Бившият международен съдия Иван Добринов е известно име от близкото минало. На 29 октомври ще празнува 50-годишен юбилей. Има 118 мача в „А” група, от 1997 до 2003 г. е арбитър на ФИФА. 4 пъти е ръководил дербито ЦСКА – Левски, в които двата отбора записват по две победи. След края на съдийската си кариера работи в мениджърската агенция ЦСКА АС 23. Той с удоволствие прие поканата за интервю на сайта на Асоциацията на съдиите по футбол в България.
- Г-н Добринов, лесно ли е един съдия да стане мениджър?
- Зависи. За мен не беше трудно, защото бях подготвен. Освен това върша работата си с удоволствие. Преди шест години получих покана от Емил Данчев да започна работа в неговата мениджърска агенция и никога не съм съжалявал, че я приех. От миналата година съм лицензиран мениджър на УЕФА. Тогава изкарах успешно курсовете и вече имам права от Европейската централа.
- А не ви ли се иска да се занимавате със съдийство, както много от бившите ви колеги?
- Желание не ми липсва, но има голямо разминаване между моята представа за съдийството и сегашната действителност. Смятам, че системата на управление е много объркана и не виждам смисъл да ставам част от нея. Има и още нещо, което не ми харесва. На доста хора, които са дали много на съдийството, не им се дава шанс да работят за него. Не може личности, които са се доказали и са професионалисти, да бъдат държани настрани. Най-яркият пример в това отношение е Атанас Узунов. Това е човек, който знае много за съдийството и е дал всичко от себе си, но в момента не работи в областта, в която е най-силен. Има и доста други имена, чиито опит и знания не се използват за развитие на съдийството.
- А какви са вашите виждания за управление на съдийството?
- На първо място съдийството трябва да е независим орган и да е отделна структура от БФС. То трябва да се управлява от една независима комисия. Мисля, че това е правилният път, защото по този начин ще намалее натиска от страна най-вече на клубовете. Сега това е невъзможно. Защото в Изпълкома на БФС има представители на отделни отбори и логично се получава преплитане на интереси. Потвърждение на моите думи са изказванията на председателите на Съдийската комисия, когато напускат ветровития пост. Аз не си спомням някой да не се е оплакал от натиск от страна на клубове. Но лошото е, че винаги го правят, когато си тръгват. И никога, когато са на власт.
- Как се справя според вас настоящият съдийски шеф в оставка Костадин Костадинов?
- Пролетта мина сравнително спокойно и нямаше фрапантни грешки и големи скандали около съдийството. Есента обаче не започна по същия начин. Твърде рано започнаха скандалите и исканията за оставка. Ще видим какво ще стане, но според мен е прибързано за крайни оценки. Коце Костадинов и неговата комисия поеха властта от зимата и мисля, че трябва да им се даде възможност да работят по-дълго време.
- В края на следващата година Антон Генов се отказва от съдийството поради преминаване на възрастовата граница от 45 г. Кой според вас е с най-големи шансове да го замести?
- Станислав Тодоров. Това момче има страхотни качества. Забелязах го още преди години, когато свиреше силен международен турнир, който се проведе в Албена. Надявам се да има късмет и да постигне значими успехи. Но съвсем друг е въпросът дали ще има психиката да бъде топрефера на България.
- Какъв е пътят, по който трябва да върви един млад съдия?
- Да не прескача нито едно стъпало, да мине през всички етапи на развитието. Както правеха съдиите по мое време. Аз изкарах курсовете в ЦСКА, след това преминах в градската колегия, а после и във „В” група. Цели 11 години съм свирил в аматьорския футбол, преди да направя дебют в професионалния футбол. А сега сме свидетели на парадокси – на втората или на третата година някои рефери започват да свирят в „А” група. Това не е правилно. Трябва да се мине през юношески групи, зони, областни първенства, дори ученически и студентски.
- Бяхте съдия в един от най-трудните периоди – годините на прехода. Получавали ли сте заплахи преди мачове?
- Да и то доста сериозни. Но не искам да се връщам назад и да си спомням за тези хора. Лошото е, че заплахи към реферите има и днес. Само че клубовете са сменили подхода, отправят ги по различен начин.
- Кои мачове бяха най-тежки за реферите по онова време?
- По-лесно ми е да кажа кои бяха леките. Защото тогава силовите групировки бяха собственици на голяма част от клубовете и това правеше мачовете много тежки, дори и в по-долните групи. Дербито ЦСКА – Левски също беше доста трудно за ръководене.
- А кой е най-неприятният момент в кариерата ви?
- - Когато ме отказаха от съдийството. Подчертавам - отказаха, защото това не беше моето желание. Всичко стана заради една ръка на мач Славия – Левски. Венци Стефанов и до ден-днешен продължава да го припомня. Тогава чрез влияние в Изпълкома взеха решение да ме отстранят от съдийството. Смятаха, че нарочно съм направил грешка, но не е така в никакъв случай. Този проблем продължава и до ден днешен, и затова не можем да запазим нито един съдия.
- А кои са хубавите моменти?
- Мачовете в чужбина. Това са хубавите ми спомени и за радост са много повече от лошите. Затова и продължавам да държа на съдийството. Любимите ми срещи в Европа са Лион – Вердер, , Монако – Видзев, АЕК – Осиек. Много пъти съм бил и четвърти съдия на мачове на Атанас Узунов в евротурнирите.
