажа, че спортно-техническата и тактическата подготовка съм я правил аз.
Не намеквам,че Дерменджиев е бил треньорът в сянка...
- Но се появиха и такива спекулации. Истината е, че заслугата Лудогорец да стигне наистина далеч е обща. Възходът се дължи в най-голяма степен на играчите, но и треньорите имаме заслуга за успехите.
Чухте ли се с Дерменджиев по телефона, пожелахте ли си успех?
- Не, дотам не се е стигало. И не виждам защо в България толкова се държи напускащ и новоназначен треньор да седнат на една маса. Нали не вярвате, че когато Моуриньо е напускал Реал Мадрид, се е обадил на Анчелоти да му каже, че пътят му е разчистен и да му пожелае успех. Така е в живота -един си тръгва, друг идва на неговото място.
Какво ви предстои сега?
- Надявам се известна почивка, която мога да прекарам със семейството и близките си. Ще им отделя повече време. Ще чакам оферти.
След раздялата с Лудогорец името ви веднага бе свързано с македонския Шкендия, с Динамо Тбилиси. Има ли нещо вярно?
- Засега не, това са интерпретации на медиите. Не съм получавал конкретна оферта от Шкендия или друг отбор. Получа ли, ще мисля.
Литекс?
- За интерес на Литекс към мен чух още по пътя, когато си тръгвах от Разград. А истината е, че няма нищо вярно в тази информация.
Вярно ли е, че предпочитате да продължите кариерата си в чужбина?
- Наистина е така, не го крия. Има и хора, които са ангажирани да ми търсят отбор зад граница. Не е тайна и че съм подписал договор с английска спортна агенция, която също се грижи за интересите ми и е оторизирана да ми намери отбор на Острова. Преди месеци имаше вероятност, и тонемалка, да започна работа в чуждестранен отбор. Тогава обаче предпочетох да остана в Лудогорец.
Защо?
- Защото сe виждах с отбора за втора поредна година в групите на Лига Европа.
Казвате Лига Европа, а Лудо горец още не е отпаднал от Шампионската лига...
- Да, така е. Но аз споменавам най-лошия вариант, другият би бил мечта. Пожелавам на всеки треньор у нас да изпита емоциите, които преживяхме ние през миналия сезон. Неописуемо е!
Как се разделихте с Лудогорец?
- Съвсем нормално. Аз съм благодарен на Лудогорец. Благодарение на този отбор аз направих треньорско име, което си давам сметка, че нямаше как да се случи при други обстоятелства. Оценявам шанса, който ми бе даден да работя и да се развивам. Наистина съм благодарен. Надявам се и двете страни да сме си били от полза и аз да имам принос за мястото и успехите на отбора.
Търсите ли неустойка за преждевременното разтрогване на договора?
- Не, не, не. Нищо не търся. Както ви казах, отношенията ни са добри и всичко е точно.
Често се споменава, че в Лудогорец нещата не зависят толкова от спортно-техническото ръководство, защото съставът се определя от шефовете. Така ли е?
- Собствениците на Лудогорец ни дадоха цялата спортно-техническа власт в нашите ръце. В нито един момент те не са ни се бъркали, не са определяли кой да играе или да питат „защо не играе този или онзи?". В България се получава това клубни шефове да редят съставите, но мога да ви уверя, че в Лудогорец не е така. Там всеки си знае мястото и задълженията.
