Днешната дата е специална не само заради двата гола на Емил Костадинов на „Парк де Пренс" през 1993 г. За „синята" част от България 17 ноември, но 25 години преди френската епопея, винаги ще бъде един от най-почитаните дни. На нея се стига до най-любимия и възпяван от Сектор „Б" резултат - 7:2 срещу ЦСКА. Мач, който според доста хора е Вечното дерби на столетието. На същото мнение е и един от участниците в този двубой -Кирил Ивков. Ето какво си спомни пред нас легендарният номер 5 на Левски за този сблъсък.
„И аз мисля, че това е най-паметното дерби. Защото беше първото с толкова голям резултат. А първото се помни винаги. И България има двама космонавти, но всички помнят най-вече първия. За този мач трябва да призная, че никой от нас не е очаквал, че ще спечелим толкова убедително. Естествено големият шок беше за ЦСКА. Тогава те се движеха по-добре от нас в първенството и ни водеха е 4 точки. Ако бяхме загубили мача, губехме и първенството. Но и това дерби доказа, че моментното състояние не е решаващо. Всичко започна много зле и още във втората или третата минута получихме гол. Писаха го на Жеков, защото той се бореше да вземе Златната обувка за голмайстор номер 1 в Европа. А всъщност Стефан Аладжов се опита да изчисти топката и уцели с нея Иван Вуцов. От рикошета във Вуцов топката влезе във вратата. Но знаете, че когато имаш късмет - всичко ти се получава. Не мога да отрека, че в този мач ние имахме шанс. Първо с това, че много бързо върнахме гола и Гунди изравни".
"След мача не можахме да повярваме какво сме направили. Питахме се „Абе, верно ли ги бихме със 7:2". А на онзи силен състав на ЦСКА, не беше лесно да се вкарат 7 гола. Отзад в защитата имаха играчи, като Зафиров, Пенев, пазеше им Стоян Йорданов... Не сме празнували след мача. По-късно през 1973 г., когато треньор ни стана Митко Дойчинов, ходехме след всяка победа в ловния парк. Помня, че след мача се прибрах пеша към квартала, в който живеех - „Хаджи Димитър". Пред дома ми имаше 20-ина наши привърженици, които се радваха и скандираха".
"Понеже ме питате какви премии сме взели, ако са дали нещо едва ли е било повече от 50 лева. Тогава за ЦСКА не обявяваха нещо по-различно от премията за всички останали отбори. Заплатите ни бяха 160 лева, премията за победа не помня 80 ли беше, 62 ли. А и ние не бяхме като сегашните футболисти да се пазарим преди мача и да питаме: „Сега колко ще дадете, ако бием?". Помня, че играехме винаги пред много хора. Понякога сектор „А" се пълнеше на тренировки. Не смеехме да се показваме след загуби. Дори като биехме някой на „Герена" с 1:0 или 2:1, поне половин час само стояхме в съблекалнята и не си събувахме обувките. Изчаквахме хората да си тръгнат, защото ни беше срам да ги гледаме. А за дербито какво да ви кажа още? Случвало се е аз и Гунди да се засечем из града с Якимов. Митата веднъж ни подхвърли, шеговито разбира се: „Най-добре да завършим наравно, защото ако ни биете, на нас генералите ще ни е...ат майката, ако пък ние ви бием, с вас същото ще направи публиката ви". Така беше тогава", спомни си Ивков.
В-к "Меридиан мач"
