Да се вкара гол на Италия е една от най-трудните мисии във футбола. „Адзурите" винаги защитават вратата както семейството си. Прословутото катеначо често ни е карало да говорим, че в най-великата игра невинаги по-добрият отбор побеждава. Но е безспорно - четирикратните световни шампиони винаги са под прожекторите на Мондиалите. Силно обичани или мразени по света, но никога безразлични за феновете на Царя. Тим, без който футболът наистина няма да е същият.
Историята до настоящите квалификации за Бразилия 2014 ни сочи, че само маркови за България фигури са успявали да накажат „скуадрата". Два пъти го е правил единственият българин сред 100-те най-велики футболисти на XX век, избрани от ФИФА - Христо Стоичков.
По веднъж са пробивали италианската крепост други великани в играта - Георги Аспарухов-Гунди, Никола Котков, Христо Бонев, Наско Сираков, Петър Жеков, Динко Дерменджиев, Емил Костадинов, Стойчо Младенов и Мартин Петров. Веднъж и един от Ботуша ни помага с автогол.
От новата генерация футболист №1 на страната ни за 2012-а Георги
В петък вечерта още български лъвове имат шанс да се намерят сред плеядата на великите. Затова със спомени от миналото - напред към остров Сицилия!
Голям мач направихме срещу Италия - разказа Петър Жеков за победата с 3:2 над италианците. - При моя гол Георги Попов от Ботев ми подаде с пета. Аз излъгах двама защитници, опитаха се с шпагати да ме спрат, но... няма начин. Останах сам срещу Дино Дзоф и го прехвърлих. Лесна работа. Освен това Никола Котков и Чико Дерменджиев вкараха още два гола и ги бихме. Страхотен мач... Хубав спомен.
Не знам защо селекционерът Витлачил не ме взе за втория мач и паднахме с 0:2. Аз бях от ЦСКА, а той беше треньор на Левски. Няма значение, минало-заминало. Надявам се, че момчетата на Любо Пенев ще се прадставят много силно срещу Италия. Вместо да им се страхуваме, е по-добре да ги изненадаме!"
„Няма как да забравя гол срещу Дино Дзоф - разказа Стойчо Младенов. - Само че споменът е горчив, защото загубихме. А аз и в контрола мразя да падам. Няма да забравя обаче погледа на Дзоф, един уникален вратар. Стрелях към него и той не успя да реагира. Беше наистина безпомощен. А чувството да се разпишеш срещу Италия е неописуемо. Някои ще кажат - било в контрола. Но колко са вкарвали на Италия? Българският отбор тогава беше страхотен и затова най-силните ни каниха да се пробват срещу нас.
Винаги съм обичал да бележа такива голове - срещу Италия, Аржентина, ГДР. Сега се надявам, че националите ще излязат лъвски на остров Сицилия. Ще е изключително трудно, спор няма. Но ние показахме, че сме отбор, с който всеки трябва да се съобразява. Така че съм опитимист и вярвам, че можем да вземем нещо от италианците.
Дали ще се класираме? Няма българин, който да не мечтае за това. Аз съм сигурен, че Любо Пенев знае какво да направи до края на квалификациите. Доказа го достатъчно пъти.
Да вкараш гол на Италия като актуален световен шампион, и то в мача на откриването на Мондиала, а и така да спечелиш точка - няма как това да не носи изключително удовлетворение и удоволствие - спомни си попадението в мача от Мондиал 86 Наско Сираков. - Беше невероятно, но всъщност за мен не беше... съвсем невероятно. Защото само месец преди това бях сънувал, че вкарвам на Италия. И то с глава! В интерес на истината - труден гол като изпълнение, казвам го като централен нападател. Ударът беше зад точката на дузпата. На този мондиал тръгнахме добре, но отпаднахме на осминафинал. Винаги е трудно срещу Италия, така ще е и сега. Залогът е голям за двата отбора. Да не забравяме, че победа ни прави фаворит за първото място. При гостуване на Италия няма как да си абсолютен оптимист. Но вярвам, че момчетата ще се представят достойно. Искам да подчертая - ако загубим, не бива да съдим отбора. В мач срещу Италия няма какво да се губи, може да се спечели.
Покойният Георги Аспарухов-Гунди е първият голмайстор в историята ни срещу Италия. Легендарният нападател се разписа при загуба с 1:6 от „скуадра адзура" в контрола през 1966-а. През същата година Гунди е осми в анкетата на „Франс футбол" за „Златната топка".
„Още една дузпа трябваше да бия и италианците щяха да видят какво е България - спомни си Христо Стоичков. - Всички говорят за играта с ръка на Коста-курта, когато Емо Костадинов проби в наказателното поле. Но много по-чистото положение беше изключително груб фаул срещу Данчо Лечков. Но онзи френски рефер... Хайде да не си спомням за него, че не знам какво ще кажа.
Иначе как съм бил дузпите? Много лесно - засилвам се и вкарвам. Професор Петър Жеков ме е учил. После и Пламен Гетов ми показа как се бият фауловете. Те да кажат дали съм бил добър ученик. Още в началото на 90-те им показахме на италианците, че сме по-добри. В един дъжд в София ги бихме. Да забравят да ми хванат дузпа! Но на полуфинала в Италия имаха много силен 12-и играч в лицето на съдията.
България трябваше да играе на световно първенство, но не ни позволиха. Всички си го знаем. А за дузпите ви казах - изпуснал съм 2-3 в цялата си кариера. Ех, само франсето да беше свирнал още една в Лос Анджелис...
В 10-ата минута Любо Пенев сгази Пиетро Виерховод на аутлинията, взе топката и я върна в зоната на дузпата. Там бе Костадинов и със силен шут порази мрежата на Валтер Дзенга. Минута по-късно Пенев бе изгонен, а в края съдията показа червени картони на Трифон Иванов и Джанлука Виали.
А „Адзурите" си платиха за фауловете. Гола го забих в края на първото полувреме от свободен удар - от около 25 м прокарах топката през стената и изненадах вратаря. Ако не се лъжа, казваше се Албертози. През второто Киналя, който влезе резерва, изравни. Стана италианска работа - натиснахмеяко, но те с всички средства се докопаха до ремито. Киналя послеотиде за милиони долари в „Космос" (Ню Йорк) и игра с Пеле и Бекенбауер. А ние се радвахме да излезем където и да е. Но това са подробности от едно друго време. Сега желая успех на момчетата.