Карлос Валдерама е поредният кавалер на световните финали, който се подвизава като журналист в ЮАР. Фамозният колумбиец не е променил нищо от ексцентричния си стил.
Валдерама коментира за американска телевизия, а между предаванията жонглира с топка сред колегите си от екипа в Международния телевизионен център до стадион "Сокър сити". Колумбиецът обаче "замръзна" при едно от мачлетата си, когато видя Христо Стоичков.
"Ти ли трябва да дойдеш при мен или аз при теб?", попита риторично Камата своя приятел, който уважи бенефиса му на "Ноу камп" през 2005 г. Отговорът беше ясен...
Валдерама с бърза крачка отиде да прегърне Стоичков. Час по-късно звездата, който заедно с Камата е единственият представител на своята страна сред 100-те най-велики в историята на футбола според ФИФА, се съгласи да даде интервю за "Труд".
Карлос Алберто Валдерама Паласио е роден преди 48 г. в Санта Марта (Колумбия). Прословутата му прическа се развява на три мондиала (1990, 1994 и 1998 г.), все като капитан. Има 111 мача за родината - рекорд в историята. Прякорът му е Ел Пибе (Хлапето). Два пъти е избиран за играч №1 на Южна Америка (1987 и 1993 г.).Кариерата му почва през 1981-ва в “Унион Магдалена” и продължава 22 г. През 1988-а преминава във френския “Монпелие”, където с Ерик Кантона печели купата на страната. Валдерама се застъпва за изгряващия Ерик, когато бъдещата звезда на “Манчестър Юнайтед” се сбива със съотборник. От 1996-а до 2002-ра Валдерама играе в САЩ, където се засича с Христо Стоичков. Подобно на Камата последният му мач за националния е срещу Англия.
През 2006 г. Карлос е увековечен на 6,7-метрова бронзова статуя пред стадиона в родния град. Година по-късно като помощник-треньор на “Америка де Кали” е наказан за 10 мача, защото предлага публично подкуп на рефера в знак на протест срещу отсъжданията му. Валдерама се сбогува с бенефис през 2004-та, в който игра и Диего Марадона...
- Какво най-често коментирате от мондиала, сеньор Валдерама?
- Най-вече че ми липсва зрелището, емоцията. Няма ги артистите, които сме свикнали да гледаме в предишните световни първенства. Най-красивото нещо във футбола са головете. На това световно всеки се стреми да не загуби, не толкова да спечели. Затова и резултатните двубои са толкова малко. Веднъж вече казах по телевизията, че мондиалът досега е провал. Мъдри треньори, мъдри отбори. Но за зрителите е важна атракцията.
- Кой футболист все пак бихте отличили?
- Нито един не разчупва монотонността на турнира. Моментен проблясък нищо не значи. Няма ги старите артисти от моето време. Ние се забавлявахме, искахме и предлагахме атракция. Всеки отбор си гледа най-вече защитата. Дори в последните мачове от групите, когато целта е класиране. С изключение на Словакия - Италия останалите мачове бяха подчинени на дефанзивна тактика.
- Справя ли се ЮАР с организацията?
- Намирам организацията за съвсем нормална. Проблемът е на терена, където няма шоу. Надявам се, че със старта на елиминациите ще започнем да гледаме истински добър футбол.
- Кой е виновен, че футболът не е достатъчно атрактивен?
- Треньорите. Страхуват се да загубят, а не искат да печелят. Според мен треньорите на мондиала вкарват футбола в дълбока дупка. Всички играят защитно с еднаква схема. Няма никакво разчупване. Точно заради това не мога да си харесам някого. Няма място за хора с фантазия. Когато ние играехме, до мен бяха Фаустино Асприля, Фреди Ринкон, Рене Игита - все артисти. Нас не можеха да ни принудят да играем скучно. Понякога страдахме, но хората ни харесваха. Иначе нямаше да ме търсите за интервюта.
- С какво се занимавате сега?
- Коментирам мачовете от световното. Гледам семейството си в САЩ. Не се изживявам като богаташ, но и не се лишавам от хубавите неща в живота. Не е дълъг и трябва да го живееш както ти харесва.
