Марин Оршулич е сред най-загадъчните фигури в ЦСКА. Хърватският бранител подписа с клуба след лятото, като дойде с визитката на играч с богат опит в родното си първенство. Високият 195 см Оршулич дебютира още в първия мач за сезона - с Литекс, но оттогава насетне не бе получавал нов шанс за изява. До събота, когато бе титуляр, отново срещу ловчанлии. Хърватинът даде интервю пред "Тема Спорт", в което говори за първото си участие като титуляр и отношенията в съблекалнята. Марин заяви, че се е изправял срещу треньора на Левски Георги Иванов в Хърватска и разкри коя е основната причина да дойде в ЦСКА.
Марине, срещу Литекс изигра първия си мач като титуляр за ЦСКА. Как се чувстваше и как видя двубоя?
- С оглед на това, че наистина ми бе първи мач като титуляр, в началото имаше малко напрежение у мен, но с течение на времето всичко си дойде на мястото. Опитът, който имам във футбола, ми помогна. Подкрепата от трибуните също. Това няма как да не те накара всеки път да даваш сто процента от себе си. Що се отнася до самия мач, победата ни бе повече от заслужена.
Колко ценен е успехът над Литекс?
- Важен е, защото е срещу силен отбор, конкурент. Запазихме и разликата си от Лудогорец. Вкарахме навреме първия гол и това ни успокои. През първото полувреме играхме по-силно. През втората част намалихме оборотите и контролирахме мача. Изпълнихме всичко, което треньорът очакваше и искаше от нас. Вкарахме и два страхотни гола.
Какво можеш да кажеш за своя партньор в центъра на защитата Александър Тунчев?
- Много ми помагаше. Той е доказан играч. Има опит в България и му благодаря за сигурността, която ми даваше.
В началото на сезона доста рядко попадаше в групата. Как ти се отразяваше това?
- Отборът играеше добре, побеждаваше и нямаше как да хвана ръка. Да, не бях доволен, че не играя. Едва ли има футболист в света, на който да му е приятно да е резерва или не попада в групата. Но не съм се сърдил. Тренирах здраво и чаках своя шанс. Благодарен съм, че го получих. Сега трябва да оправдая доверието на господин Младенов. Зная, че конкуренцията на този пост в момента е много силна - Тунчев, капитанът ни Вальо Илиев, който е контузен, Апостол Попов, Причиненко, Супусейпа, но аз съм амбициран да се наложа в състава.
Предстои вечно дерби с Левски, какво очакваш от сблъсъка?
- Не ми се сърдете, но не искам да говоря за мача с Левски. От нас се иска пълна концентрация по време на тренировките. Надявам се ЦСКА да победи. Имаме причини за оптимизъм. Това е, което мога да кажа на този етап. Ще говоря повече след мача. Сега е време за работа, а не за приказки.
Как се озова в ЦСКА и имаше ли и други предложения?
- Бях свободен агент, след като напуснах НК Задар, а преди това играх и в Азербайджан. Мениджърът ми се обади и ме попита дали бих дошъл за няколко дни на проби в ЦСКА. Аз се съгласих почти веднага, без много да размишлявам над предложението. Знам какво име в европейски мащаб е ЦСКА. Исках да продължа и с международната си кариера. Много важна роля за преминаването ми на "Армията" изигра и Сергей Якирович (б.а. - бивш халф на червените), който ми каза доста добри думи за клуба. Помогна ми много с контакти. С него сме големи приятели. От едно и също родно място сме. Иначе имах предложения от Азербайджан, Казахстан, Иран и Швеция, но избрах ЦСКА. Тук мога да стана шампион, да играя в Шампионската лига, Лига Европа. Но сега не мислим за това. Играем мач за мач. Класирането и точките не ни интересуват. Най-важното е, че атмосферата в отбора е на суперниво. Задружни сме като един и нищо не може да ни сломи.
Би ли разказал нещо повече за кариерата си?
- Като юноша започнах в Ядран, а после преминах в Хайдук Сплит. Там обаче не успях да се наложа и подписах с НК Загреб, където изкарах близо 10 години. Там станах най-младият капитан в хърватския футбол. После дойде и офертата от Хазар Ленкоран. Там играх само 9 месеца през 2013 година и прекратих договора си. Загубихме финала за купата с дузпи от Нефтчи Баку. Играхме в Лига Европа, но отпаднахме във втория квалификационен кръг и реших, че е време да сложа край на тази авантюра. После се върнах в Хърватска, където играх за НК Задар и сега, слава Богу, ето ме тук в ЦСКА. Много съм доволен, че избрах София.
Какво можеш да кажеш за своя сънародник Тончи Кукоч? Сега сте двама хървати в отбраната на ЦСКА...
- Тончи е много забавен и позитивен младеж. Той е душата на съблекалнята. Весели всички.
Играл ли си някога срещу български играчи или с такива в един отбор?
- В Хазар бях съотборник с Радомир Тодоров, но той после се върна в Спартак Варна. Иначе, в Хърватска, в един мач срещу Риека имаше нападател от България - Иванов, когото пазих...
Георги Иванов?
-Да.
Той сега е начело на Левски...
- Ако е същият човек, срещу него съм играл в Хърватска. Не си спомням как завърши мачът, но беше преди 7-8 години (б.а. - сезон 2007/08). Тогава тъкмо почнах да играя редовно за първия отбор, а моята задача бе да го пазя.
Сега имаш добра възможност да го победиш...
- Да. Но както вече казах, не желая да говоря за вечното дерби.
С кого си най-близък в отбора?
- С всички момчета се разбирам отлично, но с Тончи и Неманя сме по-често заедно. Неманя Милисавлевич ми помогна в началото по-бързо да се адаптирам. Атмосферата за работа в ЦСКА е отлична