Легендата на ЦСКА Стойчо Младенов повдигна завесата на личния си живот и разкри много тъжни неща от детството си. Настоящият оперативен директор на ФК ЦСКА 1948 Сф призна и кои са футболните му кумири – Георги Аспарухов и Димитър Якимов, признавайки, че за него Гунди е като Господ.
-Г-н Младенов, роден сте на 12 април 1957 година в село Плоски, Благоевградско. Бихте ли ни разказали нещо повече за родното ви място и за родителите ви?
-За съжаление растях в бедност, но в изключително трудолюбиво семейство. Аз много малко години живях в Плоски. Когато завърших първи клас, се изселихме в Димитровград. Това беше нов град и доста хора сториха същото като нас – да се преселят там. Там се откри възможност за работа и моите родители се възползваха. Така че повечето ми детски спомени са от Димитровград. Малко такива имам от Плоски. Бяха трудни години за мен и за семейството ми. И майка ми, и баща ми, и сестрите ми работиха в Циментовия завод в Димитровград. Аз учех първо в Черноконево – квартал на Димитровград. След това завърших средното си образование в Димитровград.
-Казахте, че имате две сестри. Каква е разликата във възрастта между тях и вас?
-Първо се ражда голямата ни сестра Стефка, после – Елена. Разликата между тях и мен е по-голяма, защото след това се ражда мой брат, който обаче се разболява и почива още като бебе. И след това се появявам аз. Може би, ако не е бил починал брат ми, нямаше да ме има, нямаше да го има Стойчо Младенов. Така че – ето по този начин се разви животът в нашето семейство.
-Какво дете бяхте – палаво, кротко…
-Това, което майка ми, Бог да я прости, разказваше, е че съм бил изключително енергичен. Ставах за работа за всичко вкъщи. Брал съм даже и тютюн. Помня, че ставахме рано сутрин пред изгрев слънце да берем тютюн. И какво ли още не съм правил. Всичко. А първите ми крачки, които съм направил в живота, са били насочени към една малка топка. Точно тогава са се появили наченките ми към любовта към футбола.
–Във вашия род има ли спортисти?
-Не, не. Няма спортист.
-Какъв ученик бяхте?
-Не бях от най-добрите, защото бягах от определени часове, за да спортувам. Когато имахме физкултура, аз карах по 2-3 часа, а трябваше по програма само един. Но аз се застоявах в часовете по физкултура на следващите паралелки и не посещавах другите занятия на моя клас. Освен това играех не само футбол, а баскетбол, волейбол, хандбал. Участвах във всички отбори на училището ни – има ли състезание по волейбол, аз съм в тима, има ли баскетбол, аз съм пак там. Хандбал – също. За футбол да не говорим. До ден-днешен има мои снимки с купи в училището. Бях всестранно развит спортист. Имаше един момент дали да избера волейбола или футбола. Учители и треньори се колебаеха накъде да ме насочат. Но аз избрах футбола.
-Като дете имахте ли футболен кумир?
-Имам такива и до ден-днешен. Те са двама. Единият е Георги Аспарухов. Заради него пропътувах разстоянието от Димитровград до Стара Загора с колело, за да отида на мач. Нямах пари да си купя билет. След мача чаках да видя Гунди отблизо, за да му се зарадвам. Това беше едно щастие и удоволствие за мен. Другият ми любимец е Димитър Якимов – феномен, който аз издигам до пиедестала на Гаринча. Един невероятен футболист. Якимов беше фамозен. Беше фамозен футболист! За него не беше проблем на една носна кърпичка да излъже двама или трима футболисти. Залепваше топката за краката си и нямаше кой да му я отнеме. Беше феномен! Сега футболът е променен. Разчита се повече на агресията, на скоростта, на единоборствата. Преди техничните футболисти задържаха топката и правеха чудеса с нея.
-Като споменахте Гунди, крайно време е да ви задам един въпрос. Отдавна върви слух, че като малък сте били фен на Левски, но после се ориентирате в червената посока?
