Да стигнеш до Валери Божинов днес не е проста работа. Не защото може би най-големият талант в българския футбол си е вирнал високо носа. А защото в гранд като „Спортинг" правилата са строги. Но когато клаузата ти за откупуване е 25 милиона евро, вратичка се намира.
Само с благословията на Божинов може да се влезе в хотел Толдън Тюлип" край Арнем. Желязната врата се отваря от рецепцията. А кажеш ли, че търсиш някой от отбора, отговорът е: „Забранено!"
Но когато копчето натиска Валери,проблемът е решен. „В Италия е много по-лесен контактът с медиите - обяснява Божинов. - Тук са страшно принципни и не ни позволяват много свобода. Нека просто да поговорим приятелски на чаша кафе. За интервю нямаме нужда от диктофони и компютри. Минава спортният директор Карлуш Фрейташ. Здрависва се с Валери, подава ръка на репортера под прикритие. Не знае, че в този момент се прави интервю. „Крака за 25 милиона евро", подхвърля фрейташ. На български Божинов отвръща с усмивка: „Знае колко струват!" И разговорът продължава.
- Чувствате ли се вече "Лисабонски лъв"?
- Лъв? Това, че имам такава татуировка, не значи, че съм станал. Когато започна да вкарвам голове, може да стана лисабонски лъв. Ще се боря за това. Но на думи мога да кажа много, трябва фактите да говорят на терена в моя полза.
- Кога ви се обадиха за първи път от "Спортинг"?
- Първо мениджърът ми се обади, каза ми за интерес. Мисля, че беше на 2 юли. След два дни ми позвъни и един от шефовете на „Спортинг". И ето ме сега в Холандия с отбора.
- Имахте ли други варианти?
- Искаше ме новакът във Висшата лига на Англия „Куинс Парк Рейнджърс". Имаше оферта от Дубай. Обичам Италия, но отборите там не могат да си позволят заплатата ми. Колкото и нескромно да звучи. Имаше интерес от „Чезена", „Сампдо-рия", „Торино", но трансфер бе абсурден.
- Как ви посрещнаха в „Спортинг"?
- Момчетата са много добри. Карат ме да се чувствам спокоен и част от колектива. Още не мога да им запомня имената и затова си ги кръщавам по мой начини. Майтап да става. В стая съм с един, който миналата година е играл в гръцкия „Кавала" и затова му викам Кавала.
- Кога ще дебютирате?
- Вече играхме две контроли, но те са по-скоро като учебни игри. Първият ни сериозен двубой е срещу бившия ми клуб „Ювентус". Ето на това казвам истински дебют. Дано успея точно там да вкарам гол. Иначе преди сезона се срещаме с „Валенсия", „Малага", „Удинезе" - хубави контроли. Първата ми работа е да се докажа там.
- Следили ли сте досега португалското първенство?
- Всеки, който обича футбола, не го подминава. Вие не гледахте ли Лига Европа миналия сезон? „Порто", „Бен-фика" и „Брага" на полуфиналите. Нямаше го само „Спортинг". Дано догодина ние сме на мястото на „Порто", когато дават купата. Португалският футбол ми харесва, защото защитници и халфове са агресивни и обичат да атакуват. Идеално за нападателите.
- „Порто" и „Бенфика" доминират в Португалия. Можете ли да ги спрете?
- Реалист съм. „Порто" и „Бенфика" са фаворити за титлата. Ние искаме да сме изненадата. Нека да атакуваме от „втора позиция".
- Имената на Красимир Балъков и Ивайло Йорданов са на стената на славата на ст. „Жозе Алваладе". Ще добавите ли и вашето?
- Наслаждавам се на начина, по който говорят в „Спортинг" за тях. Ще се постарая българската следа в Лисабон пак да е ярка. Трудно ще е да задмина Балъков и Йорданов по популярност, не искам и да им отнемам славата. Само да я наближа малко. Не е невъзможно. Конкуренцията ми в атаката не е малка. Има национали на Португалия, други чужденци. Никой не ми е гарантирал титулярно място.
- Треньорът Домингуш-Пасиенсия лично ли ви е избрал?
- Честно да ви кажа, не знам. Сигурно е така. В „Спортинг" той коли и беси. Имат му доверие и се надяват да постигне успехи като с „Брага". В Италия например футболистите не ги избира само треньорът, а по-често спортният директор.
