Оливер Кан отговаря напълно на представата за германски футболист - рус, силен, брутален, победоносен, арогантен, дори зъл. Бившият капитан на Байерн, избиран три пъти за най-добър вратар в света и в момента работещ като телевизионен коментатор, даде интервю пред сп. SO FOOT.
Хер Кан, прекарахте 14 години 6 Байерн. Как описвате философията на този клуб?
- Знаете ли какво значи баварската поговорка Mia san mia? В превод: "Ние сме това, което сме". Ето го девиза на клуба. Тази философия се разви от трите поредни триумфа за КЕШ (1974, 1975, 1976). Там се роди митът за Байерн. Mia san mia означава, че ние никога не се адаптираме към съперника, а можем да спечелим всеки мач, във всеки момент и срещу всеки съперник. Ние имаме най-добрите играчи и сме най-добрият клуб. Това е мантра, или почти мантра. Всеки играч, който идва в Байерн, накрая разбира, че тук само може да печели. Не е възможна дискусия. Да побеждаваш обаче, се научава. Когато аз пристигнах от Карлсруе, сякаш бях попаднал в друг свят. Не зная дали си спомняте последния кръг на сезон 2000/01. Шалке би Ун-терхахинг с 5:3, а ние, които играехме по същото време, трябваше да вземем само точка в Хамбург. Сергей Бар-барес откри за ХШф в 90-ата минута и в този момент в Шалке си помислиха, че са шампиони. Но ние изравнихме чрез Патрик Андерсон в 94-ата минута и грабнахме титлата. Тогава Отмар Хиц-фелд ме дръпна и ми каза: "Трябва това да продължи, още и още" (четири дни по-късно Байерн надви и Валенсия след дузпи на финала в Шампионската лига). Когато си в Байерн, дори нямаш време да се зарадваш на твоите титли, защото си длъжен веднага да ги затвърдиш. И така всеки път. Много е изморително. Мехмет Шол ми каза веднъж:
Всяка година тук е като две
Дори имам чувството, че съм бил 28 сезона в Байерн, а не само 14 (смее се).
Ваши са думите: "Един Кан не може да се откаже, докато не постигне целта си". Какво искахте да кажете?
- Моята кариера е белязана от различни неуспехи. На 15-16 години Карлсруе вече не ме искаше. Някьде в пубертета бях твърде дебел, доста нисък и недостатъчно силен. Но си казах: "Окей, трябва да положа повече усилия. Не ми пука, че има по-талантливи от мен". Не се отказах, тренирах повече. След като загубих първите си 3-4 мача с Карсруе, чувах хората да говорят: "Какъв е този Оливер Кан? Той никога няма да стане професионалист, забравете за него". Мина време, но накрая се наложих, а после отидох и в Байерн, бях повикан в националния отбор. Днес има играчи, които стават национали на 18-20 години, а аз се утвърдих в Бундестима чак след световното първенство през 1998-а, когато Кьопке се оттегли. Бях вече на 29! Изискваше се огромно търпение. Същото е и в Шампионската лига. Загубихме по ужасяваш начин през 1999-а от Манчестър Юнайтед, но след това спечелихме през 2001-а срешу Валенсия. Сами виждате, че в кариерата ми винаги има голяма загуба преди голяма победа.
Затова и мотото ми е: "Никога не се отказвай".
Не се ли преситихте от трофеи за толкова години?
- Проблемът е, че почти всяка година стигахме до дубъл в Германия. Един трофей тук, друг там. Така триумфите станаха нешо рутинно. Дори спряхме да изпитваме истинска радост от тях. След като спечелим дадена титла, веднага се концентрирахме върху следвашата.
Казвахте, че предпочитате "да спечелите мръсно, отколкото да загубите красиво". Сегашният треньор на Байерн Пеп Гуардиола обаче май е на противоположното мнение...
- Пеп Гуардиола доведе със себе си методиката от Барселона. Същото бе и преди това с Ван Гаал, който докара холандско влияние. От една страна, това е супер, зашото подтиква играчите да минат на по-високо ниво, но си остават въпросите: 'Така ли трябва да играе Байерн?", "Това ли е баварската философия?", "Имаше ли нужда от промяна, след като Байерн вече е изградил собствен начин на игра?" Единственият треньор, който успя да спечели требъл, е германец - Юп Хайнкес. Интересно, нали? Кажете ми каква идентичност има ПСЖ? Не е толкова лесно. Те имат пари, но пред тях пътят е дълъг. Зашото културата, изградена в Байерн през десетилетията, няма как просто да я копираш.
Какво липсва на Байерн в момента да направи требъл?
- В момента ли? Нищо. Играе футбол от друга планета. Но има и друго. Достатъчна е само една загуба в неподходящ момент, двама-трима контузени и няколко лоши решения от треньора, за да се развали машината. Ако Робен, Рибери, Дъглас Коста, Гьотце и Левандовски са контузени, иде стане сложно. Освен това не бива Байерн да става шампион твърде рано, както отново се очертава, тъй като Пеп Гуардиола не иска играчите да губят мотивация в последните месеци. По-добре е да станеш шампион чак в последния кръг, зашото така концентрацията ти остава максимална до самия край.
Как си обяснявате добрата интеграция на трудния характер франк Рибери в Байерн?
- Той дължи всичко на един човек. Ули Хьонес се намеси и направи всичко за него, когато французинът бе в окото на бурята. Канеше го в кьшата си, говореше му куп неида. Ако питате Рибери, той винаги ще бъде благодарен на Хьонес. Той му е като баша. Това е другият образ на Байерн. От едната страна, това е "твърд" клуб, който гази безмилостно наред, но в същото време има и семейна среда. Самият аз имах чувството, че съм част от сплотена фамилия. Винаги са ми помагали, когато имах проблеми. Ако на Рибери му покажеш, че го обичаш, той дава всичко от себе си.
Германските футболисти дълго време бяха считани за лоши момчета. Днес станаха ли по-добродушни?
Промяната в системата настъпи през 2003-а при Герхард Майер-Форфелдер и тогавашния селекционер Юрген Клинсман. Искахме да избягаме от клишето, че всички германци залагат само на тичане и здрава физика. Акцентирахме на други фактори и така се изградиха по-технични футболисти като Марио Гьотце, Месут Йозил, Марко Ройс. Те са продукт на промяната. Не са снажни, но за сметка на това са креативни и бързо взимат решения. Освен това Льов има ясна философия, практикува офанзивен и доминираш футбол. В момента Германия е много далеч от клишетата от миналото. Самите треньори вече не влизат в ролята на диктатори, които само дават заповеди. Свършиха и времената, в които някой играч идваше и казваше: "Аз съм шефът". Вече дори най-младите могат смело да изказват мнение.
Провокирахте съперниците и крещяхте на съотборниците. Беснеехте на терена, скачахте на бой, описваха ви като арогантен, злобен и брутален. Така ли е наистина?
-Да, това бях аз, но само на терена! Агресивността, която демонстрирах, бе защитен навик, защото след всеки по-посредствен мач казваха, че Оливер Кан е в криза. Знаех, че съперниците се страхуват от мен. Такъв трябваше да бъда. Разликата между вратаря Кан и онзи в личния му живот обаче е огромна. Други спортисти ще ви кажат същото. И до днес имам спортната злоба. Сега като бизнесмен обаче съм по-дисциплини-ран. В новото ежедневие се чувствам повече себе си. Не искам да се връщам във футбола. Защо ли? Щом вече не мога да играя, чувството няма да е същото.
Интервюто е публикувано във вестник "Тема спорт"
