По времето, когато в България е популярен френският филм „Високият рус мъж с черната обувка", един друг висок, но тъмнокос мъж прави фурор по родните терени. Това е Спас Джевизов, който тръгва от Ботев, за да акостира в ЦСКА, където стига до футболните върхове. Днес този висок и достоен човек празнува 60-годишния си юбилей. Нека му пожелаем здраве и спо койствие, да му благодарим за много радости на терена и да се надяваме, че с негова помощ ще бъде даден старт на следващите големи таланти във футбола ни.
Как се чувства един успял мъж на 60 години?
- Жив и здрав съм, което е най-важното. С годините и побелялата коса се опитвам да се боря достойно с живота, както го прави почти всеки българин в тези трудни години.
- Почти целият ви живот е свързан с футбола. Каква е равносметката ви?
- Наистина е така. Откакто се помня, винаги съм играл или съм бил близо до играта. Посветил съм живота си на футбола. Опитвал съм да се отнасям постоянно професионално и коректно към всички. Радвам се, че съм успявал. И на 100 години да стана, няма да се променя. Поддържам форма и до днес и се опитвам да бъда в приличен външен вид заради всички хора, които ме познават като спортист. Не съм си позволил да кача нито един излишен килограм над нормата. Имам жена до себе си, на която много разчитам. А най-голяма ми радост са внуците. Преди три седмици се роди четвъртата ми внучка - Теодора. Това е най-голямото щастие.
- Точно в годината на вашия юбилей ЦСКА се срина до аматьорския футбол. Как го приемате?
Съжалявам много. Това, което се случва на любимия ми клуб е тра-гикомично. Няма никаква логика само и единствено ЦСКА да бъде преследван и мачкан. Продължават да натискат клуба и се опитват дори да ни заличат от историята. Аз обаче ще им кажа - с тази пуб-лика и традиции това няма как да стане! Отборът ще се върне някой ден на върха, където му е мястото.
- Кои са най-великите мачове в кариерата ви?
- При всички положения мачовете, които няма да забравя никога, са срещу Нотингам и Ливърпул. Тогава английските отбори бяха на върха, а ЦСКА имаше смелостта, класата и вярата не само да се надиграва с тях, но и да ги побеждава. Това бе в един велик турнир за КЕШ, в който играеха само шампиони, и в който още в първия кръг можеше да ти се падне първенецът на Европа. А ЦСКА беше равностоен на тези велики отбори. Много хора сега се съмняват: „Абе, какъв футбол сте играли вие едно време". Истината обаче е една. Ние играехме много добър футбол, бяхме равностойни на най-добрите в Европа и носихме достойно червената фланелка.
- „Пръв Джевизов изненада лошо „синята" армада". Като чуете този рефрен, какво изпитвате?
- Винаги когато чуя тази песен, ми текват сълзите. Благодаря на тази велика публика, която толкова години наред засвидетелства уважението си. Това е огромно признание.
- Вие започвате футболния си път в Пловдив. Вълнувате ли се от събитията и резултатите на Ботев?
- Да, много хора не знаят, че аз всъщност съм пловдивчанин и мислят, че съм юноша на ЦСКА, защото ме свързват само с „червените". Аз обаче съм юноша на Тракия, както се казваше отборът по онова време. И до днес поддържам отлични отношения със Зехтински, Славчо Хорозов, Димитър Вичев, Виден Апостолов, Дерменджиев. Ботев има уникална история, която трябва да се уважава.
- Отскоро не сте директор на школата на ЦСКА. Приехте ли нормално освобождаването ви или остана горчивина у вас?
- Няма как да го приема нормално. Няма как да приема и всичко това, което се случва в ЦСКА в последните месец-два. Човек обаче трябва да има сили да посрещне всичко, което му поднася съдбата. Понякога трябва да направиш крачка назад, за да се подготвиш по-добре да направиш следващите две напред. Аз обаче си държа на клуба и на червената фланелка и не искам да вадя наяве някои неприятни неща.
- Работили сте и в школата на Чавдар (Етрополе). Какви спомени пазите от този период?
- Мога да говоря само с уважение за Етрополе. В продължение на година и половина раководих школата на Чавдар. С мен бяха още двама треньори - Димитър Димитров-Трактора и Веселин Яневски. Имаме отлични спомени заради чудесните резултати. Тези хубава страница обаче вече е затворена.
- Някои хора ви свързват с гола със задна ножица срещу Левски, други - с невероятния пропуск срещу Сент Ети-ен. Какъв предпочитате да останете в очите им?
- В онзи велик отбор на ЦСКА по моето време нямаше само един голмайстор, а бяха много хората, които вкарваха. В противен случай аз трябваше да бъда 8 години поред постоянен голмайстор на първенството. Но до мен имаше големи футболисти, като Цецо Йончев, Стойчо Младенов, Ружди Керимов. Неслучайно по едно време петима човека от ЦСКА бяхме вкарали повече от 100 гола и започнаха да ни наричат „атомното нападение". Вярвам, че хората ме помнят с попаденията ми, защото съм бил голмайстор и на Кипър.
- Надявате ли се някой от вашите внуци да ви наследи и също да прослави фамилията Джевизови?
- Аз спрях внуците си от школата на ЦСКА. Не искам един ден някой мухльо да ме обвини, че те играят заради името, а не играе някое друго дете. Исках с това да покажа, че никога не съм правил и няма да правя компромиси. Не съм давал път на никого по втория начин, а само на талантливите деца. Вярвам, че внуците ми са умни и разумни и всеки един от тях ще успее на собственото си поприще заради качествата си.
Вестник "Меридан мач"
