Той е на 58 години, а има физика на 20-годишен играч. Клаудио Джентиле е роден в Триполи (Либия) през 1953 г., но никога не се е завърнал там. Попречил му един закон на Кадафи. "Там, отдясно, подадох към центъра на Паоло Роси, който вкара първия гол", казва Джентиле, посочвайки към терена на "Сантяго Бернабеу", Това се случва на 11 юли 1982 г., когато Италия става световен шампион за трети път с победата си над Германия с 3:1. Джентиле, една от легендите и на Ювентус, не беше се завръщал на „Бернабеу" до миналата сряда. Той е един от най-твърдите защитници в историята на футбола, но е гонен от терена само веднъж.
Елеонора Джовио, „Ел Паис”, превод: „7 дни спорт”
- Как се чувствате на "Бернабеу"?
- Спомням си шненствата все едно бяха вчера. Как се качвам нагоре по стъпалата, за да получа купата. Целият стадион е обновен. Ложите бяха от другата страна. Но теренът си е същият. Вълнувам се, като гледам зоната, от която центрирах към Роси.
- Какво правихте след мача?
- Отидохме в хотела и вечеряхме с президента на Италия Пертини. Остана с нас до два през нощта. Това е най-човечният и близък до хората президент, който Италия е имала. Показа го и онази нощ. Искаше да бъде с нас. Каза ни: "Направихте щастлива цяла една страна".
- Кога започна всъщност световното за вас?
- Срещу Бразилия и Аржентина. През първата фаза на турнира имахме затруднения (равенства с Камерун, Перу и Полша), защото имахме големи физически натоварвания. Всички ни бяха отписали, а италианците сме такива: когато ни отпишат, започваме да играем.
- Срещали ли сте се с Марадона след мача Италия - Аржентина?
- Изправяли сме се един срещу друг още три пъти. Това е човек, с когото не искам да поддържам взаимоотношения. Нелоялен е. Марадона не знае да губи и ако загуби, обвинява другите. Със Зико продължавам да се виждам, той е почтен мъж. Когато мачът свърши, той каза: "Джентиле направи това, което трябваше да направи." И точка.
- Съдията на мача с Аржентина ви свири шест фаула. И шестте бяха срещу Марадона.
- Да. И Марадона разказваше след това, че съм го блъскал и удрял. Гледал съм този мач не знам вече колко пъти и мога да кажа, че повече нарушения от мен направиха Галего, Пасарела и аржентинските защитници.
- Кога Беардзот ви каза, че ще пазите Марадона?
- Два дни преди мача. Попитах го: "Защо аз?", а той ми отговори: "Ако не го пазиш ти, трябва да е Ориали или Тардели, а така губим офанзивни играчи". Прекарах два дий в гледане на записи на Марадона. Разбрах как да го пазя, но да го спирам не можех, защото това беше невъзможно.
- И как го контролирахте?
- Не го оставях да се завърти. Ако го стореше, беше толкова бърз, че или го фаулирах, или го изпусках. Не се отлепях от него. И подейства. Съотборниците му вече не му подаваха. Марадона много страдаше заради това и се изнервяше.
- А Зико?
- Беардзот ми каза, че трябва да пазя Зико, когато излизахме от тунела. По принцип аз трябваше да пазя Едер, а Ориали - Зико. Но след това треньорът ми каза: "Обмислих го по-добре. Ти ще пазиш Зико". Мисля, че за него това беше ясно от самото начало. Но ми го каза едва на финала, за да не ме притиска.
- Как може да се опази Меси?
- Аз бих го пазил, както пазех Марадона. Тъжно е, но всички отбори, които се изправят срещу Барса, сякаш губят само защото Меси играе. Трябва Меси да бъде пазен персонално. През 1986 г. Аржентина стана световен шампион, защото Марадона тръгваше от центъра и направо се изстрелваше към вратата. Никой не го пазеше.
- Меси по-добър ли е от Марадона?
- Не. Когато Марадона застанеше пред теб, не можеше да направиш нищо. Освен това Марадона играеше при друга правила. Тогава нямаше автоматичен червен картон, когато те фаулира последният защитник.
- Какво означаваше да си защитник през осемдесетте години?
- Ние повишихме стойността на италианската школа. Тя се базираше върху пазенето човек-човек, персонално, нещо, което днес не се прави. Италианската школа вече не съществува.
- Защо това сега не се практикува?
- Защото треньорите предпочитат да опазват по зони. Защитникът не се ангажира с определен противник, а с дадена зона. Затова виждаме много голове, отбелязани от нападатели, които са сами в наказателното поле. Рива, Роси, Бетега или Бонинсеня сега щяха да вкарват по 50 гола на сезон.
- Харесва ли ви днешният футбол?
-Не ме вълнува много. Липсва ми старият футбол. Няма ги вече някогашните дуели. Спомням си, че когато бях момче, имаше дуели като Бургнич-Рива, Росато-Бонинсеня, Фурино-Ривера. Хората се питаха дали Рива ще успее да се освободи от Бургнич. Сега, в навечерието на важните мачове, вече не чета подобни неща. Говори се само за резултати и тактика.
- Кой е най-добрият защитник?
- Харесва ми Бургнич. Беше класическият страничен защитник. И Руди Крол.
-А днес?
- Никой. Тази категория защитници е изчезнала. Има добри защитници, но те не са като едно време.
- Кой е най-елегантният футболист, когото познавате?
- Платини. Беше интелигентен и притежаваше много добра техника. Истински лидер.
- Кой ви е създавал най-много проблеми?
- Честно казано, никой. Играл съм на световни и европейски първенства и никой от противниците, който аз пазех, не успяваше да отбележи гол. Спомням си за сблъсъка между Италия и Аржентина през 1978 г. Марио Кемпес вкара на всички отбори, с изключение на Италия. Тогава аз го пазех.
- Дразните ли се, че винаги се използва изразът "катеначо", когато се говори за Италия?
- Ни най-малко. Карлос Билардо, треньорът на Аржентина, когато спечели световното през1986-а, каза: "Копирах Италия от 82-ра, за да спечеля световното първенство".
- Вестник "Таймс" ви постави на осмо място в списъка на най-твърдите защитници.
- Винаги съм хвалил англичаните, защото са измислили футбола, но от футбол не разбират много. Толкова години защитават физическия футбол, а поставят в списъка човек като мен, който е гонен само веднъж (за два жълти картона). Никога не съм наранявал играч.