Пеле: Корумпираните политици в Бразилия ни обричат на глад и мизерия

Пеле, пожелахте да до­коснете топката на откри­ването на предстоящото световно...

- Мисля, че за церемонията организаторите ще проб­ват нещо ново с кукла и па­рализирано момче. Първона­чалната идея беше това момче да ми подаде пас. Ще бъде прекрасно, ако това се случи, защото ще вдъхне си­ла и кураж на много хора.

Сигурно очаквате с нетърпение да облечете отново екипа с цветовете на Бразилия?

- Това се случва на всички спортисти. Включително тези, които не са активни. Предишното световно, ко­ето домакинствахме в Бра­зилия през 1950 г., го слушах по радиото. Бях на 10 години. Събирахме се с приятели, с които играхме на улицата, и близки на баща ми.

Печелите три пъти све­товната титла. При първа­та (1958) психологът на от­бора не е искал да играете. Защо?

- Той мислеше, че съм пре­калено млад и не съм готов да понеса голямото напреже­ние. Бях на 17 години и ми­слех само да играя. Не чув­ствах голяма отговорност, защото тя бе в ръцете на по-опитните играчи - Диди, Нилтон Сантос, Жилмар. Те тичаха с товара върху раменете cи, а за мен всичко беше фиеста. Исках да играя. Радвам се, че психологът бе сбъркал с прецен­ката си. Благодаря на Господ.

Загуби ли футболът онази детска невинност от вашите години?

- В днешни дни е различно. Во­деща вече е физическата подго­товка, а преди се залагаше на шоуто. Това е разликата. Но емоцията, която придава игра­та, е същата.

На вашето първо световно лидерите в отбора ви пома­гат да се наложите, като твърдят, че сте напълно под­готвен. Даде ли ви това нуж­ната увереност?

- Трябва да припомня, че по време на подготовката полу­чих контузия. И така, въпреки че не бях напълно здрав, отпъ­тувах заедно с отбора. На тре­нировките всички се притесня­ваха. Най-вече треньорът. Но Гаринча и Диди го увериха, че съм повече от готов да вляза в действие. Психологът видя то­ва като голям риск. Смяташе, че съм твърде млад и мога да навредя на отбора.

Но вие знаехте по-добре от всички какво е напрежение, за­щото още от малък сте си из­карвали парите като чистач на обувки. Дори майка ви е ка­зала на Дева Мария: „Грижи се за него, защото аз повече не мога".
- За мен беше мечта да изля­за от Бразилия. Хората ни каз­ваха, че отиваме не в друга дър­жава, а в друг свят. Виждате ли разликата? Затова майка ми отиде при Дева Мария и я по­моли да ме пази и да се грижи за мен, защото се чувстваше без­силна срещу този друг свят.

Каква е разликата между тогавашната затворена Бра­зилия и днешната Бразилия, която вече е фундаментална част от света?

- На първо място разликата е в комуникациите. Днес, когато играеш срещу някой отбор, зна­еш всичко за него. Повечето футболисти играят в Европа и са приятели с останалите. До­като по наше време нямахме никаква идея за противниците.

Дори в онзи затворен свят обаче оферти към вас не са липсвали? Искали са ви Барсе­лона и Реал Мадрид, но не по­желавате да отидете в Испа­ния.

-Да, така е, защото ми харесваше в моя отбор Сантос. Имах оферти от Испания и от Милан.

Но по онова време Сантос заедно с Реал Мадрид бяха най-добрите отбори в света. Ня­маше смисъл да напускам, а и па­рите не бяха толкова важни и толкова много, както са сега. В днешни дни нямаше как да от­кажа. Ако трябваше да играя футбол сега, щях да го направя в Барселона.

Не можете обаче да се оплачете, че и тогава не сте печелили добре?

- Не се оплаквам, благодаря на Господ. Спечелих много пари в края на кариерата си, когато заминах за САЩ. Трябваше с Ню Йорк Космос да промотираме футбола там. Това ми послужи да изуча спортния маркетинг, да се замисля за бъдещето си. Ако бях отишъл в Европа, няма­ше да имам време да уча. Тога­вашният държавен секретар Хенри Кисинджър ме покани в САЩ. Той обича футбола като истински германец. Мислеше, че мога да помогна много. Беше преживяване, което се оказа полезно.

Кога ще свърши „войната" между вас с Диего Марадона?

- Сега е с Марадона, преди бе­ше с Ди Стефано. Хората вина­ги ни сравняват. Повечето ми съперници са аржентинци. След Ди Стефано се появи Сивори, но днес мнозина не си спомнят за него. По-късно дойде ред на Марадона, а сега на Меси. Имам едно предложение. Нека първо решат кой е най-добрият ар­жентинец.  Когато изберат, след това ще видим кой е №1 в света.

Казвате, че се стремите да не разочаровате феновете си. За вас се появиха грозни слухо­ве. Като се почне от първия ви сексуален опит с мъж и се стигне до извънбрачните де­ца...

- Журналистите си съчиня­ват много неща. Не мога да се боря с това. Ако тръгна да вою­вам, ще стане по-лошо. Но 80% от нещата, които се пишат за мен, са истина.

Как виждате Бразилия в мо­мента?

- За политика не искам да го­воря, но това не означава, че не се интересувам какво се случва в страната ми. В последно вре­ме имаше много критики за све­товното, тъй като строежът на стадионите надхвърли бю­джета. Тогава казах, че футбо­листите от националния от­бор не са виновни, че имаме ко­румпирани политици. Напро­тив - футболът е това, което ни промотира най-добре чрез нашите пет световни титли. Изказах се срещу протестира­щите, но всъщност по този на­чин исках да покажа, че играчи­те нямат никаква вина за случ­ващото се.

Много ви критикуваха, за­щото казахте, че смъртта на работник на един от строе­жите е нещо нормално...

- Всички ме познават. Казах, че такива неща могат да се слу­чат. Всеки ден при пътни инци­денти загиват по трима или четирима души в Сао Пауло. Какво можем да направим? Чо­векът е паднал, футболът ня­ма никаква вина за това. За убийствата и престъпленията също. Не могат да ме критику­ват, че не съм проявил съчув­ствие. Веднъж вкарах гол на „Маракана" и казах на прави­телството да обърне повече внимание на образованието на децата. Тогава пък ме обвиниха в демагогия. Свикнал съм с то­ва. Бразилия разполага с големи природни ресурси, но полити­ците винаги са ни оставяли на глад и мизерия. Корупцията е голяма. Сега пак има скандал с пе­тролната компания „Петробрас". Опитваме се да напра­вим Бразилия велика чрез фут­бола, но правителствата продължават да бъдат корум­пирани.

Днешните играчи са поч­ти като роботи. Ако играех­те днес, щяхте ли да се адаптирате?
- Трябва да отличаваме та­ланта. Той е дар от Господ. Ако играех днес, щях да се подготвям по-добре физиче­ски, както правят останали­те, но пак щях да бъда най-добрият. Защото Господ ми е дал този дар. 

Интервю на El Pais