Сашо Станков: И без база и бюджет сме на точка от Ботев

- Отборът е в добро състояние. Имаме някои проблеми с контузени футболис­ти, но това са нормални неща. Затова има 24-25 играчи и който влезе, трябва да се представи мак­симално добре.

Преживяхте ли вече загубата от Бо­тев?

- Доста тежко беше на всички в отбора, и на мен, и на играчи­те, и на шефовете, и на феновете... Много трудно се преодолява такова поражение, но все пак мисля, че се възстановихме и ще се пробваме да пока­жем най-доброто от себе си.

В този мач като че ли по-притесни­телното беше разли­ката в класите. Тол­кова ли е голяма тя между вас и Ботев?

- Пак ще кажа - много ни тежи на всички, но не мисля, че разликата е толко­ва голяма. Ние сме скромен клуб, макар и с традиции. Нямаме голям бюджет, нито нова база, а сме само на точка от Ботев. Моята оценка за представянето ни до­тук е добра. Не над­ценявам, но и не подценявам стореното. Тепърва има да рас­тем, но дотук се справяме добре.

Какво е мнение­то ви за следващия съперник - Литекс? Смениха доста кур­са и сега са по-опитен отбор. По-опа­сни ли са от минала­та година?

- Литекс винаги е бил фактор в шампио­ната. Този тим е водещ отбор от години насам, независимо дали играят с млади или по-опитни футбо­листи. В момента те са много балансиран и качествен отбор, с някои много качестве­ни чужденци.

Доколко липсва там фигура като Христо Стоичков?

- Ицо направи много за този отбор на Ли­текс. Той наложи гол­яма част от младите футболисти, даде об­лик на „оранжевите". Те заслужават само адмирации за начина, по който играеха с те­зи толкова неопитни състезатели. И сега обаче Литекс е фак­тор.

В началото на ка­риерата си, особено в ЦСКА, залагахте на много на млади футболисти, докато сега в Локо имате повече опитни игра­чи и чужденци. Ка­къв е оптималният модел, по който да се развива един български клуб?

- Никога не съм се отказвал от идеята си за млади футболисти. Винаги съм искал да работя с таланти. Аз в първия си клуб -ЦСКА, съм минал като треньор през всички юношески формации. Приказките, че Локо е застаряващ отбор, не са верни. Имаме някои опитни играчи, но те са само няколко, и покрай тях има мла­ди момчета, които те­първа се развиват. Няма какво да се лъ­жем - колкото и да об­ясняваме на трени­ровки и да учим на­шите таланти, те мо­гат да израстват само по време на двубоите, при това, ако край тях има достатъчно опи­тни състезатели. Гле­даме чужденците съ­що да са подбрани правилно.

Как ви влияе фактът, че иначе много единната пуб­лика на Локомотив сега е разединена, някои фракции изо­бщо не влизат на стадиона?

- Локомотив винаги е бил силен, когато публиката е зад него. Смятам, че това е временно явление. И публиката на Лацио например бойкотира понякога и влиза по-късно на стадиона. Важното е, че когато трябва, привържени­ците са с нас и ни подкрепят в цяла Бъл­гария.

Заговори се оба­че, че отборът е бил пред линч след за­губата от Ботев, как­то и че са ви искали оставката след пора­женията от „канар­четата" и преди това от Лудогорец.

- Никой не ми е ис­кал оставката. След мача с Ботев наисти­на някои привържени­ци ни причакаха на стадиона. Аз тогава поисках да говоря с тях, защото не се при­теснявам от феновете. Това обаче беше мал­ка група ултраси, кои­то изживяваха тежко загубата. На всички ни беше много неп­риятно.

Ще успеете ли да се реванширате пред феновете в от­ветното дерби на „Лаута"?

- Никога не казвам „хоп", преди да съм скочил. Имаме огром­ното желание, но има доста време дотогава. Нека дойде дербито и тогава ще говорим.

От доста време сте във футбола. Какво е усещането, когато се изправяте срещу хора като Асен Букарев, Геор­ги Иванов, Станимир Стоилов, които са били футболисти, когато вие сте про­хождали като тре­ньор?

- Не е странно, а нормално. Освен Бу­карев, Стоилов, Гонзо има доста хора, с които съм се рабо­тил и сега са стана­ли треньори или ше­фове. Радвам се и за Светльо Тодоров, и за Светльо Петров. Пожелавам им да растат в кариерата.

Как се е проме­нил българският футбол от момента, в който започнах­те, досега?

- Трудно ми е да кажа. футболът навсякъде се про­меня много. В личен план се радвам, че успях да поработя в чужбина и да се до­кажа там.

Връщате ли се понякога към онзи злополучен мач и „кървавия гол" на Гонзо. Можеше ли да тръгне кариера­та ви в друга посо­ка, ако тогава бяхте станали шам­пион с ЦСКА?

- Може би веднъж в месеца сънувам мача с Левски и кървавия гол на Гон­зо. Искаше ми се да стана шампион тога­ва, щеше да е хубав тласък на кариерата ми, но понякога просто късметът ти обръща гръб. Аз се опитвам да вярвам, че когато работиш усърдно и съдбата

ти отнеме нещо, рано или късно ще ти го върне. Надявам се та­ка да стане и с мен.

Като човек, свър­зан с ЦСКА, тъжно ли ви е за всичко, което се случва на „Армията" в последните години?

- Мъчно ми е, раз­бира се, но аз вярвам, че ЦСКА ви­наги ще го има и ще бъде фактор в шампионата. Във футбола марките играят роля. Отбори като ЦСКА, Левски и Локо (Пд) не могат да бъдат зачер­кнати с лека ръка.

ЦСКА едва ли е единственият отбор с проблеми, само че само там легендите съдят клуба. Защо се получава това?

- Понякога нещата се натрупват. Това, че тези хора съдят ЦСКА, не значи, че не милеят за клуба. Просто търпиш, тър­пиш, виждаш, че не­щата не вървят нап­ред, и си казваш: „Ако трябва, ще ги осъдя, но нещата да започ­нат да се оправят". Надявам се ме разби­рате правилно.

За финал да се върнем на Локомо­тив. Ще успеете ли да влезете в седми­цата?