На 4 март се навършиха десет години, откакто Фернандо Алонсо завъртя първите си обиколки във Формула 1. В Гран при на Австралия испанецът кара с един от най-скапаните болиди – този на Минарди, но завърши 12-и. Оттогава испанецът има над 150 състезания зад гърба си. И през цялото това време Алонсо остава влюбен във Формула 1.
“Не трябва да обяснявам какво правя на феновете, а на Ферари, които ми плащат”, твърди испанецът
- Неведнъж сте казвали, че сте влюбен във Формула 1. Това означава ли, че ако ви предложат да заемете някое шефско място, ще се откажете от професията си на състезател?
- Не знам. Днес бих отговорил с не на подобно предложение, защото единственото, което ми харесва, е да се състезавам. И ако след време не съм вече във Формула 1, за мен ще бъде трудно да зарежа състезанията, защото съм правил това през целия си живот. И си мисля, че ако не ми се налага да участвам в стартове в неделя, ще бъда на някоя картинг писта, където ще се забавлявам.
- И въпреки вашия опит и талант не мислите да работите като ръководител?
- Със сигурност ще приложа опита си един ден в изграждането на някой млад пилот, ако реша да се занимавам с това.В главата ми се върти проект за писта в моята родна област – Астурия. При нас има големи традиции в строенето на пътища, както и много специалисти, които разбират от спортни състезания. И мисля, че мога да помогна с моя опит.
- Искали ли сте съвет от някого за нещо по време на състезания или след тях?
- От моето семейство, както и от близките ми. Обсъждал съм важни решения и стратегии с тях. Колкото до поведението ми на пистата, не съм се допитвал никога до никого.
- Спомняте ли си най-болезнената жертва, която сте правили, за да карате във Формула 1?
- Със сигурност най-голямата жертва е, че посвещаваме изцяло първите 30 или 40 години от живота си на Формула 1.
- Съжалявате ли, че не сте изживели докрай младостта си?
- Да, защото на практика изпуснах всичко от нормалния живот, но компенсацията ми е, че съм във Формула 1. Ясно разбирам това и знам, че когато реша да прекратя кариерата си на една определена възраст, тогава няма да мога да се занимавам и със състезания. От 15- до 40-годишна възраст живееш само и единствено за Формула 1.
- Бъдете искрен. Не искате ли един ден, както всички обикновени хора, да седнете на някое шефско място?
- (Замисля се) Да, може би сте прави, но има време. Трябва обаче да знаете, че ние, пилотите, тренираме по 8 пъти на седмица и имаме 20 състезания в годината.Това прави 200 дни в годината, в които ние се грижим за физическата си подготовка. Освен това трябва да присъстваме на 60-70 събития всяка година. Отделно телевизиите те канят постоянно за участие или за заснемане на рекламна сесия.
- Вие продължавате да бъдете единственият пилот, който няма профил в социалните мрежи Фейсбук и Туитър. Не мислите ли, че това е идеалният начин за непосредствен контакт с феновете?
- Просто не искам да се хваля излишно. В края на месеца Ферари ми плаща заплатата, за да се състезавам за отбора, да правя тестове в симулатор и да работя с инженерите в екипа. Не ми се струва резонно да отговарям за това, което съм свършил, в някакви си социални мрежи. Или ако си купя къща на Канарските острови пък да обяснявам в мрежата защо съм го направил. Просто това не е моят живот, аз съм роден, за да се състезавам.
- Създава се впечатлението, че внимавате много за имиджа си по форумите и в интернет и затова бягате от социалните мрежи.
- О, не, въобще не ме притеснява какво се пише и говори за мен в интернет.Ясно е, че в страна като Испания с 40 милиона население ще има 100, 1000 или 10 000, които ще търсят жълтини около звездите.
Не забравяйте, че състезанията във Формула 1, както и неделните мачове от Примера дивисион са забавлението между домашните задължения на хората. И те нямат време да се занимават с глупости.
- Наскоро преживяхте инцидент. Блъснахте се в камион, след като карахте велосипед. Не могат ли тези рискове да бъдат избегнати?
- Никога не можеш да знаеш какво ще ти се случи, а всички онези, които отиват на работа с кола, са подложени на риск. Просто никой не е застрахован. Един ден аз и един приятел решихме да караме колело. Тогава изскочи близо до мен камион, който ме закачи. За щастие се разминах леко, но не знам дали нямаше да бъдем премазани, ако бяхме избързали малко.
- Ще се радвате ли, ако някой заснеме филм за живота ви?
- Да, защо не?
- В такъв случай в какъв жанр ще бъде посветеният на живота ви филм?
- Филм на ужасите. Сигурен съм, че така много мои фенове ще се изненадат колко трудно ми е всеки ден на тренировка. Убеден съм, че на хората им е любопитно кога се събуждам и как протича денят ми. Те искат да знаят какво се случва по време на тестовете, в самолета, в дома ми. Въобще всекидневни неща, които, ако бъдат разказани под формата на филм, ще се харесат на публиката.
- Има ли възможност някоя сутрин да се събудите, без да знаете нито в кой хотел сте, нито в кое състезание ще участвате, нито коя е годината?
- Човече, чак годината да не знам... Не ми се вярва, че може да се докарам до такова състояние. От друга страна, наистина е вярно, че някой път не знаеш в кой точно хотел си – дали в Австралия, или във Франция. От две години в Австралия спя в една и съща хотелска стая, а веднъж заради едно мероприятие ми се наложи да остана цели 12 дни.Та аз 12 дни поред не съм си у дома!Мисля, че така хората ще си дадат сметка за нашия живот.
- Имате ли някой талисман като прословутия воден пистолет от детството ви?
- Вече не нося такива неща с мен по състезания.
- Преодоляхте ли всичките си суеверия?
- Не все още, но вече се страхувам по-малко. Всеки път, когато нещо не върви, си казвам, че трябва да започна от нулата.
- Кой е най-интелигентният човек, когото познавате?
- Баща ми.
- А някой човек от света на автомобилния спорт?
- Пак баща ми.
- Броили ли сте някога трофеите си?
- Не, но съм сигурен, че баща ми знае точния им брой. Той така ги е подредил, сякаш ми е направил музей. Мисля, че с картинг състезанията имам над 200 класирания в почетната стълбичка. Така че нищо чудно да имам към 400–500 купи и трофеи.
- Кой е най-хубавият?
- Купата, която спечелих като световен шампион във Формула 1, най-много ми харесва. Допада ми също купата от Гран при на Великобритания. Също така и трофеят от 2006, защото е целият позлатен.
- За какво сте плащали най-много пари напоследък?
- За дамска чанта на жена ми.
- Има ли нещо, което не сте успели да си купите досега?
- Мама миа, какви са тези въпроси... Искам да имам нормален живот. Да мога да отида на ресторант и да вечерям на спокойствие. Тоест, ако може, да бъда невидим.
Фернандо Алонсо: Жертвах младостта си за Формула 1
Искам да съм невидим, признава пилотът на Ферари
