Старши треньорът на Черноморец Димитър Димитров има много победи над Левски начело на различни отбори. Днес Херо отново ще се изправи срещу сините, а за него това е възможност да се срещне с публиката, която го докара до сълзи и му даде кураж да се бори с тежката болест. Преди мача Димитров говори пред „Тема Спорт".
Г-н Димитров, имате ли някаква представа как ще играе Левски и с какво може да ги изненадата в тактически и игрово отношение?
- Имам някаква идея в главата си как да протече мачът. Отделен въпрос е дали ще успеем да я реализираме. Притеснява ме, че в нашия отбор невинаги има постоянство.
Значи Левски са ви ясни като стил и начин на игра?
- Ами да. Предполагам, че и ние сме по същия начин ясни на Левски. Вероятно повечето чуждестранни футболисти, които имаме, не са им достатъчно познати, но те вече записаха доста мачове през пролетта. Аз имам представа за начина им на игра и характеристиката на повечето нови футболисти и, общо взето, за поведението им на терена.
Променя ли нещата това, че Левски са с нов треньор, впрочем двама?
- За мен лично нищо не променя. Знам, че сега те са поставени под огромно напрежение и трябва да спечелят мача на всяка цена. Това до известна степен ще бъде плюс за нас.
Нека ви върна на мача миналата година, когато лошата новина беше прясна за вас. Даде ли ви импулс подкрепата най-вече на феновете на Левски?
- Естествено. Много пъти съм казвал, че подкрепата на хората ми помогна изключително много в този момент. Разбира се, от феновете на Левски не очаквах да реагират толкова спонтанно и да организират това, което направиха на стадиона. Тук е моментът да им благодаря изключително много за подкрепата, която ми оказаха. Искам да им благодаря по някакъв начин на тези хора с добра игра на моя отбор. Те обичат красивия футбол.
Имате ли сили да кажете на обществеността докъде стигна борбата ви с тази болест?
- Трудно е човек да каже еднозначно - да, спечелих битката или не съм я спечелил, защото тя е доста дълга. Засега се чувствам добре и вярвам в каузата. Ще мога да бъда по-ясен и по-категоричен след шестата ми интервенция, която ще бъде през април. На 24-и пътувам, на 27-и ще бъда в Австрия и тогава вече ще съм повече наясно с моментното ми състояние.
Засега обаче лекарите казват, че, образно казано, мачът се развива във ваша полза?
-Да.
Лекарите не ви ли казват да бъдете по-спокоен по време на мачовете? След като се завърнахте от Саудитска Арабия, казахте, че вече сте по-улегнал.
- Казват ми. Професорът, който ме лекуваше, ми каза да се откажа временно от професията си, докато се излекувам, с цел да избягна тези вредни емоции. Знам какво представлява това нещо за мен и знам как ми вреди, но трудно мога да избягам от себе си и от емоцията, която имам, и особено от реакциите си на терена. Някой път реагирам спонтанно, а след като свърши мачът, си давам отговор, че това, което съм направил, е неправилно и е против моето здраве. Оценявам тези неща и се опитвам да ги изчистя, но явно на тези години е трудно да го направиш на сто процента.
Не сте ли наясно, че тези неща, за които се ядосвате, като съдийството, не могат да се променят в България...
- Наясно съм. За голямо съжаление просто не може да се промени. Много хора ми казват, че тази битка е предварително обречена и е по-трудна от тази, която водя аз. Все се надявах, че ще се промени и ще изчистим футбола, за да бъдем честни към себе си. Много хора се смеят и не вярват на думите, но ще дойде моментът, в който всички ще трябва да погледнат в една посока.
Заради по-спокойното ежедневие ли отново отказахте на Левски в най-ранен стадий на преговорите?
- Винаги съм пренебрегвал себе си и съм се поставял на последно място в интерес на работата и семейството ми. Но дойде време, в което трябва наистина помисля за себе си. В момента имам изключително много причини, за да остана в Бургас. Като започнем от битката ми с болестта и ...За мен здравето ми е най-важното нещо в момента. Трябва да бъда близко до семейството си. Имам нужда от тях. Не се чувствам още на сто процента здрав, за да приема ново предизвикателство.
Как се развива за вас първенството, някои хора бързо ви отписаха от борбата за титлата, а и както казвате вие, ви липсва постоянство?
