Георги Първанов Василев-Гочо е един най-легендарните и обичани футболисти на Локомотив Пд. Заедно с Христо Бонев-Зума са водещите играчи от големия отбор през 60-те и 70-те години на миналия век. Тогава черно-белите стават фактор в българското първенство, като печелят сребърни и бронзови медали в шампионата. Гочо е роден през 1944 г. във Валовища (Демирхисар) на територията на днешна Гърция, където майка му и баща му са били учители. В личната му карта обаче е документирано, че се е появил на бял свят на 9 юни 1945-а в село Радово. Подмладяването е направено, за да може той да играе и да стане шампион на Балканиадата за младежи в Солун през 1969 г. Преди няколко години Георги Василев пробва да си върне истинската рождена дата, но не успя. Изиграл е 386 мача и е отбелязал 115 гола в А група. Има 28 мача и 6 гола в турнира за Купата на УЕФА за Локомотив Пд. В А националния отбор е с актив от 17 мача и 4 гола, а за младежкия Национален отбор има 6 мача и 2 гола. Сребърен медалист от Олимпийските игри през 1968 година в Мексико. Разговаряхме с легендата на Локо по повод 85-годишнината на клуба.
Г-н Василев, с какви чувства посрещате 85-годишния юбилей на любимия Ви клуб?
- Посрещам празника, с чувство на гордост, че съм част от един от най-големите и обичани клубове в България. Да си локомотивец е нещо специално. Историята и успехите на Локо, както и неговите прекрасни фенове могат да бъдат за пример на Всички, обичащи футбола В България. Разбира се, у мен има и малко тъга. Все още ме е яд, че през миналото първенство не успяхме да се преборим за участие в Лига Европа. Това щеше да бъде подарък за юбилея. Уверен съм, че в настоящото първенство това може да стане.
Как се озовахте в Локомотив?
- Започнах кариерата си в Пирин Гоце Делчев. На един юношески турнир ме забелязаха треньорите на Локомотив Димитър Григоров и Панайот Тенев. Поканиха ме да дойда в тима и аз приех. С годините се Видя, че сьм направил правилния избор. С Локо постигнах много успехи и признание.
Как успя Локо да стане хит по ваше време и да се сдобие с такава вярна публика?
- Бяхме събрани много добри футболисти начело с Христо Бонев. Играехме красив футбол и биехме наред. Нашите привърженици, не само в Пловдив, а и в цяла България се увеличаваха с успехите, които постигахме. Бяхме отличен колектив от добри футболисти и това се оказа решаващо.
Можехте да отидете и в някой от столичните грандове, но останахте в Локо. Защо?
- Да, имах оферти, като най-настоятелни бяха от ЦСКА. Техният треньор Стоян Орманджиев много искаше да ме вземе, дори бяха готови да ме направят веднага старши лейтенант от армията. Аз обаче реших да остана в Локомотив и не съжалявам за избора си.
С какво ви привлече този отбор?
- Локомотив е магия. Трудно се напуска този клуб, след като си станал част от него и си усетил обичта на феновете му. Бяхме горди, че носим черно-белия екип. В Пловдив ни уважаваха и обичаха, спечелихме си симпатиите на футболните фенове в цялата страна.
Сега сякаш по-лесно се сменя клубният екип...
- Сега парите са на първо място във футбола, а и не само в него. По наше време имаше повече местен патриотизъм и се мислеше по- малко за пари. Разбира се, не искам да укорявам днешните футболисти. Просто времената са такива и те се съобразяват с тях.
Не можахте ли да заиграете в чужбина?
- Това е пропусната възможност. Просто времената бяха такива, не ни пускаха на Запад, въпреки че имах оферти от доста големи клубове.
Във връзка с това станахте автор на една култова фраза...
-Да, обичам да повтарям, че рано се родих за футболист и късно за партизанин. Това, което постигнах с Локо обаче, не е малко и ме изпълва с гордост!
Кои са най-паметните мачове във вашата кариера?
- Много са. Всеки един е приятен спомен за мен. Няма как да забравя как победихме Левски с 1:0 с големия Георги Аспарухов, Сашо Костов и Иван Вуцов. Аз вкарах победния гол в края на мача и спечелихме бронзовите медали. В радостта си направих челна стойка на терена. Същото сторих и когато разгромихме Ботев със 7:3 и отнесох наказание от партийните лидери на Пловдив.
Дербитата с Ботев и сега се помнят.
- Да, правихме големи мачове. Всеки искаше да се докаже 8 тези двубои. Аз им вкарах доста голове и може да се каже, че съм малко бо-тевист (смее се). Заради рекорда ми клубът ми даде апартамент. Иначе тогава съперничеството бе само на терена, а с футболистите на противника бяхме приятели.
Оставихте следа и в срещите от евротурнирите.
- Никога няма да забравя мачовете ни с Ювентус от турнира за Купата на УЕфА. Вкарах им гол още в 47-ата секунда на стария "Стадио комунале" в Торино. Това бе най-бързият гол в моята кариера, и то срещу един от грандовете на Европа.
Не успяхте само да станете шампиони на България. Яд ли ви е?
- Това се оказа нашата несбъдната мечта. Бяхме подобри от ЦСКА и Левски, но големците от София не ни позволиха
Как приехте титлата през 2004 година?
- С голяма радост и гордост. Благодаря на всички футболисти, на треньорите и на собственика Георги Илиев, които сбъднаха мечтите на много поколения локомотивци.
Сега предстои мач с Цървена звезда по случай 85-годишния юбилей. Как го приемате?
- Голямо признание за Локомотив е, че именно такъв голям отбор ще му гостува за празника. Имаме приятни спомени от сръбския тим. През 1976 година ги бихме с 2:1 в Пловдив, като Ружди Ке-римов пропусна дузпа. Разсипах левия им бек, който беше национал. Голям мач направихме за радост на феновете.
Какво ви даде и отне Локомотив?
- Най-хубавите ми години преминаха в този клуб. В него станах известен футболист. Като всеки спортист и аз имам проблеми със здравето в резултат на много блъскане и ритане. Сега страдам от коксартроза, но не се оплаквам. Ще преживеем и това.
Ако можете да избирате, бихте ли станали отново футболист?
- Разбира се, и то пак в Локомотив. Не мога да си представя, че бих се занимавал с друго. Както Ви казах, Локомотив е магия.
