Сашо Костов: Лацио какви са ни? По-добре само левскари да бяха на юбилея

Какво е за вас този юбилей - 100 години Левски?

-100 години е нещо го­лямо. Жалко, така се слу­чи, че не се представихме добре. Не е много прият­но да сме 5-и на юбилея. Такъв слаб Левски не помня. От 1956 година съм в първия отбор не са­мо като футболист, а и като треньор. Такова чу­до не е било. Всеки обви­нява този или онзи. Спо­ред мен селекцията не бе правилна. Беше направе­на прибързано, не се пре­цени дали тези футболис­ти ще свършат работа. Стана както със стадио­на. Да няма къде да пос­рещнеш юбилея!

Изчакай юбилея и тогава бутай! Друго си е да празну­ваш у дома!

Помните ли първа­та си тренировка в пър­вия отбор?
- Да, искам да подчер­тая, че имах шанс да играя с истински футболис­ти. Дервенски, Патрата (б.р Христо Илиев), Теко (б.р. Стефан Абаджиев), Кукуша (б.р. Димитър Йорданов). На 17 години да влезеш в първия отбор бе някаква фикс идея. Имах късмет. Избраха само двама души - мен и Йордан Жежов. Искам да кажа и друго, въпреки че бяха утвърдени имена, останалите ни посрещна­ха с голямо уважение. Гледах как идват при нас и искат да ни помогнат. И да сложиш синята фланелка. Какво бе чувство­то... Гледам финала за ку­пата. Лудогорец имат 18 чужденци и само 8 бълга­ри. И се питам - каква е перспективата за нашите деца. Ботев и те с 8 чуж­денци. Да кажеш, че са голяма класа, а те на ни­вото на нашите.

Сега се твърди, че младите имат нужда от време, за да се наложат. При вас така ли бе?

- Нямаше такова не­що.

Хвърлят те?

- Така беше. Но тога­ва имаше треньори, кои­то ходеха по училищата и търсеха деца. Сега чакат на готово. Чули, че има­ло някакво момче в Сви­щов или Павликени, и хайде да го вземем. И то дойде тук и не знае къде е попаднало.

Смятате ли, че имен­но това липсва - повече столичани?

- По мое време трудно вземахме футболисти от други градове. Имаше еди­нични случаи - Дервенски, Теньо Ботев. А иначе Христо Бонев се гласеше за Левски, Чико (б.р. Динко Дерменджиев) съ­що искаше да дойде при нас, Илия Кирчев, но не стана. Много рядко вземахме силни играчи от провинцията. Иван Вуцов първо бе в Пловдив, бях­ме заедно войници. Кирил Ивков - класа, въпреки че е защитник. Бранителите какви футболиста са? Ние, нападателите, вка­раме 5-6 гола, а те гледат. Имаше такъв лаф. Мишев от Славия го измисли. Вика ни: "Какво играете? Само биете тъчове и корнери, после тичате да прегръщате Гунди. Оста­ва сам да почне да си цен­трира от корнер и да тича да вкарва."

Славите се като го­лям зевзек?

- Да, имам много случ­ки.

Любимата?

- Тази с таблото при 7:2. Казах на Цецо Атана­сов: "Ти ли си най-бърз от вас?". Той пък се върза: "Да, аз!". "Ми бягай да взе­меш вашето табло, че на това вече не може да се пише". Но имам и друг мо­мент срещу ЦСКА, сре­щата завърши 2:1. финтирах защитниците, после и Жоро Найденов, останах на празна врата и търкул­нах топката. Тръгнах до­волен към центъра, а ни­кой не се радва. Топката се отклонила и не влязла в мрежата.

Участвате в две от паметните победи на Левски над ЦСКА - 6:3 и 7:2. Вярвахте ли, че мо­жете да постигнете таки­ва резултати?