-Ами хората са се заблудили може би от това, че един от любимците ми е Гунди. Възможно е като малък да съм казал нещо, което на някой да му е направил впечатление. Но наистина ходих да го гледам Гунди. За мен той е като Господ. Голяма личност. По това време цяла България му се кланяше, всички му се възхищаваха. Песен се написа за него и за Котков след смъртта им.
-Помните ли 30 юни 1971 година, когато е катастрофата, при която загиват двамата с Котков? Тогава сте били на 14 години.
-Да, помня. Това беше трагедия. Всички футболни фенове изстрадаха този момент. Има голяма разлика оттогава и сега. Тогава левскари и цесекари сядаха заедно да гледат мача между двата отбора. Имаше приятелство между фенската маса, а сега има едно разделение, което не е само във футбола. А във всички сфери, в политиката, което е жалко. Стига се до агресии, побоища, имаше даже и смъртни случаи.
-Кой е любимият ви цвят?
-Синият.
-Синият? Защо?
-Защото най-много ми отива на очите. Използвам го като фон.
-Любимото ви число?
-11. Да, с №8 на гърба вкарах двата гола на Ливърпул, но въпреки това предпочитам 11.
-Любим филм имате ли?
-Много са филмите, които ме впечатляват.
-Любим български актьор?
-Стефан Данаилов – великан. Имах възможността да се познаваме. Един мъдър човек, голяма величина.
-Любим българин от историята ни?
-Васил Левски – Апостола на свободата.
-Каква ще посъветвате младите хора, които по-рядко поглеждат към спорта за сметка на компютрите, таблетите, телефоните?
-Ако в тия телефони и компютри има какво да се чете, е положително и хубаво. Но, ако се гледа пошлостта - това е трагедия. В днешно време, като тръгнем по улиците, виждаме как хората не гледат в краката си, а в телефоните. Това отдалечава младите хора от действителността. Ще ги посъветвам да сбъдват мечтите си, да се стремят да ги сбъднат. Случва се с труд, а не с чакане, че Господ ще помогне. Той помага на трудолюбивите. Аз научих нещо много важно, докато бях в Португалия. За съжаление малко късно го научих, защото преди малко ви казах, че съм бягал от часове в училище, за което се самокритикувам. Та от Португалия научих, че един човек, за да успее, той трябва да умее да се лишава, да страда от лишенията. Може да ти се пие, бира, няма да е пиеш, въпреки че това е един вид удоволствие. Може да ти се иска да отидеш на дискотека вечерта, но няма да го направиш. Това е страданието. Да умееш да се лишаваш в името на нещо, което си поставил за цел. Мечтите се постигат само с труд и същевременно е нужно да умееш да страдаш. Аз първата си бира изпих чак на 29 години. Първата си чаша вино я изпих на същата възраст, когато играех в Португалия. Дотогава не знаех какво е цигара, какво е алкохол. Опитаха се да ме въведат в комара.
-Така ли? Кой и кога се опита?
-Още когато играех в Димитровград. Те играеха на карти, залагаха. Но аз избягвах тези неща. До ден-днешен. Благодаря на Господ, а аз вярвам в Господ, че ме е предпазил от всичките тези неща. Но всъщност ние самите трябва да се предпазваме и да си знаем всяка стъпка къде стъпваме.
– За финал. Имате двама синове, говорили сме неведнъж за Алекс и Стойчо, както и за съпругата ви Дарина – как сте се запознали. Но имате внучки. Кажете ни нещо повече за тях.
– Да, имам две прекрасни внучки. Даря е голямата, Изабел е малката. Даря дори изпя преди време песента: „Още от дете…“, има я на видео записана. Тя си е цесекарка. Изабел е все още малка. Не може да прави разлика дали да отиде към Левски, ЦСКА или някой друг отбор. Но лека-полека започваме да я запалим. Така че – ще я заведа скоро на стадиона.
