1. Novsport
  2. Интервю
  3. Попето: Руският бизнес трябва сериозно да се обърне към футбола в България

Попето: Руският бизнес трябва сериозно да се обърне към футбола в България

"Нямахме национален отбор преди да дойде Любо Пенев", отсече капитанът на България

Попето: Руският бизнес трябва сериозно да се обърне към футбола в България
След 18 кръга в руско­то първенство в класа­цията за асистенти вод­ят трима, като двама от тях са играли в бъл­гарското първенство -Ивелин Попов от „Кубан" и Жоаозинъо от „Краснодар". Третият е Дани от „Зенит". В Ру­сия броят обаче не само последния пас, но поня­кога и предпоследния, а иначе едноличен лидер щеше да е капитанът на българския национален отбор. Това накара „Спорт-експрес" да изпрати чо­век в Турция, който да направи интервю с Иве­лин Попов.
 
- След първия полусезон имате девет асистенции. Преди това случвало ли ви се е?
- Тук, в Турция (Попов премина в „Кубан" през лятото на 2012 г. от „ Газиантеп "-б.а.), също бях един от най-добрите аси­стенти в първенството. Но това със сигурност е мой личен рекорд.
 
- Кой от головите пасо­ве през есента ви е лю­бим?
- Този, след който Балде вкара на „Динамо". Хвърлих му я меко, а по­сле Ибра направи това, което трябваше.
 
- Асистенциите започ­наха да ги броят истински едва преди десетина годи­ни. Така че през миналия век нямаше да ви ценят толкова.
- Едва ли. (Усмихва се.) Хубавият пас винаги е бил оценяван достойно.
 
- Какво ви харесва пове­че - да вкарате или да под­адете за гол?
- Май второто. Това е от първия ми треньор още като бях дете. Той не се уморяваше да повтаря: „Ивелине, нека вкарват другите, ти си роден да градиш Цени това си качество и го развивай."
 
- Какво е усещането, когато съотборник не успее да вкара от чиста позиция след ваш пас? Например както стана със Сисе във Валенсия в Лига Европа?
- Следващият въпрос. (Пак сусмивка.) Ако го­ворим сериозно, есте­ствено, че ти става кофти, но само за няколко секунди. Трябва да про­дължиш да играеш, за­щото само така ще се появи нов шанс за гол. Освен това аз също мо­га да се озова в такава ситуация - сам срещу вратаря и да изпусна.
 
- Откакто сте в Русия, няма трансферен про­зорец, в който да не е пълно със слухове за ваш трансфер. Говоре­ше се за Астън Вила, за Блекбърн, послед­но за Зенит. Каква е истината?
- Истината е, че през лятото подписах нов до­говор с „Кубан". Значи клубът ме оценява, а то­ва е най-важното за мен.
 
- Все пак кой клуб трябва да ви поиска, за да помолите ръковод­ството на „Кубан" за трансфер?
- В България има по­говорка: Не плюй там, откъдето си ял бял хляб. В Краснодар всичко ми е наред, при това не само с хляба. Ще напус­на „Кубан" само ако то­ва би било от полза за клуба. Ще решава ръко­водството, макар и мое­то мнение да е важно. Засега не съм тръгнал да се махам от Красно­дар. Детето ми ходи там на детска градина и вече говори на руски. Когато тръгвахме за Турция, ми каза: Папа, пока-по-ка!
 
- В българските учи­лища не преподават ли вече руски език?
- Не, отдавна спряха. Може би не трябваше. Даже е малко тъжно.
 
- Руснаците сега не се интересуват много как­во става в България. А българите следят ли какво става в Русия?
- Със сигурност гледат руски футбол. Една от българските телевизии дава по един мач от пър­венството седмично. Има и няколко предава­ния, в които коментират руското първенство до­статъчно компетентно. Български журналисти пътуват в Русия и пишат за своите сънародници, които играят там. Все пак вече сме осем чове­ка, а и сега Симеон Рай­ков може би ще се при­съедини, идва на проби в Турция. Това е талант­ливо момче, крило, искат го в Русия и Казах­стан. Райков ми звънна, питаше за „Том", сигур­но го искат там. Казах му да подписва.
 
- Има ли много бъл­гарски футболисти в чужбина?
- Веднъж седнах да ги броя, защото и на мен ми беше интересно. Стигнах до 27. Най-мно­го са в Русия.
 
- Защо според вас?
- Страните ни са близ­ки, макар и не както преди. Руският бизнес трябва да се обърне към българския футбол. Всеки, който вложи пари в софийските ЦСКА и „Левски", ще получи добър отбор и неве­роятно уважение от за­палянковците, при това в страна, в която обичат футбола и има добри играчи. Със скромни по руските стандарти инвестиции може да се издържа клуб,
който постоянно да играе поне в Лига Европа, да прави впечатление там и да осигурява голяма част от бюджета от трансфери и продажба на билети. На последния мач на националния от­бор имаше 30 000 зрите­ли, като при това дори не се класирахме на светов­ното.
 
- Сигурно медиите ви съсипаха заради това?
- Не, нямаше особени критики. Любо Пенев стана треньор, когато на практика България въ­обще нямаше национа­лен отбор. Сега го има. Но, естествено, всички искат много повече.
 
