Станислав Генчев е на 41 години. Играе футбол в Етър, Левски, Спартак (Вн), Велбъжд, Черно море, Литекс, Лудогорец, Литекс, Славия, Монтана. Като треньор е работил в Етър и Лугодорец. След края на миналия сезон бе назначен за наставник на Локомотив (Сф). Ето какво каза той за NOVSPORT.
- Лесно ли се съгласите да застанете начело на Локомотив?
- Локомотив е футболна марка, която се цени и уважава в България. Това е клуб с традиции, изключително сериозно име в българския футбол. Затова и всички в клуба трябва доста да се постараем да го върнем там, където му е мястото.
- А къде е това място?
- Как къде - да е сред водещите отбори в България. Ще ни бъде изключително трудно, но ще направим всичко възможно да върнем Локомотив там, където му е мястото. От клуба си тръгнаха куп основни футболисти. Имаме малко време за подготовка и в движение правим нов отбор.
- Последните години работихте в Лудогорец, сега сте в София с друго предизвикателство?
- Локомотив е отбор с традиции в нашия футбол. Желанието ми беше да съм клуб, който се цели високо. На Локомотив не му отива да се бори за оставане в групата, както беше през последния сезон. Целите са високи и това беше една от причините да приема работата.
- Какво заварихте в Надежда?
- Очакванията ми се оправдаха. Знаех, че основни футболисти напускат и ще им се търсят заместници. Трудно е за малкото време, с което разполагаме, да намерим подходящите хора. Лятото всички изчакват до последния момент, надявайки се на по-добри оферти. Много трудно някой футболист приема още първата оферта.
- Как искате да играе Локомотив?
- Всеки треньор има стил, начин на игра и визия, по който иска да вижда как да играе неговия отбор. Всичко обаче опира до качествата на наличните футболисти, с които разполагаш. Трябва да наложим такъв стил на игра, който да е печеливш за Локомотив.
- Докъде стигнахте със селекцията?
- Тя е отворен въпрос, по който се работи ежедневно. Желанието ни е да се подсилим с футболисти, които ще ни помогнат, а не да пълним съблекалнята с излишна бройка състезатели.
- Спрягат се имената на Антонио Вутов, Абел Анисе, братя Цоневи?
- Това са футболисти с опит и те биха ни помогнали. Братя Цоневи чакат оферти от чужбина. Антонио Вутов има действащ договор в Унгария. Абел Анисе е футболист с много сериозна визитка и има доста предложения.
- Ще работите заедно с Миланов, с който бяхте и съотборници в Левски?
- С него сме били в един отбор и в румънския Васлуй. Познаваме се от времето ни като футболисти на Левски. И двамата сме работили с едни и същи треньори, които са оставили трайни следи. Доста сме си говорили за футбол и има единомислие. Следим новите неща във футбола и се опитваме да ги прилагаме това, което може в България. Но не е лесно да интегрираш най-новата методика, защото условията тук не позволяват.
- Какви са условията за футбол в България?
- Футболът в България не е от най-добрите, но се играе и доста трудно. Същото се отнася и за треньорите - не е лесно да се направи добър отбор, който да играе красив футбол. Нужни са куп усилия, познаване на обстановката, манталитета и т.н. Трудно, сложно, неблагодарно е да си треньор в България. Тук трябва да разбираш от всичко – от физическа подготовка, селекция, възстановяване, общо взето от всичко. В Европа, в големите клубове треньорът си гледа тактиката. Той има екип от анализатори, кондиционни треньори и други, които следят детайли и специфични дейности.
- В Лудогорец нещата би трябвало да са на по-високо ниво?
- Така е. Нещата там са на професионално, сериозно организирани.
Лудогорец е клуб, който е организиран по европейски модел. Има кондиционни треньори, специалист по спортни науки, анализатори. Има всичко необходимо. Това е единственият отбор в България, който работи по европейски модел.
- Как се разделихте с Лудогорец?
- По-нормален, европейски, цивилизован начин. Пазя изключително добри спомени от престоя си в Лудогорец и като футболист, а и като треньор на тима.
Всеки един български треньор мечтае да бъде в Лудогорец. Отборът всяка година е шампион и играе на високо ниво на европейската сцена. В Разград натрупах много голям опит. Три години бяхме в групите на Лига Европа. Това е безценен опит. Изправих се срещу Жозе Моуриньо, от когото научих безценни неща.
- Имате ли любими мигове от времето в Лудогорец?
- Това са първите два мача в групите на Лига Европа през 2019. Тогава надиграхме ЦСКА Москва с 5:1 и Ференцварош с 3:0. Победата над ЦСКА е най-голямата за български отбор в груповата фаза на Лига Европа. А тази над Ференцварош е най-голямата като гост за български отбор в турнира.
- Лудогорец отново ли е фаворит за титлата?
- Да. Лудогорец е безпорен фаворит в този момент. В Разград разполагат с дълга, равностойна скамейка и имат възможност да правят ротации в състава.
- Има ли кой да бутне Лудогорец от върха?
- Това може да направи единствено Левски. Сините обаче нямат толкова равностойни футболисти, колкото има в Лудогорец. В Левски все още трудно намират заместници на основните си футболисти.
- В Лудогорец залагат основно на чужденци, докато в Левски опитват да налагат български таланти?
- Футболът у нас не е слаб заради чужденците в клубовете. Школите не работят както трябва и не се изкарват качествени играчи. Всеки треньор иска да наложи млад български футболист, но когато не идва нищо… И вината не е само у треньорите, а в цялата организация. В Европа за около 10 деца отговаря по един треньор. Група от 20 деца разполага с 3-4 треньори. А у нас как е? С 30 деца работи един треньор. Трудно е да се обърне внимание на всички.
Не познавам български треньор, който да пренебрегне български футболист за сметка на чужденец. Особено, ако че българинът е по-добър или равностоен.
Доминик Янков бе титуляр при мен в Лудогорец. Шансове за изява са имали и други момчета от школата и това е било въпреки класните чужденци в Разград.
