1. Novsport
  2. Интервю
  3. Радостин Кишишев: "Доволен съм от това, което съм постигнал до момента, надявам се след време да стана добър треньор"

Радостин Кишишев: "Доволен съм от това, което съм постигнал до момента, надявам се след време да стана добър треньор"

Бившият футболен национал, който в момента играе за английския Лестър споделя в ексклузивно интервю за "Нов спорт": "Доволен съм от това, което съм постигнал до момента, надявам се след време да стана добър треньор"

Радостин Кишишев: "Доволен съм от това, което съм постигнал до момента, надявам се след време да стана добър треньор"
Радостине, как се чувстваш след толкова много години в Англия?
 
Чувствам се щастлив, че успях да се докосна до тази магия, която е футбола в Англия. Животът тук е доста по-добър, отколкото е в България. Не мога да не се чувствам щастлив, че живея в тази държава.
 
А твоето семейство щастливо ли е в Англия, как сте се устроили битово?
 
Да, смятам, че семейството ми е щастливо, щом досега не е имало закачки със съпругата ми, да се връщаме в България. Децата ходят на училище, смятам, че и на тях им е добре тук. С английския са на ти, дори смятам, че изпреварва българския. Но така е – посещават английско училище.
 
Значи не смяташ да търсиш нови провокации, нови страни… връщане в България?
 
Годинките ми малко натежаха във футбола, за да търся някакви провокации или други предизвикателства. А дали ще живеем в Англия или в България, ще решим впоследствие, когато вече нямам предложения от никакви футболни клубове. Ще преценим, когато приключи кариерата ми.
 
Ти сам провокира следващия ми въпрос. Спомена края на твоята кариера като футболист, смяташ ли да продължиш като треньор?
 
Да, имам такава амбиция и желание да продължа като треньор. Засега не е ясно, къде – в Англия или в България ще започна да практикувам. Но се надявам да постигна доста добри резултати – както и като футболист. Времето ще покаже.
 
Как гледат в Англия на българския футбол и на България като държава?
 
Честно да ти кажа, не обичат да гледат в другите страни. Те си гледат основно в собствения си двор. Дори във вестниците рядко с пише за другите страни. Особено във спорта, набляга се предимно на Английската лига и техните си спортове – ръгби, крикет и т.н.
България стана малко по-известна, покрай големия трансфер на Бербатов, защото става въпрос за много пари. А и това е трансфер, който осъществява най-големия отбор, ако можем да определим Манчестър Юнайтед като май-голям – с най-добрите резултати през последните години.
 
Заговорихме за Бербатов – там много се изговори, изписа и снима.разкажи, как протича твоя работен ден тук в Лестър.
 
Няма чак такова разнообразие. Събуждаме се в 7:30 часа, вдигаме децата, приготвяме ги за училище и след това ги водим. Ако ни остане време – което не винаги се случва – сядаме за по едно кафе със съпругата. После отивам на тренировка, след нея обядвам. В 14:00 часа се прибирам и оттам имаме два свободни часа за мен и съпругата ми. В 16:00 часа отиваме да приберем децата и оттам нататък сме с тях. Понякога малкият ми син отива на тренировки и се налага да го водя, понякога има други ангажименти, но общо взето, това е нашата програма.
 
Ти лично би ли инвестирал от твоите лични средства във футбола, и в частност в българския футбол?
 
Това е доста деликатен въпрос. Футболът е една бездънна яма и смятам, че да инвестираш в него е просто играчка за богатите хора. Един обикновен човек или един средно заможен човек не може да си позволи подобни инвестиции или да има собствен отбор. Трябва да разполагаш с доста средства.
Аз лично бих заложил на нещо от рода на малки затревени терени или спортни площадки, но не и повече от това.
 
Тоест би инвестирал в бъдещето на футбола – децата?
 
Да, това е може би единственото, в което бих инвестирал във футбола.
 
Според мен това е най-важното, защото много хора, които инвестират във футбола, забравят да инвестират в неговото бъдеще. Наливат пари в елитния футбол, а тези, които след време трябва да играят остават забравени, играят със скъсани обувки по кални игрища, наречени терени. Похвално е това, което си замислил.
 
Да. Пак казвам, че това е скъпо удоволствие. Направата на едни такива терени не е никак малка. Ако тези богато хора се бяха замислили малко, можеха да създадат страхотни школи, които да бълват таланти. Но уви, те предпочитат да се занимават с временни успехи, като това да класират отбора си напред или да купят мач, защото това е публична тайна, че мачове се купуват в България. Трябва да се спрат тези работи и да се помисли за една добра инвестиция в бъдещето.
 
Ти си един от талантите, който тръгна от Детско-юношеските школи и достигна до най-силното първенство в света – Висшата лига. Кой е най-силният ти мач, най-силният ти спомен, най-големият ти успех във висшата лига на Англия?
 
