Името на Людмил Горанов е широко известно не само във Варна. Той е най-успешният треньор в историята на Спартак, финалист за Купата на България през 83-а, 1/8-финалист за КНК през същата година, бронзов медалист в,А"група през следващата. Поемал е Спартак няколко пъти в доста трудни моменти на криза и безпаричие и винаги е помагал с каквото може. Навръх 100-годишния юбилей на клуба Люси Горанов говори специално за „Меридиан мач".
- Г-н Горанов, честит юбилей! С какви чувства се връщате назад във времето?
- Какво да ви кажа,толкова неща минаха през футболния ми живот... Ще ви спомена само, че през 1981-а пристигнах във Варна като помощник-треньор на Иван Вуцов в ЖСК Спартак и се оказа, че това е било моето призвание, моята съдба. Този клуб и градът останаха завинаги в сърцето ми. И сега отново съм тук, с приятели и мили спомени от едно време за 100-годишния юбилей.
- Станахте и старши треньор на Спартак. Какъв отбор поехте?
- Помощници ми бяха две големи фигури на варненския футбол, които работеха преди това с успех в юношеските формации на клуба - Митко Видинлиев и Благой Калфов. А освен това имаше организационен подем. Построи се нова съблекалня, направи се сауна... Ключова беше ролята на ръководните кадри Иван Славов и Димчо Карачобанов. Изградихме сплав от опит и младост. На вратата беше един изключителен вратар - Краси Зафиров. Защитата бе много балансирана с присъствието на Сашо Борисов и Румен Димов, които дойдоха от Академик (Сф), а средната ни линия, смея да твърдя, беше една от най-добрите по това време в страната - с Боби Гьорев и Краси Венков-Джани и Пламен Казаков. Таран беше големият боец, играещ с жар, Иван Петров. А тандемът Живко Господинов-Стефан Найденов, бе запазена марка в родния футбол.
- Как обаче успяхте за кратко време успяхте да стигнете финал, Европа и бронз в първенството, който бе скандално отнет, но върнат в Демокрацията?
- Бяхме вдъхновени, но имаше и аномалии, които оставяха горчилка. Например, след финала за Купата на България, в който загубихме от ЦСКА с 0:4 в Пловдив, ни извикаха в Юнашкия салон във Варна. Мен ме порицаха за това, че съм бил едва ли не срам и позор за футбола в града. И това преглътнах, защото бяха упреци от хора, които не са спортни личности. След четвъртия гол за ЦСКА пък пловдивският коментатор Николай Галов е казал: „А сега привържениците на варненци могат да си изключят телевизорите и да си вършат другата работа"... Само по себе си достигането ни до финал беше успех. На полуфинала отстранихме силния Левски в страхотен мач. Ние нямахме бюджета на софийските грандове и всяко едно по-високо класиране за нас беше успех. Бил съм свидетел на тренировки да присъстват повече от 300 души - сега толкова не могат да се съберат на някои срещи от първенството. А какво да кажем за осминафиналите за КНК с Манчестър Юнайтед? Делегацията им се предвождаше от Боби Чарлтън. Стадион „Юрий Гагарин" се пукаше по шевовете, имаше повече от 35 000 души... И знаете ли, когато гостувахме на Манчестър, самите англичани ни похвалиха за перфектната организация във Варна. Това беше голям комплимент. Загубихме и двете срещи, но оставихме добри впечатления. Колкото до бронза, връчен на Сливен по административен път, ще бъда лаконичен - 16 години по късно истината възтържествува и медалите ни бяха върнати. Единственото, за което съжалявах е, че тогава отнеха естествената радост на момчетата и феновете. Но всяко зло за добро...
- Доволен ли сте от това, което се случва в Спартак?
- Революциите се правят от масите, а историята се пише от лидери. Но лидерите трябва да се усъвършенстват, за да вървят напред, да не се задоволяват с постигнатото. Ще цитирам и думите на Свети Иван Рилски: „Бъдете единни, живейте в мир и хармония със себе си". Освен всичко искам да благодаря на премиера Бойко Борисов за това, че се намеси в един решителен момент за клуба ни. И за 100-годишнината пожелавам да сме здрави и винаги заедно. Единението е в основата на всеки успех!