- Аз съм реалист човек и смятам, че нямаме нужния потенциал да се борим за шампионската титла. Второ, не във всички мачове играем на нивото, което ми се иска и което аз желая, тоест липсва постоянство в добрите ни игри. Аз винаги съм бил критичен към отбора си. И трето, се връщаме на тази конюнктура в България, видяхте какво беше на мача с Берое. Видях лошата страна на българския футбол и знам, че никой няма да ни остави. Даже и първите два факта да са налице.
А ако в състава бяха Анеси и Жужу, можеше ли спокойно да кажете, че имате шанс за титлата?
- Охо, да. Смятам, че с тях шансовете ни щяха да бъдат значително пo-големи във всяко отношение. Времето винаги оценя нещата. Смея да твърдя, че това бяха двама от най-резултатните и качествени футболисти.
По същата матрица ли ще действате през лятото? Сигурно вече има оферти за нашумелите чужденци от вашия тим.
- Обстоятелствата ни принуждават. Нямаме други варианти. Трябва да работим по същата схема. Най-добрият вариант е да запазиш най-доброто и да надграждаш. Тогава ще направиш много солиден и здрав отбор. Понякога обаче нещата не зависят само от нас.
Според вас как ще се развие първенството оттук нататък? Ще има ли като в старите години бясно надцакване?
- Намекнах за това нещо. Първенството започна, а приятелските мачове продължават, само че не са в Анталия. Имам чувството, че са се върнали деветдесетте години, които бяха най-неприятните за българския футбол. Тогава корупцията бе на много високо ниво. Ако погледнем само спортно-технически нещата, на база игрите, които показват отборите, за мен Лудогорец трябва да бъде шампион.
Лудогорец претърпяха три загуби, но в отбора нямаше сътресения. Не е ли това положителната разлика спрямо деведесетте години? Защото когато отборът е напомпан с пари, треньорът е "чао" при три-четири загуби, а тук това не се случи...
- Това говори добре за ръководството на тима, че е здраво стъпило на земята и разбира, че във футбола има победи и загуби. Не е нормално да имаш само победи без загуби или да си допуснал само една или две. Така че тези хора гледат и мислят съвсем трезво. Това говори добре за тяхното израстване като ръководители. Това още повече ги прави фаворити. Не мога да кажа сигурни, защото ЦСКА има доста точки аванс. За мен разликата, която се получи при червените, са два елемента. Първият е връщането на Стойчо Младенов като треньор, който изстисква максимума от потенциала, който притежава този отбор, и създаде дисциплина и организация в играта. Вторият фактор е публиката на ЦСКА, която според мен оказва много сериозно влияние в много от мачовете. Отново се връщам на това, че Лудогорец играе най-красив и атрактивен футбол.
Нещо да кажеш за любимия ти тим Барселона? Като игра има ли прогрес или тъпчат на едно място?
- Има някакъв такъв нюанс. Като че ли не показват този атрактивен футбол, който демонстрираха в много от мачовете. Смятам, че в последно време Реал Мадрид показа израстване както като отборна игра, така и голямо израстване от страна на Роналдо във всяко отношение. Ще ни бъде тежко и трудно, но се надявам, че Барса ще стане шампион и носител на Купата на Краля, както и на Шампионска лига.
Обмисляли ли сте да посетите тренировките на някой от добрите отбори на Запад?
- Не си правя далечни планове, защото знаете в какъв период съм в момента. Но мога да го направя това нещо.
Ако ви попитам за Атлетик Билбао, ще говорите доста време...
- За мен там е един от най-добрите треньори в света - Биелса.
Откога следите неговото развитие?
- От много отдавна. Някой ще каже, че му симпатизирам, защото и той е по- темпераментен. Винаги съм следил този човек и винаги където е бил, е оставял своя почерк. Най-трудното за един отбор е да изгради стил. Когато погледна тимовете му, винаги мога да позная, че той е треньор. Крайните играчи са точно до тъчлинията, което, от една страна, е неправилно, ако загубиш топката, а, от друга, е правилно. Това се нарича компактност. Винаги го обяснявам на моите футболисти. В кой квадрат ще бъде по-лесно да гониш топката - в такъв с 10 или с 15 души. Естествено, че в по-малкия. Така е, когато един отбор владее топката и максимално се разгърне, затруднява много своя противник.