Имам много спомени, но един от първите, това са първите ми мачове с екипа на Чарлтън – срещу отбори като Арсенал и Манчестър Юнайтед.
Ние победихме Арсенал точно навръх Нова година – на 1-ви януари. За мен беше доста налудничаво да играем мач на 1-ви януари, и то точно срещу Арсенал. Но ги победихме.
Друг голям спомен е срещу Манчестър Юнайтед, когато направихме 3:3, а аз помогнах с две асистенции. Това е един от най-силните ми спомени – също един от първите ми мачове.
 
А с националния отбор?
 
В националния отбор имам доста хубави спомени – двата мача от Европейското първенство, после мачовете с Англия… На последно място бих сложил мачовете с Холандия, които изиграхме. Лично за себе си, имам много мачове с националния отбор, които ще помня до края на живота си.
С кои футболисти ти беше най-хубаво да играеш в националния?
 
Беше удоволствие да играя с четвъртите в света. Аз ги хванах точно следващата година. Наистина беше страхотно изживяване да играя с тези футболисти. Голяма част от тях вече бяха към края на кариерата си, но като цяло допира с тях беше наистина невероятен.
 
Според теб, какво не достига сега за успеха на националния отбор в последните няколко квалификацонни цикъла? Какво трябва да направи това поколение, което по принцип притежава изключителни футболисти?
 
Имаме футболисти, но явно нещата, които са в държавата не са нормални, за да има по-нормален футбол. Причините са доста комплексни, може би отвсякъде има по нещо, което трябва да се коригира – било от ръководители, от треньори, от футболисти или от поведението на терена. ако се коригира по малко от всяко едно нещо, може и да успеем да се класираме. Имаме добри футболисти, които могат да решат всеки един мач и го показват в определени моменти.
 
Тоест да обобщя – липсва организация, самочувствие, дух и вяра в това, за което излизат трикольорите – вяра в България.
 
Да, ето ако всичко това, което изброи се промени поне с 20% и резултатите няма да закъснеят.
 
Какво не достига на българските отбори, за да пробият в европейските турнири?
 
Може би трябва да се учим от румънските отбори, как те пробиват или да ги попитаме, на какво дължат своите успехи. Може би го постигат с добра игра и качествени селекции. Имаме президенти, които имат желание да купуват футболисти, но явно хората, които им ги предлагат нямат нужното ниво. Треньорите също трябва да вдигнат нивото си, защото без добър треньор, не можем да постигнем нищо.
 
Как ще коментираш тазгодишното представяне на българските отбори в евротурнирите? Твоят бивш отбор се представи доста добре в реванша срещу Астън Вила с капитан Стилиян Петров, Черно море направи впечатляващо равенство в Щутгард, а грандът се провали с трясък.
 
Да, единият от тези т.нар. български грандове, финансова криза, банкрут и т.н. го извадиха от всякакви турнири, а другият отпадна от толкова неизвестни отбори. Левски е криза в момента – гонят се треньори, назначават се нови, интригите са големи. Но това си е тяхна работа. Лошото е, че не страдат само те, но и футболът в България.
Хубавата изненада бяха Литекс и Черно море, които обаче имаха тежки жребии. Показаха здрава борба и добър футбол. Гледах мачовете – смятам, че се представиха на ниво, с което могат да се гордеят. Не са много далеч от нивото в Англия и Германия, дано догодина имат повече късмет.
 
Какви трудности трябва да преодолеят българските футболисти, които започват своя път по терените на Англия? Кога е най-трудно какво трябва да знаят, за да не изпаднат в криза?
 
Най-трудният момент е това, някой да те вземе. Както се вижда, за момента в Англия има само няколко български футболисти. Явно първо имаме проблеми с взимането на български футболисти. След като го вземат, той просто трябва да се адаптира към тукашния начин на игра, защото футбола тук е малко по-различен от т.нар.континентален футбол. Тук футболистите са по-силови. Трябва да се свикне и с културата – всички знаем, какви диктатори са били англичаните в миналото и не дават дума да се каже срещу тях.
Но първо трябва да се адаптират към футбола, което за мен е много лесно. Но все пак зависи от характера на футболиста и от това, на коя позиция ще играе. Ако си нападател – вкарваш ли си головете, всички ще те обичат.
 
Бербатов си вкарва головете и го обичат, Мартин вкарва голове и го обичат, Стилиян – също видяхме, колко го обича публиката. На какво се дължи успехът на тези твои колеги?
 
Дължи се на добрата им игра. Ако не се представят така, както треньорът и феновете очакват, те ще бъдат освирквани. Спомням си, че Стилиян имаше доста труден период в Астън Вила. Той дойде като голямо име. Навремето, когато О’Нийл го взе, отборът беше средна ръка. Стилиян дойде като голяма звезда и всички очакваха, едва ли не, той да ги класира поне в първата десятка на Англия. И той имаше трудности, но след като си стъпи на краката във футболно отношение и след като заигра, както той си може, естествено, че ще го обичат. Английската публика си обича футболистите. Имам доста приятели, които са привърженици напр. на Лутън или Нотингам Форест и ги подкрепят, както са си в 3-та, 4-та дивизия. Обикалят и ходят по мачове – това са феновете.
 
