Николай Дюлгеров: Левски е основната заплаха за Лудогорец тази година

Николай Дюлгеров е един от най-стабилните играчи на Нефтохимик от началото на сезона в Пър­ва лига. Полузащитникът подписа с шейховете през лятото, след като през последната кампания ри­та за Акрагас в третото ниво на италианския фут­бол. До момента той е взел участие във всички срещи на бургазлии. "Тема Спорт" се свърза с Дюлге­ров, който е сред най-под­ходящите събеседници преди домакинството на Левски днес. Причината е, че полузащитникът е про­дукт на академията на "Герена", но така и няма мач за първия тим, ала за сметка на това е играл за ЦСКА в елита.

Ники, завърна се в Бълга­рия с екипа на Нефтохимик, след като игра за казахстанския Спартак Семей, а след това за италианския Акра­гас. Защо в първите пет кръ­га бургазлии изпитват труд­ности с печеленето на точ­ки?
- След като се прибрах от Италия това лято, получих оферта от друг клуб от тази страна, но предпочетох да изчакам. Това го броя като грешка, защото по-късно не се появи друго по-хубаво предло­жение. В течение на времето се появи интересът на Неф­тохимик и така се озовах тук. Бях запленен от концеп­цията за развитие на клуба и целите, които си е поставило ръководството. Що се отна­ся до представянето ни - ние сме изцяло нов отбор, има около 20 футболисти, които са дошли през това лято и ни­кога досега не са играли заед­но. Това е една от причините да не успяваме да покажем пълните си възможности. Не искам да звучи като оправда­ние, но в някои от двубоите бяхме споходени от малшанс. Още не се познаваме, знаете, че един отбор се гради с месе­ци и години, ала ние сме при­тиснати от времето. Все пак мачовете идват и отмина­ват и е нужно да печелим точки.

Утре (б.р. - днес) се изпра­вяте срещу Левски, за който традиционно целта е шам­пионската титла. Те набра­ха скорост в последните ма­чове. Ще можете ли да из-копчите нещо от тях, как­то го сторихте и срещу Бе­рое (1:0)?
- Всичко е възможно. Левски винаги е бил и ще бъде фаво­рит за титлата в България. През тази година те са основ­на заплаха за Лудогорец, тъй като направиха добра селек­ция, имат качествен отбор и треньор като Люпко Петрович. Според мен скоро неща­та на „Герена" ще се получат. Колкото до победата над Бе­рое - да, доста хора не очаква­ха да го сторим, но аз вярвах, че ще се представим добре и ще вземем точка или три. Срещу Левски трябва да пока­жем тактическа дисциплина, всеки да изпълнява задачите си и да помага на останалите, ако го направим и имаме късмет, защо не и да победим.

Кой е най-силният коз на Левски?
- Следя Левски през целия се­зон, гледах и мачовете им в Европа с Марибор. Най-силно­то им качество и най-важно­то е колективът. В момента те са много задружни и това им помага да побежда­ват и да вървят във възходя­ща линия. От футболистите не бих отличил нито един. В Левски винаги е имало нужна­та класа. Целият им отбор е опасен и няма хора, които мо­же да подценяваме. Несериоз­но е да мислим нещо подобно. В никакъв случай не трябва и да ги надценяваме. Мачът със сигурност няма да е лесен, но е нужно да излезем и да пока­жем, че сме готови за битка и че не им отстъпваме 6 нито един футболен параграф.

От думите ти разбирам, че Нефтохимик не бива да бъде отписван...
- Смея да твърдя, че тук са събрани добри футболисти, които притежават качества и потенциал. Тепърва Нефтохимик ще показва на какво е способен и ще записва положителни ре­зултати. Надявам се доста отбори да си изпатят от нас. Никой не бива да ни отписва.

Целта през този сезон за Нефтохимик е оставане в Първа лига. Поставиха ли ви и други задачи?
- Целта е утвърждаване и оставане в Първа лига. На­шият потенциал обаче е доста по-висок и дори може да гоним по-предно класиране. Ще се стараем да събираме колкото се може повече точ­ки, пък накрая ще теглим чер­тата и ще видим докъде сме я докарали. Надявам се да не се борим до последно за спасе­ние, а да се представяме до­стойно във всяка среща и да се превърнем в отбор, който е неудобен за всички.

Как ти се струват шансо­вете на Нефтохимик да остане в елита с оглед ниво­то на другите отбори в долната половина на таблица­та- Верея, Славия, Монтана, Локо ГО и Пирин Бл?
- Мисля, че изброените и още 4-5 отбора, като изклю­чим Левски, ЦСКА, Лудогорец и донякъде Берое, не ни превъз­хождат с нищо. Затова бит­ката ще бъде свирепа. Никой няма предимство пред останалите и това ме кара да оча­квам първенството да е мно­го интересно.

Ще те върна към края на втория ти престой в ЦСКА, след който премина в казахстанския Спартак Семей. Как се стигна до трансфера ти зад граница?
- Тогава мениджърът Мирчо Димитров се свърза с мен, бях направил мачове с екипа на ЦСКА, и ме пита дали имам интерес. Знаете, че той е си­лен на руския пазар, има силно влияние в съветските репу­блики, затова се съгласих. Обясних му, че искам да продължа кариерата си в чуж­бина, и така се озовах в Спар­так Семей. Не мога да съжалявам, че бях там, защото това е опит, който ще ми е много полезен. Мисля, че футболът в Казахстан тепърва набира скорост. Виждате на какво ниво е Астана на Станимир Стои­лов, а има и други отбори, които са тръгнали по техния път. Останах с много положително мнение за Казах­стан. Там бях в един отбор заедно с Даниел Пеев и Вик­тор Генев. Беше много хуба­во, живеехме в една коопера­ция, бяхме заедно по над 15 часа на ден. Няма смисъл да говорим за финансирането на клуба, защото знаете, че Казахстан има почти неиз­черпаем  ресурс.  Притежават доста богатства като петрол, газ, руда, злато, да не изброявам цялата Менделеева таблица. От гледна точка на базата имаше как­во да се изисква, но трени­рахме на хубави игрища. Нашият отбор не тръгна мно­го добре в първенството, но хората ни окуражаваха да продължаваме да се борим въпреки загубите. В първен­ството така се стекоха не­щата, че последният кръг бе решаващ за оставането ни, но паднахме 0:1 от Тараз след доста пресилена дузпа. Имаше странични фактори, които повлияха. Това нещо в Казахстан трябва да се про­мени, ако искат да продъл­жат с прогреса.

Дълго време след това не игра, а накрая се озова в италианския Акрагас в Лега Про...
- Да, не играх дълго време, защото исках да продължа отново в чужбина. Може би финансовите ми претенции тогава бяха по-завишени. Имах оферти от България, Полша и Хърватска, но ги от­клоних и накрая се стигна до­там, че трябваше да поддър­жам форма със Славия. Бях подлъган и от мениджъри, ко­ито ми обещаваха грандиоз­ни неща. Но тази тема не ми е приятна. Така по-късно се озовах в Акрагас в Лега Про. Не бих казал, че там е ниско нивото, а дори точно об­ратното. В отбори като Лече, Реджина, Парма, Катаня, Месина имат традиции и са много напред спрямо нас. Ор­ганизацията е на ниво евро­пейски мачове тук. Едно от нещата, които ми направиха впечатление, е, че играехме срещу Катаня и Лече пред над 15 хиляди на уникални стадиони и бази.