Иван Саморано започва кариерата си в чилийския “Трасадино”, след което сменя тима в посока “Кобресал”. През 1988-а идва в Европа с екипа на швейцарския “Санкт Гален”, където вкарва 34 гола в 56 мача. Испания вижда класата на Саморано за първи път с екипа на “Севиля”. В 59 двубоя чилийският ас забива 21 гола и “Реал” (Мадрид) го купува през 1991 г. за 5 милиона долара. Между 1992 и 1996 г. Саморано печели по веднъж първенството, Кралската купа и Суперкупата. Личният трофей на Иван е голмайсторският приз “Пичичи” - 27 попадения в един сезон на Примера.
Следващата стъпка в кариерата на Саморано е “Интер”. В първия си сезон той стига финал за Купата на УЕФА, загубен от “Шалке”. В следващия обаче печели трофея във финала срещу “Лацио”. Със старта на ХХI век Саморано си тръгва от Европа. С мексиканския “Америка” печели титлата и завършва 16-годишната си професионална кариера в чилийския “Коло Коло” (Сантяго). В националния отбор славният нападател има 69 мача и 34 гола. Най-големият му успех е бронзов медал от олимпиадата “Сидни 2000”.
- Чили стартира срещу Хондурас. Докъде ще стигне, сеньор Саморано?
- Всички чилийци сме в еуфория и очакваме да направим едно голямо и запомнящо се световно първенство. Хондурас е първата стъпка. Но не си мислете, че ще е лесно. Хондурас изигра много силни квалификации. Но и Чили беше на високо равнище. Завършихме втори в Южна Америка, след Бразилия. Това е безспорно доказателство за висока класа. Имаме много добър млад отбор. Освен всичко аржентинският треньор Марсело Биелса и футболистите постигнаха хармония. Има всички основания Чили да играе силно и победно.
- Кой е фаворитът ви за световната корона?
- Бразилия! Без колебание Бразилия. Петкратен световен шампион, за който играе и традицията във футбола. А тя е много силно нещо. Треньорът Карлос Дунга има най-много равностойни футболисти и при многото мачове в шампионата това е важен фактор. Но на този мондиал и испанците с право могат да се нарекат фаворити. Много ми хареса също играта на Германия, въпреки че бе срещу непретенциозната Австралия. Досега световното върви без някакви изненади, без сензации. За мен е очаквано, всеки е предпазлив в началото, особено великите сили. И въпреки всичко е трудно след първата серия мачове да определим безспорен фаворит. Рисковано е, дори за най-големите капацитети. Досега най-хубавият двубой беше на германците. Според мен ще спечели този отбор, който има най-много варианти. А пак ви казвам, на пръв поглед това са Бразилия и Испания.
- Кой треньор ще е № 1 на световното?
- Нека да завърши и тогава да даваме категорични оценки. Засега нито един от треньорите не е показал нещо специално. За всички е по-важно да не загубят. Няма голямо разнообразие. Ще видите Чили, ние можем да бъдем атракцията. Биелса използва най-различни схеми - от 4-2-4 до 4-4-2. Поне до този момент виждам повече страх у треньорите на световното.
- Играли сте в Испания и в Италия. Каква е разликата между футбола в двете страни?
- Може да се говори много, но ще кажа с едно изречение. В Испания се играе да се спечели. А в Италия - да не се загуби.
- Как се чувствате като журналист?
- Отнасям се с огромно уважение към професията. Има адреналин, има емоции, но и се натрупва умора. Ефирът иска пълна концентрация. Харесва ми, но да ви призная, чувствах се по-добре, когато бях на терена. Там е моето истинско място.
- Пак сте конкуренция със Стоичков, който коментира и анализира за мексиканския гигант “Телевиса”.
- Да, знам, той е в платения канал! Уредил се е. Разбира се, не е като във времената, когато защитавахме цветовете на “Реал” и “Барса”. Сега сме по-скоро съотборници. Христо коментира футбола на мексиканците, а аз - на чилийците. Между нас омраза няма. Дори ни свързва едно голямо признание - избраха ни сред стоте най-добри футболисти на миналия век. Христо беше велик футболист. Въпреки че съм от “Реал”, винаги ще го признавам. А и той не пропуска всяка възможност “да ме вдига”. Съперничеството е едно, приятелството - друго.
- С какво се занимавате освен като коментатор?
- Имам фондация за подпомагане на деца. Тя ми е в сърцето. Говорихме с Христо и за обмен между неговите футболни школи в Барселона и България и тези в моята страна. Чили сега има нужда от подкрепа повече отвсякога. Видяхте каква трагедия се случи на родината ми наскоро. Благодаря от името на всички чилийци за подкрепата, която светът ни оказа след земетресението. Никога не съм бил по-уплашен, когато трусът удари. Не защото се страхувам, че ще умра, а защото децата ми не бяха при мен. Господ обаче ги опази. Да, беше драма, но трябва да гледаме напред. Надявам се чилийският отбор да донесе голяма радост на народа ни. Това ще ни помогне много за лекуване на раните от трагедията. Вярвам, че ще е така.
Боян Бойчев, "Труд"
Боян Бойчев, "Труд"
