Росен Стоянов: Щастлив съм, че момчетата ми получават шанс в мъжкия отбор на Витоша

Юношата на Локомотив (София) Росен Стоянов се е заел с тежката задача да предаде знанията си на младите таланти. От две години треньорът работи в школата на Витоша (Бистрица), като се занимава с едни от най-големите деца – родените през 2001 година.

Рожбата на „железничари“ не крие задоволството си от факта, че е избрал да се развива в настоящия си клуб. „Преди 5-6 години с един мой приятел буквално събрахме няколко деца от улицата и сами създадохме малък детски футболен отбор. В един момент се случи така, че се разделихме, и аз получих предложение от Витоша (Бистрица) да поема децата, родени през 2001-а. Те се обединиха с моите, които тренирах по-рано. Постепенно, с много работа и упорит труд, успяхме да създадем един силен състав, който в момента е в горната половина на класирането в своята група и постига добри резултати“, споделя Стоянов.

Една от причините за задоволство, че е част от Витоша (Бистрица), е свързана с това, че никой не му се меси в работата. „Няма кой да ми се бърка в тренировъчния процес, няма кой да ми казва този ще играе, онзи няма да играе. Шанс получават тези, които си го заслужат. От 27 картотекирани деца през този сезон 23 са започвали като титуляри. Има равен шанс за всички. Момчетата тренират здраво, демонстрират добро отношение и се влагат по време на заниманията, защото знаят, че могат да получат шанс. Притесняваме, че в тази възраст започват да залитат по други неща, но поне към момента не се е отразило на тренировките им. Компромиси обаче не се правят. Ако не идваш на тренировка, ако нямаш желание или не се раздаваш, сядаш на пейката. Това, между другото, действа стряскащо на момчетата и те моментално променят своето отношение“, признава младият треньор.

Като всеки клуб, който е в процес на развитие, и Витоша среща множество трудности. За Стоянов това е фактът, че клубът не може да се сравнява с грандовете Левски и ЦСКА и не може да има така богат избор за подбор на деца. „Трудно ни е да се борим с грандовете, защото всички деца отиват там. Потокът към „Герена“ и „Армията“ е много голям и съответно изборът – също. Ние трябва от много малък брой деца да търсим качество, което е трудно. С други думи, понякога аз трябва да създам, да направя от едно дете десен бек например. Освен това хората все още не са наясно със случващото се в клуба, с желанието за развитие, което имаме. Малцина знаят, че тренираме на едно от най-комуникативните места в столицата – стария стадион „Академик“, и не е нужно да се пътува до Бистрица. Условията, които предлагаме, са наистина много добри. Много деца, които са били отхвърлени от други клубове или просто не са получавали шанс за изява, остават впечатлени, когато дойдат при нас – от отношението, от тренировките, от всичко“, радва се Стоянов.

А кое е най-голямото щастие за треньора? Да види някой от своите таланти в мъжкия отбор. Е, Росен видя петима от тях в първия отбор на Витоша (Бистрица) – при загубата с 1:2 от Хебър (Пазарджик) в контролна среща, играна преди десетина дни. „Много съм доволен от начина, по който Костадин Ангелов приема младите футболисти. Не им се кара, обяснява им грешките, кара ги да се чувстват спокойни и да разкрият напълно потенциала си. Същото важи и за по-опитните в отбора, които ги стимулират, подкрепят и насърчават да се развиват. Освен това включването им по време на паузата, когато се играят само контроли, бе много умен ход, защото напрежението е по-малко. Децата са по-уверени, не се притесняват и не прегарят в желанието си да се докажат пред по-големите. Родителите също са много важни, защото това е нещото, което искат да виждат – да се гласува доверие на децата им“, допълва още треньорът в школата на Витоша, който се е заел и с тежката задача да развива мисията на бистричани в столичния квартал „Надежда“ с водените от него тренировки в 101 СУ „Бачо Киро“.