- И вашия клуб „Ку­бан" за дебюта в евротурнирите повече го хвали­ха, отколкото критикува­ха. Но според мен можех­те да постигнете повече от шестте точки в група­та, с които отпаднахте.
- Съгласен съм. Не играхме лошо, но неудо­влетворението остана. Можехме да продължим напред. Групата ни беше много равностойна, като навсякъде играхме като равен с равен, ако не смя­таме загубата в Санкт Га­лен. Това беше най-сла­бият мач за „Кубан" през 2013 г.
 
- Според мен най-слаби­те мачове бяха загубите у дома от „Амкар" и „Ло­комотив".
- С „Амкар" наистина играхме слабо, но затова си имаше причини. Бяхме уморени, а и съперникът ни беше разузнал много добре и ни наказа пер­фектно за грешките в за­щита. А „Локо" беше просто класа над нас. Според мен това е най-добрият отбор в Русия в момента. А „Санкт Гален" е друга би­ра. У дома им вкарахме четири гола, а можехме и осем, но като гости пад­нахме 0:2. Тази загуба бе­ше решаваща за отпада­нето ни от Лига Европа.
 
- Защо? Все пак това беше първият мач в групата.
- За да изпреварим „Суонси" или „Вален­сия", ни трябваха 10 точ­ки. Шест от „Санкт Га­лен", още една победа у дома и след това да тър­сим някъде десетата точ­ка. А като паднахме в Швейцария, всички смет­ки отидоха на кино.
 
- Но в последния кръг можехте да си решите проблемите, като биете „Валенсия" като гост?
- Можехме, не играхме лошо. Макар че по-про­сто беше да бием „Суонси" у дома. Когато постфактум коментирахме със съотборниците къде преди всичко загубихме шансове за класиране, първо се сещахме за до­макинския мач с уелсците. Играхме по-добре, но стигнахме само до равен.
 
- В рамките на този се­зон „Кубан" смени трень­ора. Пристигна Виктор Гончаренко, при когото не допуснахте загуба в Лига Европа. Защо обаче не се получиха нещата с Доринел Мунтяну?
- Той не въртеше съста­ва. Сменяше само Балде със Сисе и обратно, въ­преки че имаше и други варианти. И като резул­тат ние буквално капнахме от умора. А в началото всичко беше прекрасно - и като игра, и като настроение, и като резултати.
 
- Как е с Гончаренко? Той е на 36 години, мал­ко е по-възрастен от ня­кои играчи, например Букур и Тлисов.
- Играем по-добре от­преди, това е най-важ­ното. Мисля, че можем да се подготвим добре и да покажем максимума си за края на първен­ството. Да играем онзи футбол, който минала­та година позволи на „Кубан" да завърши на пето място.
 
- Тогава треньор беше Леонид Кучук, който се­га начело на „Локо" (Москва) дели първото място със „Зенит". Мо­же ли московчани да станат шампиони?
- Мисля, че „Локо" е главният претендент за златото. В отбора има играчи,които са способ­ни да го направят, но там освен това има и ко­лектив. Вижда се, че от­борът е много сплотен.
 
- Това заслуга на Ку­чук ли е?
- Да. Главното му ка­чество е чувството за справедливост. Кучук пуска на терена тези, които са тренирали най-добре във въпросния микроцикъл,а не робу­ва на големите имена или бившите величия. Освен това, когато има резултати, отборът за­почва да вярва на трень­ора и да изпълнява точ­но това, което той иска.
 
- Феновете на „Ку­бан" не простиха напу­скането на Кучук, дока­то играчите винаги се изказват много добре за него. Защо?
- Ние с него не загу­бихме нито един мач. Нито един! Това беше истински успех, за кой­то винаги ни е приятно да си спомняме. Затова пожелавам на „Кубан" и на себе си още една такава пролет, но вече с новия треньор.
Кокала: Левски вече трябва да готви отбор за догодина

„За мен между Сангаре и Алекс Колев само един има място сред титулярните 11", коментира Емил Велев

Пламен Гетов: Изненадах се от радостта в ЦСКА след спечелената точка от Лудогорец

Бившият халф на ЦСКА и Левски, Пламен Гетов, сподели мнението си за равенството 2:2 на ЦСКА с Лудогорец в неделя вечерта

Бленджини: Разговаряме с Андрей Жеков да влезе в щаба на националния отбор

„Важно е да продължим процеса на подобряване“

Божидар Андреев: Съжалявам, че не вдигах за друга държава

Бронзовият медалист от Париж 2024 официално обяви края на кариерата си

Георги Дерменджиев: Илиан Илиев трябва да продължи да води националния

Това ще е най-лесният сезон за Лудогорец, казва специалистът

Керкез говори за Зингаревич, успеха на „Колежа“ и дербито на Пловдив

Вижте какво каза треньорът след 3:1 над Ботев (Враца)

Росен Барчовски: Предадохме се и имаше несериозно отношение накрая

„За нищо не сме готови“, ядосва се селекционерът на България след загубата от Черна гора

ИЗВЪНРЕДНО: Кобрата срещу Усик или Фюри, ако победи Чар

Българинът може отново да излезе на ринга срещу най-добрите в тежка категория

Шеф в БФС: Свършеното от Илиан Илиев и неговия щаб заслужава добра оценка

Вижте интервю с техническия директор на централата Кирил Котев