- Експлозивният Божинов сред португалските техници - как ще паснете?
- Сигурно ще се науча на нещо от тях, а може и те да гледат от мен. Човек трябва да се учи. Още съм млад, но и като остарея един ден, пак ще искам да видя нещо ново. Да се науча. Иначе човек спира да живее.
- Трансферът може ли да е крачка към наистина голям отбор?
- Първо не съм съгласен, че „Спортинг" е малък. Това е много, много голям клуб. Наистина не може да се сравнява с „Манчестър Юнайтед", „Реал" или „Барселона". В последните години дори не е това, което трябва да бъде за нивото на Португалия. Искам да се класираме в Шампионската лига, да се представим добре в Лига Европа. Пък ако е рекъл Господ, ако играя добре, може би да направя трансфер и в по-силен отбор. Но сега съм се концентрирал единствено и само върху „Спортинг".
- Правите шести трансфер. Кой бе най-лесен?
- Този определено беше най-лесен. Буквално за два дни стана всичко.
- Ще ви липсва ли Италия?
- Кажа ли „не", ще излъжа. Но от всичко, което чух за Лисабон, мисля, че ще я замени. Ивайло Йорданов похвали много града. Момчетата в отбора също казват, че е страхотен. Италия е, поне засега, затворена страница.
- Намесиха „Парма" в няколко съмнителни мача, в които и вие сте играли. На терена разбира ли се дали един двубой е уреден?
- Аз чета това, което пишете. Никога не съм знаел мач да е уговорен. В италианския футбол се спекулира с всичко. Ако футболист яде паста, ще се усъмнят дали не е ял спагети.
- За какво съжалявате най-много в кариерата си?
- Че не играх достатъчно в английския футбол. Съдбата не поиска. Две контузии ми отнеха два сезона. Иначе „Манчестър Сити" беше място, където си заслужаваше да остана дълго. Така е било писано.
- А кой е моментът, който няма да забравите никога?
- Да ви кажа честно, не е дошъл моментът, който няма да забравя. Дори бих казах, че ми липсват много хубави неща от футбола. Не съм печелил купа, не съм ставал шампион, не съм бил голмайстор на първенството. Много мои колеги са успявали. Не им завиждам, а искам да постигна и аз това. Да дойдете и да ме снимате с купа. Дано първият от поредицата трофеи дойде тук, в „Спортинг".
- Звезда в европейски гранд, но не става за националния отбор на България. Как ви звучи?
- Ако играя и се представям на ниво, искат или не искат, ще ме повикат. Поне така мисля. Има треньор, ръководството на БфС. Аз в конфликти не влизам с никого. Лесно е да хвърля думи в пространството, които ще пълнят вестниците. Може би имам какво да кажа, и с основание. Но в България манталитетът е друг. Няма да влизам във война с БфС, треньора или когото и да е. Уважавам всички. Болно ми е, че Лотар Матеус дойде да ме види само на един мач и си направи изводи. Можеше и на други да бъде. Аз имам едно оръжие - играта ми за „Спортинг". Ако е достатъчно силно, пак ще ме видите като национал на България.
- Кога за последен път говорихте с Матеус?
- Когато ме извика за контролата срещу Сърбия миналата година.
- Има ли друга, извънфутболна причина да не сте национал?
- Ако Матеус ще говори за моя личен живот, за неговия какво да кажем. Преди мача със Сърбия говорихме във фоайето на хотела. Попита ме как е личният ми живот. Каза ми, че най-важното е да съм спокоен. Не си мислете, че с Матеус сме се хващали за гушите. Напротив, водихме много позитивен разговор. Нормално е Матеус да очаква големи неща от мен, да иска да се развивам. Няма да се нападаме пред медиите. Аз играя, той селектира. Искам да съм в националния, искам да стигна на европейско и световно.
- Матеус казва, че иска главата ви да е чиста за футбол. Не е ли такава?
- През последния сезон наистина имах проблеми в „Парма", но това се отнасяше за целия отбор. Силни футболисти, които не постигахме, каквото се очаква от нас. Моята глава си е съвсем наред. Спокоен съм, в личния живот съм щастлив. Остава ми само да играя добре.
Вестник "Труд"
