Христо Порточанов е баща и реализатор на футболния проект с Нефтохимик. Поема сериозно нещата през 1990 г. и през 1994 г. успява да вкара тима в "А" група. Постига през 1997 г. най-големия успех в бургаския футбол за всички времена, когато Нефтохимик се класира на второ място в "А" група. Лично ръководи строежа на стадина в кв. "Лазур", който е и последното голямо футболно съоръжение, строено в България. Пред "7 дни спорт" Порточанов коментира ситуацията с Черноморец и Нафтекс.
- Господин Порточанов, запознат ли сте с исканията на привържениците на Нафтекс?
- Да. Хората са напълно прави. Нефтохимик беше марка във футбола, но сега се съсипва. Според мен - умишлено.
- Защо тогава БФС, в чийто изпълком сте и вие, допуска два клуба да се управляват от едно и също място?
- Става въпрос не за два, а за три клуба, тъй като и Поморие е в този кюп. Съжалявам, че БФС не им стъпи на врата по-рано. Въобще не става въпрос за изваждане на отборите от групите или нещо подобно. Има обаче хора, на които трябва да им бъде наложена забрана да не се занимават с футбол за определено време. Аз обаче ще поставя отново въпроса, няма да оставя нещата така. Футболът е за запалянковците, а в случая привържениците на Нафтекс имат пълно основание да протестират.
- Защо се стигна до тази ситуация?
- Очевидно на някои хора тази подигравка с отбора им се струва нещо съвсем нормално, докато феновете ги боли. Хората в Бургас още помнят какъв силен футбол играеше Нефтохимик от летящия си старт през 1993 г. В периода 1995-2000 г. имахме един от най-силните отбори в България. През 1997 г. трябваше да купим два мача и ставахме шампиони вместо ЦСКА. Но предпочетох да играем честно и да не ставаме за резил.
- Как ще коментирате действията на сегашните собственици?
- Единственото хубаво е, че дават пари. Но нещата свършват дотук. След това почват глупостите. Това, че съсипаха отбора, е едно на ръка. Не разбрах по каква причина трябваше да сменят тревното покритие на стадиона в кв. "Лазур" с изкуствено. То ако беше добре, нали всички отбори на Запад щяха да играят на изкуствени игрища? Да го бяха построили до стадиона като помощно игрище, разбирам. Сега съществува вероятност някои отбори да откажат да играят на изкуственото игрище и ще бъдат в правото си. По-лошото е обаче, че хората се отчаяха.
- Какво имате предвид?
- Това, че Нефтохимик по мое време беше посещаван от 20 000 и повече зрители. На контролите ни имахме по 4000-5000 души. Сега не ходи почти никой. Впрочем изграждането на Черноморец навремето също беше мое дело. Бях съставил схема със спонсори и финансиране, но не се осъществи. И се стигна до сегашното дередже.
- Феновете настояват клубът да бъде продаден на нов собственик. Смятате ли, че това е възможно да стане?
- Не. Има един човек, който е твърде самовлюбен, комплексиран и обичащ парите. Те дори и името на отбора смениха от Нефтохимик на Нафтекс. Защо бе, хора? Нали, така или иначе, бизнесът ви е с нефтопродукти, какво ви пречеше. По тази логика ЦСКА защо не вземат да го прекръстят на "Титан" или пък Черно море да стане "Химимпорт"? Има и друго. Доколкото съм информиран, Нафтекс се издържа чрез междуфирмено кредитиране. И ако решат да го продават, може да му обявят цена и от 1 лев, но купувачът ще трябва да покрива дългове.
- На мачовете на Нафтeкс често може да се чуе скандиране "Порточанов - президент!" Склонен ли сте да се върнете начело на клуба?
- Не, в никакъв случай. Ще се радвам, ако отборът попадне в добри ръце и възвърне старата си слава. Но лично аз с клубния футбол приключих още на 29 февруари 2004 г.