Да преминете в Перм от Динамо Киев, който е участник в Шампионската лига, сигурно не бе много приятно през 2007-а?
- Ако трябва да бъда честен, дълго време се колебаех да премина. За радост това се оказа добра стъпка. Смущаваше ме и изкуственият терен в Перм, тъй като бях играл рядко на подобна настилка. Не знаех дали тялото ми ще се адаптира към него. Въпреки това моите приятели Захари Сираков и Мартин Кушев, които вече играеха в Амкар, ми казаха добри неща за клуба. Вече се бях уморил да бъда преотстъпван на други отбори и да чакам своя шанс в Динамо. А и само Амкар бяха съгласни да ме откупят за постоянно. Сега не съжалявам, че взех това решение. Ясно е, че Перм не може да се сравни със столицата на Украйна, но има красива природа и ресторанти на високо ниво. Аз отидох в Украйна млад, Киев бе едва вторият град, в който живея, и бях очарован от него дори повече, отколкото от София. Но сега живея в Перм и ми харесва. Един човек се чувства удобно там, където е обичан. А и местните фенове веднага ме приеха и винаги ме подкрепят.
През годините в Амкар имахте ли предложения от други клубове?
- Имало е предложения, разговори и само слухове. Но те не са били по-добри от това, което имам сега: страхотна атмосфера и условия, които вече съм си създал. Разбира се, ако бях получил оферта от клуб, който се бори за медалите, щях сериозно да се замисля, но няма такъв случай.
Защо спряхте да се състезавате за представителния отбор на България? Амкар има ли вина?
- Напротив, след година и половина в Перм станах титуляр в националния отбор. Но след разговор с Лотар Матеус аз в крайна сметка реших да се откажа. Ние загубихме шанс за едно от първите две места в квалификационната група за Евро 2012 и на 32 вече не виждам смисъл да правя тези дълги пътувания от Перм. Още повече че след като нивото на националния отбор спадна, вече не се чувствам щастлив там. Мисля, че тимът се нуждае от нови играчи, но не смятам, че съм навредил на отбора. По-скоро съм помагал.
Не мислите ли, че когато се върнете в България след края на кариерата си, ще бъдете приет с негативизъм от феновете и от обществеността?
- Отказах се за доброто на отбора, не за лошо. В близко бъдеще същото решение ще вземат и Стилян и Мартин Петрови, а това вече направи Димитър Бербатов. Виж, 6 отношенията ми с българската преса всичко може да се случи. Имал съм малко контакти с тях и те ми навредиха.
Най-добрият ви сезон в Амкар е може би този през 2008-а, когато завършихте 4-и?
- Разбира се, макар да се надявам да предстоят още подобри. Но аз ще си спомням всички сезони с усмивка. Ние с удоволствие отиваме не само на мачовете, но и на тренировки. Атмосферата през 2007-а при Рашид Рахимов беше добра, а при наследника му Божович още по-добра. Миодраг е много добър психолог и мотиватор.
Въпреки това Амкар не успя да сътвори чудеса. Не успяхте да отстраните Фулъм, който в крайна сметка стигна финал.
- Играхме много силно, особено у дома, но нямахме европейски опит. В Лондон загубихме с 1:3 след нередовен първи гол. Ако мачът бе завършил 1:2, щяхме да продължим, тъй като спечелихме в Перм с 1:0. Това беше най-силният ни мач през 2009-а.
Може ли да се каже, че с Перм са свързани най-добрите ви години с футбола?
- Най-важното е едно - любовта на феновете тук. Това ми липсваше в Киев, където нещата можеха да се развият по друг начин, ако не бе починал Валери Лобановски. През първите ми две години при него кариерата ми вървеше нагоре. Но преди европейското първенство отказах да подновя договора си и новият треньор Михайличенко ме държа на пейката с месеци. Заместникът му Йозеф Сабо ме пусна за Шампионската лига срещу Трабзонспор, като след загубата в Киев ги надиграхме в реванша като гости. След това по мое мнение направих силни десетина мача, докато той не започна да разчита на бразилците. Спря да ме включва в състава, а на мое място играеше младият Олег Гусев.
Как възприехте кризата през зимата, когато Амкар поради финансови причини едва не заигра доброволно във втора дивизия?
- Тогава бях в България, получих малко информация, но бях ужасно притеснен за съдбата на клуба. Знам, че ръководството правеше всичко възможно, но за Амкар това беше много обидно. Направихме всичко по силите си да оставим тима в елита в края на сезона и изведнъж дойде тази новина. Слава богу, нищо лошо не се случи.
Ако си спомняте, тогава ви се обадих и вие казахте: "Предполагам, че ще трябва да напусна". Каква бе причината?
- Разбрах, че за да се измъкнем от дълговете на клуба, трябва да се продадат водещите играчи, които получават най-много пари. Мислех, че ръководството няма да има друг вариант. Но новият президент Генадий Шилов ми предложи да остана.
Как преживяхте завръщането в България на водещия голмайстор на Амкар Мартин Кушев?
- Със Сираков все още поддържаме връзка с него, често говорим по телефона. Раздялата беше тежка и ми стана малко обидно, че Мартин не си тръгна така, както заслужаваше. Кушев прекрати кариерата си след мача с ЦСКА Москва, но това бе съобщено в последния момент, когато мата част от феновете в Перм вече бяха напуснали стадиона.
Според вас какви са перспективите пред сегашния Амкар?
- Ако говорим за играта, трябва да контролираме повече мача. футболът в наше изпълнение не изглежда зрелищен. За да върнем хората по трибуните, трябва да създаваме повече положения. Не ми се харесва, че повечето ни победи са "стандартни".
Много хора считат, че в някои мачове, когато решаващият гол е вкаран в последната минута, сте имали късмет.
- Възможно е, но за да вкараме, значи сме се борили до последния съдийски сигнал. За упоритостта си бяхме възнаградени с три точки в мачовете със Спартак и с Терек. Аз имах възможност да донеса победата в последната минута и срещу Анжи. Като пяло с помощта на фортуна сме печелили, но сме и губили.
