Интервю с бившия старши треньор на Локомотив (София) Стефан Грозданов пред официалната страница на клуба във Фейсбук.
1. Как започна Вашата футболна кариера?
Започнах да тренирам в детско-юношеския отбор на Левски. Първият ми треньор беше Коце Георгиев. Но това беше наистина отдавна, още през 60-а година…
2. Кой беше най-ценният съвет, който сте получили от него?
Съветите са много, но най- запомнящият е колко важна е самодисциплината. Георгиев ме научи да изпитвам уважение към играта, отбора и съперниците на терена. За нас треньорът беше свещена личност и всички имаха респект към него. Отношението към специалистите тогава беше съвсем друго за разлика от днес.
3. Разкажете ни как започна кариерата Ви на треньор в железничарския тим?
Първоначално бях изпратен в Кипър да селектирам техните детско-юношески школи. След като се завърнах, поех отбора на Бдин Видин в "Б“ група. Последва привличането ми като треньор на Хебър Пазарджик. Отборът към този момент се състезаваше в „Б“ ПФГ, но с много усилия от страна на всички, успахме да влезем в "А“ група. След това застанах начело на Спартак Варна, които също бяха в "А“ група, докато през 2004 г. вече след дългогодишен опит поех и тима на Локомотив София.
4. Вие сте уважаван треньор с дългогодишен опит, какво бихте посъветвали младите Ви колеги?
В днешно време на колегите им е много трудно, защото позицията „треньор” е много обезценена. Мнението ми е, че всеки, който приема отговорността на тази професия, трябва да бъде готов да поеме повече негативизъм, отколкото позитивизъм. Но, когато обичаш работата си, всяка победа ти носи вътрешно удовлетворение и личностни успехи.
5. Как постигнахте рекордните 8 поредни двубоя без загуба в европейските клубни турнири в периода 2006 – 2007 г.? Разкажете ни нещо любопитно, свързано с този етап?
В началото беше тежък период за Локомотив, защото отборът беше „изпаднал в дупка”, но с помощта на ръководството и треньорския екип се направиха промени в самия състав. Привлякохме и нови футболисти. Това бяха тримата сърби - Дарко Савич, Саша Антунович, Урош Голубович, както и защитникът Иво Тренчев. Направихме един много силен отбор, който успя да излезе от тази „дупка“. Първата година отборът завърши на едно добро равнище, втората се стабилизира още повече и започна да побеждава. Имаше серия от мачове с по десет победи една след друга. Тогава видяхме, че тимът има перспектива и може да постигне забележителни успехи. Поставихме си за цел да се класираме до 3-то място, което ни позволяваше излаз в Европа. Към онзи момент Локомотив не беше излизал в Европа от времето на Начко Михайлов, който беше изиграл едни от най-големите си мачове с Монако и Динамо Киев. По този начин се мобилизирахме не само да вземем участие на големите първенства, а да бъдем запомнени с футболната си игра.
6. Следите ли българското първенство?
Да, разбира се, следя го, защото съм главен анализатор в един вестник. Следя също и развитието на Локомотив и имам поглед над отбора, който се стреми да върне старата слава на червено-черните.
7. Какво бихте посъветвали настоящото ръководство на Локомотив София, за да постигат успехи, както когато Вие бяхте треньор?
За да може отборът да си върне предишната слава, е необходима допълнителна селекция, за да се надгради това, което е постигнато до момента. Тази година е много важна, защото Локомотив успя да се съживи и излезе от „дупката“.
8. Какво ще кажете на феновете на Локомотив?
Феновете на Локомотив са тези, които поддържат отбора жив. Те бяха до него не само, когато печелеха, но и когато минаваха през тежки моменти.
9. Какво бихте посъветвали младото поколение на Локомотив?
Младите трябва да знаят историята и да помнят легендите на клуба. Да се отнасят с уважение към треньорите и да бъдат отдадени на футбола. А ръководството да бъде зад тях и да им покаже, че Локомотив е бил и отново ще бъде на върха.
