Роден е на 12 януари 1949 г. в Льорах. Нападател. Играе в„Щетен", „Льорах", „Базел" (1971-1975, 92 мача и 66 гола, два пъти шампион на Швейцария), „Щутгарт" (1975-1978, 77 мача и 38 гола), „Лугано" (55 мача и 35 гола) и „Люцерн" (72 мача и 30 гола). Треньор на „Цуг", „Аарау", „Гоасхопърс", „Борусия" (Дортмунд), после и спортен директор на клуба, „Байерн", Швейцария (национален отбор). Носител на 7 шампионски титли на Германия и на 2 на Швейцария. Спечелва шампионската титла с „Борусия" (1997) и „Байерн" (2001). Изведе Швейцария до световните финали през 2010 г. в ЮАР. Обявен за треньор номер едно в Европа и света за 1997 и 2001 г.
- Бяхте много добър нападател. Значи ли това, че като треньор винаги залагате на офанзивната тактика?
- Всеки се бори да спечели даден мач, което не може да стане с дефанзивна тактика. По този начин не можеш да бъдеш и шампион, така че нападателното начало винаги е било приоритет за мен в отборите, на които съм бил треньор. Но все пак съм се старал да създам и необходимия баланс между защита и нападение, защото и двете фази са от ключово значение за успеха.
- Вие сте един от тримата треньори, които са печелили Шампионската лига С два отбора. Кой успех за вас е по-ценен - с „Борусия" или с „Байерн"?
- Всеки един от тези успехи е изключителен за мен. Когато спечелих трофея с „Борусия", това бе голяма изненада, тъй като повечето специалисти смятаха „Ювентус" за фаворит, въпреки че финалният мач бе в Мюнхен. Що се отнася до финала на „Байерн" срещу „Валенсия", това бе един отворен мач, в който всичко бе възможно. Неслучайно накрая спечелихме след изпълнение на дузпи.
- Къде бе по-трудно за вас - като треньор на „Борусия" или на „Байерн"?
- Определено по-трудно бе в Дортмунд. Когато поех тима през 1991 г., бях на 42 години и въпреки че предишната година бях станал шампион на Швейцария с „Грасхопърс", все още не бях си създал име в треньорската професия, така че трябваше тепърва да се доказвам. Освен това доста треньори бяха минали през Дортмунд, а отборът така и не беше ставал шампион на Германия от далечната 1963 г. Лично за мен беше голям риск, но аз приех това предизвикателство, защото единствено успехът тук можеше да ме легитимира пред света. Четири години по-късно станахме шампиони, следващата година дублирахме титлата, а после стъпихме и на европейския връх.
- Сърцетото принадлежи повече на „Борусия" или на „Байерн"?
- Труден въпрос. В Дортмунд бях шест години треньор и после спортен директор, докато в „Байерн" изкарах седем години като треньор. Това са 14 години, които съставляват важна част от моя живот. Оставил съм незабравими спомени и на двете места, така че ценя еднакво и двата отбора.
- Ще ви върна и към тъжния финал на Шампионската лига срещу „Манчестър Юнайтед" през 1999 г., когато само за броени секунди купата се изплъзна на „Байерн", за да отиде при англичаните. Как стана това?
- Във футбола всяка грешка се наказва. А когато това стане в последните минути, вече е фатално. Изпуснахме изгодни положения много преди края. Вероятно бяхме нервни повече от обикновено и съперникът ни се възползва максимално от създалата се ситуация след изравнителния гол, за да стигне до победата още в редовното време. И вместо да поведем с 2:0, стана 1:1, което доведе до разколебаване, а после и 1:2. Всичко свърши за секунди!
- Били сте учител по математика, обичате да играете шахмат. Помага ли ви това при определянето на най-вярната тактика за всеки мач?
- Да, възможно е по този начин да се мисли стратегически с оглед на конкретния съперник, както и на бъдещото развитие на мача. Но футболът не може да се прогнозира математически, той е подвластен на емоциите, затова и всеки двубой по-своему е уникален.
- Швейцария бе единственият тим, които спечели срещу бъдещия световен шампион Испания на финалите в Южна Африка, но не можа да преодолее груповата фаза...
- Победата ни над Испания бе голяма сензация, при която имахме и необходимия късмет. Срещу Чили играхме 60 минути с 10 души и това се оказа фатално за крайния изход. Що се отнася до третия ни мач с Хондурас, вече бяхме твърде изтощени и уморени, липсваше свежестта, с която започнахме кампанията, и логично отпаднахме.
- Голям фен сте и на Михаел Шумахер, който седем пъти спечели надпреварата във „формула 1". Постигнали сте толкова много, но какво още желаете да спечелите?
- В живота винаги трябва да си поставяш някакви цели. Сега ще се стремя да класирам Швейцария за световното първенство в Бразилия през 2014 г.
- На два пъти бяхте определян за треньор № 1 в Европа и в света. Сега № 1 е Жозе Моуриньо. Какво е мнението ви за него?
- Моуриньо безспорно е голямата фигура в треньорската професия днес. Той регистрира отлични резултати, като спечели шампионската купа на Европа с „Порто" и с „Интер". Освен това в две поредни години направи „Челси" шампион след половинвековна пауза. Сега ще се опита да спечели Шампионската лига и с „Реал" (Мадрид). Един изключителен треньор, мотиватор и тактик!
- Във времето има спор - треньорът трябва да е диктатор или либерал?
- Най-добрият вариант е смесеният. Какво значи либерал? Треньорът не бива да бъде твърде мек с играчите, той винаги трябва да отстоява своя авторитет и те да имат респект към него. Така че в даден момент, ако се налага, той може да бъде и диктатор, а в друг момент -демократ. Той трябва преди всичко да бъде добър психолог, който да усеща атмосферата в отбора и да реагира в зависимост от специфичната ситуация.
- Каква е вашата футболна философия?
- Това е въпрос, за чийто отговор са нужни няколко часа дискусии. Човек следва да има дългосрочна стратегия и ясна концепция за това какви цели са поставени и как могат да бъдат постигнати.
- Швейцария загуби у дома с 1:2 от Люксембург в предишните квалификации. Значи ли това, че в Европа вече ги няма типичните аутсайдери?
- Пак ги има малките отбори, но сега всеки един от тях е добре подготвен кондиционно и когато към това се прибави и подходяща тактика, той може да се окаже труден дори за фаворитите.
- Как виждате бъдещето на футбола?
- Футболът става все по-бърз, играчите комбинират на висока скорост и контролът върху топката е решаващ компонент при определяне класата на даден отбор.
Румен ПАЙТАШЕВ, в-к „Труд”
Отмар Хицфелд: Футболът ще става все по-бърз
"Моуриньо безспорно е голямата фигура в треньорската професия днес"