- Никога. ЦСКА беше много силен отбор. Все бяха 5-6 точки пред нас. Искате ли да ви кажа още нещо - тя, публиката ни, я беше страх. Хората не ис­каха да дойдат на стадио­на, за да не гледат как па­даме. При 7:2 започнаха да пълнят стадиона на по­лувремето, след като во­дехме 4:1. Имаше тогава и такъв случай. Генерал Стоев не издържал и тръгнал към съблекалня­та при 3:1. Тогава, за да стигнеш до нея, трябваше да излезеш отвън. През това време Богданов вка­ра четвърти гол. Влиза той вътре и вика: ""Армейци", нищо, че водят 3:1, ще из­равним и ще ги победим". Някой му отвърнал: "Дру­гарю Стоев, резултатът не е 3:1, а 4:1", а той оттам - псувни. Техни играчи са ни го разказвали.

Тогава сте били при­ятели с "враговете".

- Навън да, на терена не. Събирахме се с Митата Якимов, Петър Жеков. Продължаваме и до сега. Винаги уважаваме пока­ните на Димитър Пенев. Освен това говорил много малко за футбол. Знаете, че има такъв лаф - в рабо­тата си говори за банкети, а по време на банкетите за работа. При нас не е така.

Кой ви запали по Левски?

- Баща ми, аз, всичките бяхме левскари. Малко хо­ра обаче знаят, че започ­нах да тренирам в ЦСКА. Тогава бе така. Отборите бяха разделени по райони. Аз бях в такъв на ЦСКА. Една година се отказах и не ходих на училище, за да се преместя в друго и да мога да тренирам в Левс­ки, където ме взе Коце Георгиев. И от 1953 годи­на съм част от "сините". После Пачеджиев ме взе при мъжете. И той дълги години работи в Кипър. Много добър треньор. С набито око. Възпитан, за­вършил и инженерство.

Когато започвате да играете за "сините", те от Левски изведнъж ста­ват Динамо. Как го приехте?

- Пълна тъпащина. Ами Левски-Спартак. Това сливане май на по­литическа основа го нап­равиха. Ами Локо и Сла­вия, които ги обединиха. Но това поне бе за кратко. На нас колко години ни трябваха, за да си върнем името - 21! Не може така. Сега говорят за стадиона. да останат и без него.

Мъчно ли ви е, че Гунди няма да бъде до вас на юбилея?

- Той е нещо голямо. Много добър, ама много. Възпитан, в него нямаше и капка корист. Замислял съм се дали ако бе жив, можеше да стане треньор. С тази доброта как щеше да се справи с дисциплината. Рано си отиде, затова не можем.

Носят се легенди как сте ритали и с обикнове­ните хора по махалите?

- Така си беше. Аз нап­ример си ритах в двора. В целият отбор имахме ед­на лека кола - Теко Аба­джиев. Сега мерцедеси, БМВ-та, но не дават нищо на хората. Трудно ще се върне. Дано поне хората да напълнят стадиона на 100-годишната. На мен и друго ми е интересно.

Какво?

- Много са тези пари - 170 000 евро. Ще дойдат Лацио и ще си отидат. За мен бе по-добре да се събере отборът, който влезе в Шампионската лига, а от другата страна - млади. Един мач между левскари. Лацио какви са ни, а и 7-8-и в Италия.

Говореше се и за дру­ги отбори като Бенфика.

- С тях сме играли го­леми мачове. Чух и за Фиорентина. Те са ни близки. Навремето идваха да ритат с нас, после ние им гостувахме.

С какво най-много впечатляваше Витлачил?

- Един чужденец, кой­то респектираше. Имаше и пълен картбланш. Зад името му стоеше финал за световно първенство срещу Бразилия в Чили. Не повтори една трени­ровка. Всеки път беше интересно. Захвана се с нас от самолета. Прис­тигнал и веднага дойде да ни гледа. Бяхме в Русе, паднахме 1:2. Играхме наистина много слабо. Витлачил казал: "Леле, с тези ли трябва да се оправям!" И започна да работи. На­малихме разликата и из­лязохме отгоре.

Тази титла е чакана 12 години.
- То бяха празненства! Няма да забравя какво беше на паметника на Апостола. Много от запалянковците ни избягаха по чужбина. В София дойдоха нови хора, от ЦСКА, публиката се поизравни. Нашата малко започна да поостарява. Сега хората си казват: "За какво да идвам на стади­она, кой да гледам".