Сякаш беше вчера, когато Емил Кременлиев пусна топката към Балъков, а той на Любо Пенев. Последва незабравимият пас към Емо Костадинов. И за секунди България спря да диша. Преди да изригне: гол, 2:1 за нашите! Започна лудостта на един народ. А дори не знаехме какво ни чака следващото лято. 20 години по-късно "Стандарт" посвещава на великата дата 17 ноември поредица интервюта с героите от "Парк де Пренс". Поредният ни гост е Йордан Лечков.
Данчо, на 17 ноември се навършват 20 години от великия успех на "Парк де Пренс". Какво е първото нещо, за което се сещаш, когато стане дума за този мач?
Данчо, на 17 ноември се навършват 20 години от великия успех на "Парк де Пренс". Какво е първото нещо, за което се сещаш, когато стане дума за този мач?
- Искам да кажа, че лично аз този мач не го разглеждам като отделен епизод. Той беше част от едни квалификации, в които играхме много силно и заслужено се класирахме на световното. Бяхме изключителен отбор, съставен от страхотни играчи. Повечето от тогавашните ми съотборници като Христо Стоичков, Краси Балъков, Емо Костадинов, включвам дори и себе си, без никакво притеснение, нареждам до футболисти като Марадона, който по-онова време беше номер 1.
В един момент от квалификациите обаче шансовете ни изглеждаха излюзорни?
В един момент от квалификациите обаче шансовете ни изглеждаха излюзорни?
- Никога не съм обичал примиренческото мислене и едно от хубавите неща на онзи отбор беше, че никой от нас не се предаваше. Всички играехме в чужбина, бяхме водещи футболисти в клубовете си. Футболът се играе, докато съдията не свири края. А в онези квалификации, включително и на "Парк де Пренс", се случи онова, което съдбата беше предопределила. Естествено имахме и късмет - първо Израел да бие Франция, а след това и ние да спечелим на "Парк де Пренс".
Какво си говорихте преди мача?
Какво си говорихте преди мача?
- Бяхме сигурни, че ще бием. Изправяхме се срещу много силен отбор, но ние по нищо не им отстъпвахме като футболисти. С Франция и след това с Нигерия на световното са най-тежките
мачове в кариерата ми. Срещу физически много здрави съперници. Както се казва, водихме битка за всяка педя земя.
Как отпразнувахте победата срещу Франция?
Как отпразнувахте победата срещу Франция?
- Какво очаквате да ви кажа, че е имало жени, мъже, пиене. Имаше, всичко имаше. Отпразнувахме го, както ние си знаем, с много настроение.
Казваш, че преди "Парк де Пренс" сте вярвали в победата, а вярвахте ли, че можете да стигнете до 4-то място в света след това?
Казваш, че преди "Парк де Пренс" сте вярвали в победата, а вярвахте ли, че можете да стигнете до 4-то място в света след това?
- Ако някой не вярва, може да се разрови и да види, че в едно мое интервю в деня на тръгването - четвъртък, 5 юни, мисля че беше, казах, че ще стигнем полуфинал. Винаги съм имал самочувствие, което не е без покритие. От 1989 г. до световното.
Тогава бяхте събрани доста чепати характери. Не е тайна, че сте имали много препирни, помежду си, как станахте отбор?
Тогава бяхте събрани доста чепати характери. Не е тайна, че сте имали много препирни, помежду си, как станахте отбор?
- По този въпрос медиите малко преувеличават, факт е, че бяхме много различни като хора. Едни ставаха в осем, други тогава си лягаха. Но в това няма нищо лошо. Никой не е искал от нас да се обичаме, целуваме или да спим заедно. Трябваше просто да играем като отбор и мисля, че се справяхме доста добре, нещо, което едва ли някой може да оспори.
В какви отношения си в момента с останалите от "златното поколение"?
- Приятел съм с всеки един от тогавашните ми съотборници. Лоша дума няма да чуете. Не знам и те да са говорили лошо за мен.
