Доста български футболисти могат да завидят на Евгени Йорданов. Голмайстор на „Б" група за сезон 2002/2003 с екипа на Македонска слава, три сезона в родния гранд ЦСКА, година и половина в руския Амкар (Перм). Разбира се, Евгени изживя и някои не чак толкова приятни моменти. С екипа на ..армейците" по време на първия мач срещу Галатасарай в квалификациите за Шампионската лига през 2003 г. Йорданов направи необмислен шпагат в краката на колумбийския вратар Фарид Мондрагон, за което бе изгонен. Впоследствие „червените" загубиха с 0:3. Преди седмица нападателят си тръгна от последния си тим Берое. Това бе повод „Меридиан Мач” да го потърси за интервю.
- Евгени, защо напусна преждевременно старозагорския отбор?
- Няма нищо необичайно - разтрогнах по взаимно съгласие. Бях твърда резерва през последните месеци, проведох човешки разговор с ръководството и взехме единодушно решение, че няма смисъл да си късаме нервите. Отношенията ни бяха напълно нормални и коректни. В нито един клуб, където съм играл, не съм имал конфликти с никого.
- Какви бяха мотивите на шефовете на Берое да освободят и останалите ти колеги - Диян Генчев, Влади Златинов, Станислав Бачев, Янко Вълканов и др?
- Нямам представа. Трябва да попитате самите футболисти.
- Чувстваш ли се обиден на някого?
- Не, абсолютно на никого. Пак ви казвам, че всичко проте-
че нормално и коректно. В добри отношения съм с всички. Направил съм си нужните изводите за мен. За обида и дума не може да става въпрос.
- На какво се дължеше изключително слабата форма на Берое в началото на шампионата?
- И аз не мога да си отговоря на този въпрос. Може би треньорите знаят най-добре, те виждат нещата най-трезво. Всички в клуба сме виновни. Берое вървеше добре през миналия сезон, но сега рано-рано наредихме осем поредни загуби и за известно време в състава цареше сериозно напрежение. Сигурността дойде с новите спонсори. След това нещата потръгнаха и отборът започна да печели. Сигурен съм, че през зимата Берое ще се подсили сериозно и през пролетния дял ще бъде решаващ фактор в А група.
- В момента си свободен агент. Къде смяташ да продължиш кариерата си? Имаш ли оферта от някой отбор?
- Няма нищо на този етап. Нямам предложения от нито един отбор. Уверен съм, че скоро ще получа някоя добра оферта. Чувствам се отлично физически и не мисля да се отказвам скоро, въпреки че след два месеца ставам на 34. Има още какво да дам. Спекулираше се, че и от Локо (София) са ми отправили предложение, но това също не е вярно. Бих приел оферта от Локо - въпреки тежкото им положение в момента това си остава един от най-сериозните отбори в България. Всичко е въпрос на разговори.
- Може ли да се каже, че престоят в ЦСКА е пикът в кариерата ти?
- Да, определено. Ако поне за малко не си бил в Левски или ЦСКА, все едно никога не си играл футбол. ЦСКА е марка не само в България, но и в цяла Европа. В този смисъл аз се радвам много, че бях част от техния състав. Трудно ми е да коментирам положението на „армейците" в момента, защото не съм в кухнята на клуба. Просто им пожелавам да станат шампиони.
- Съжаляваш ли за нещо до този момент?
- И да съжалявам за нещо, не мога да върна времето назад. Винаги може повече. Всеки има някакви мечти, които не е успял да осъществи. Малко ме е яд, че не можах да запиша нито едно участие в националния отбор, да усетя атмосферата в съблекалнята и тръпката, докато излизам през тунела на „Васил Левски". Засега не мисля за треньорска кариера. Не усещам това като нещо, с което бих се занимавал сериозно в бъдеще, но кой знае -всичко се случва.