Бербтов ще успее ли в Манчестър Юнайтед?
 
Мисля, че ще успее, но зависи от него.
 
Според теб, защо Чарлтън не може да се върне във Висшата лига? Ти сам спомена за неговите големи успехи в миналото…
 
След като заявиха, че не разполагат със средства за трансфери и отказаха да подновят договора на треньора си, Чарлтън имаше срив във цялата игра на отбора. Логично, е когато се смени треньора (особено, както бе в случая на Алан Кърбишли, който беше начело на отбора 15-16 години), нормално е новият наставник да изпитва трудности. След като изпаднаха в долната дивизия, просто нямаха сили да се качат отново и може би ще останат в тази дивизия, докато нещата не се стабилизират или докато не дойде треньор, който да направи боеспособен състав, с който да се атакува Висшата лига. Но в близките няколко години, това не го виждам с отбора на Чарлтън.
Светльо е там, имаше тежка контузия миналата година, но сега се оправя и смятам, че доста ще им помогне. Но не знам, дали това ще е достатъчно.
Светльо беше голмайсторът на отбора на Портсмут и с влизането в горната дивизия, той все си беше голмайстор. Просто контузиите не му позволиха да покаже всичките си качества. Той също можеше да направи голям трансфер, като този, който сега българин направи в Манчестър Юнайтед. Но това е част от професията – контузиите.
Съжалявам, че и той не успя да направи голяма кариера, но все пак той е във Англия, изиграл е доста мачове във Висшата лига, така че, не е загубил чак толкова.
 
Съжаляваш ли за нещо в своята кариера и къде виждаш Радостин Кишишев след 10 години?
 
Ако върна лентата назад, може и да открия нещо, за което да съжалявам – напр. изпусната възможност да играя в някой по-голям отбор, но аз съм доволен от всичко, което съм постигнал до момента. Както споменах и по-рано – малко са футболистите, които са успели да дойдат тук и да пробият.
Не съжалявам за това, което съм направил, с националния отбор също постигнах много. Естествено, не сме ставали Европейски или Световни шампиони, но с оглед на това, колко голяма е държавата ни и с колко футболисти разполагаме, това не е никак малко.
А за бъдещето – не знам. Все още не мога да кажа за това. Ще се радвам да стана добър треньор и да постигам успехи. Ще бъда много доволен, ако това се случи, но преди всичко искам да сме живи и здрави и да отгледаме децата си, както трябва.
 
Ти беше първият български футболист във Висшата лига, който направи ярко впечатление и проправи път за успешен дебют и на Митко Бербатов, и на Мартин Петров… дай Боже и Валери Божинов да заиграе, и Светльо Тодоров… Ти си първият спортист, който дава интервю за новата спортна агенция и сайт „Нов порт”, дано това да бъде за късмет! Какво ще пожелаеш на екипа на „Нов спорт”, на читателите, слушателите и посетителите на сайта?
 
За мен е голяма привилегия да бъда първият спортист в този нов сайт. Естествено, нормалните пожелания, които мога да отправя към един доста добър сайт с голям рейтинг. Да се надяваме, че в близката година, той ще бъде в топ сайтовете за спорт в България. Смятам, че с журналистите, с които разполагате, това е възможно, и както и ти каза – дано да съм на кадем!
Бленджини: Разговаряме с Андрей Жеков да влезе в щаба на националния отбор

„Важно е да продължим процеса на подобряване“

Божидар Андреев: Съжалявам, че не вдигах за друга държава

Бронзовият медалист от Париж 2024 официално обяви края на кариерата си

Георги Дерменджиев: Илиан Илиев трябва да продължи да води националния

Това ще е най-лесният сезон за Лудогорец, казва специалистът

Керкез говори за Зингаревич, успеха на „Колежа“ и дербито на Пловдив

Вижте какво каза треньорът след 3:1 над Ботев (Враца)

Росен Барчовски: Предадохме се и имаше несериозно отношение накрая

„За нищо не сме готови“, ядосва се селекционерът на България след загубата от Черна гора

ИЗВЪНРЕДНО: Кобрата срещу Усик или Фюри, ако победи Чар

Българинът може отново да излезе на ринга срещу най-добрите в тежка категория

Шеф в БФС: Свършеното от Илиан Илиев и неговия щаб заслужава добра оценка

Вижте интервю с техническия директор на централата Кирил Котев

Александър Тунчев: Много лесно се пада отвисоко!

„Крушарски не заслужава това отношение“

Звездата на Монтана: Интересът от елита не ме разсейва

Филип Ежике вече има 9 гола във Втора лига този сезон