Събирате ли се да празнувате на 17 ноември?
В какви отношения си в момента с останалите от "златното поколение"?
- Приятел съм с всеки един от тогавашните ми съотборници. Лоша дума няма да чуете. Не знам и те да са говорили лошо за мен.
Събирате ли се да празнувате на 17 ноември?
- Пада се кръгла годишнина и БФС организира събиране, на което ще се видим и ще си поговорим. Догодина ни предстои още едно събитие -20 г. от медала на световното. Ще ми е приятно да се видя с момчетата, макар да съм от хората, които не обичат да живеят с миналото. Дано Любо Пенев успее да направи така, че да имаме и нови поводи за гордост.
По онова време ти играеше в Хамбургер. Заради гола ти срещу Германия в САЩ ли започнаха проблемите в клубния отбор?
По онова време ти играеше в Хамбургер. Заради гола ти срещу Германия в САЩ ли започнаха проблемите в клубния отбор?
- Всички отбори, в които съм играл, са имали високи цели. В Хамбургер ме поискаха, след като спечелих титлата с ЦСКА. Истинската причина да напусна е, че нещата не вървяха, така, както исках, отборът беше далеч от челнитеместа. Не мога обаче да отрека, че и онзи гол повлия върху отношението на немцитекъм мен. Бяха ме предупредили какво ме чака и може би трябваше веднага след Америка да напусна. Тогава бях на върха и имах много оферти. Не е случайно, че по най-различни поводи Хамбургер кани Краси Балъков, а мен не. Макар той да не е играл за този клуб. Но не съжалявам за нищо. Няма как да се чувствам предател при положение, че съм защитавал интересите на родината си.
Как възприемаш идеята да ви бъдат гласувани пожизнени пенсии като за медалисти от Олимпиада?
Как възприемаш идеята да ви бъдат гласувани пожизнени пенсии като за медалисти от Олимпиада?
- Не знам на кой и откъде дойде тази идея. За мен е несериозно да коментираме подобно нещо на фона на ситуацията, в която се намира обществото. Не съм участвал и няма да участвам в подобна подписка. Ние навремето сме имали своя шанс и сме спечелили милиони. Кой ги е прахосал и кой не, няма никакво значение. Държавата по никакъв начин не ни е длъжна, нито сме олимпийски, нито световни шампиони, а 4-ти, макар че се водим медалисти.
Успехът ви обаче е съизмерим и дори много по-значим от медал на олимпиада от някои други видове спорт?
Успехът ви обаче е съизмерим и дори много по-значим от медал на олимпиада от някои други видове спорт?
- ОК, ако бъде гласувано участниците на световното в САЩ да получават пенсия, няма лошо. Аз обаче пожелавам на всички мои съотборници от тогава и на самия себе си никога да не стигаме до положение, в което животът ни ще зависи от тези пари.
Има ли момент от "Парк де Пренс" или САЩ'94, който ще помниш вечно?
- Подготовката и световното продължиха около месец и половина. Всеки един от тези дни за мен е специален и не бих го заменил за нищо. Ако бяхме били и Швеция, самолетът на връщане щеше да падне.
Ако трябва да съставиш идеален отбор, каква част от тогавашните национали ще попаднат в него?
Ако трябва да съставиш идеален отбор, каква част от тогавашните национали ще попаднат в него?
- Против съм да се сравняват футболисти от различни десетилетия. Ако говорим само за периода 1990-а до 2000-та със сигурност бих посочил 5-6 души от нашия отбор, дори и себе си. Както казах вече, бяхме се събрали много добри футболисти и постигнахме доста успехи заедно. Благодарен съм на Господ, че играх с футболисти като Стоичков и Балъков. И Ивайло Йорданов, и Боби Михайлов, и Емо Костадинов, да не ги изреждам всичките, също бяха много висока класа.
Костадин ДЖОРДЖЕВ, „Стандарт”
Костадин ДЖОРДЖЕВ, „Стандарт”