Боримиров: Гонзо е приключил като човек

Даниел Боримиров е роден на 15 януари 1970 година във Видин. Петкратен шампион на България с Левски като футболист от двата си престоя на "Герена" между близо деветте сезона в Мюнхен 1860. Бронзовият медалист от световното първенство в САЩ през 1994 година има общо 180 мача и 72 гола за Левски в "А" група и 5 попадения в 36 срещи в евротурнирите със синия екип. Част е от "приказката" с 1/4-финала за УЕФА и влизането в групите на Шампионската лига. След сезон 2006/2007 е отказан от кариерата на футболист, за да бъде повишен в спортен директор. След шампионския сезон с Емил Велев е отстранен от работа.

-Господин Боримиров, 2010 г. за вас завърши с престижен стаж в Барселона, как започна 2011-а?

- Карам треньорската школа. Отдал съм се изцяло на семейството си. И най-вече на сина ми Алекс, който от 3 години тренира в Левски.

- Кога да очакваме хората да заговорят за футболния талант Алекс Боримиров?

- Не искам да давам прибързани оценки. Всичко си зависи от него. Аз единствено мога да го подкрепям във всяко едно начинание. Да коментираме някои негови тренировки, както и го правим.

- Често влизате в конфронтации с хората в Левски, това може ли да попречи на кариерата на сина ви в клуба?

- Ние сме две различни личности. И аз не виждам защо заради мен трябва да му правят спънки на него.

- Какво видяхте в Барселона?

- Имах още едно свободно място и реших да взема един треньор от школата на Левски - Сашо Георгиев. С него имахме възможността да наблюдаваме една седмица цялата школа на Барселона плюс мъжкия и втория отбор, воден от Луис Енрике. Нямам думи да опиша разликата от нашето ниво. Професионализъм отвсякъде. Само на базата им има 9 терена - 3 изкуствени и 6 естествени. Има двама координатори, които спускат програмата на цялата школа. И същевременно наблюдават как се изпълняват задачите.

- Имахте ли контакти с Пеп Гуардиола?

- Да. Дори гледахме тактическа тренировка на Барселона. Притеснявах се, че точно на нея няма да ни допусне, но Лъчо Танев свърши много добра работа. И ни пуснаха на тактическата тренировка преди мача с „Виляреал", спечелен с 3:1. Имах уникалния шанс да видя отбор от суперпрофесионалисти, които през целия тренировъчен процес не забелязах да се закачат, да викат... Всеки си беше затворил устата и беше максимално концентриран в заниманието. Имах възможността да наблюдавам в един ден и Еспаньол. Проведох дълъг разговор с треньора им Почетино.

- Кога вие се виждате като треньор?

- Тази година свършва треньорският курс. Имам идеи, но в България някои неща трудно могат да се реализират, тъй като тук не зависиш само от себе си, а от доста хора.

- Директно в поста старши треньор на мъжки отбор ли се целите?

- Всеки човек трябва да си направи равносметка. Хубаво е да тръгнеш от ниското, да минеш през перипетии, защото се учиш, докато си жив. Наблюдавал съм и нашата школа на Терена", не съм изпускал и тренировки на мъжкия отбор, докато бях спортен директор. Сега, когато имам повече свободно време, обикалям, наблюдавам, вадя си изводи.

- Как възприемате свързването си с националния отбор и щаба на Матеус?

- Много добре. Представям си го да се случи. Но всичко е въпрос на преговори. Когато хората преценят, че имат нужда от лицето Боримиров, ще седнем, ще поговорим... И защо не?

- В момента Матеус разглежда кандидатурите, сред тях ли сте?

- Надявам се. Доколкото разбрах, условието му е било помощник-треньорът да владее немски. Трима-чети-рима души сме тези, които сме били в Германия и се вписваме в изискването. Вече негов си е изборът на кого ще се спре.

- Смятате ли, че настоящата евроквалификация може да се окаже първа и последна за Лотар?

- В България като народ сме много скептично настроени. Когато беше Мъри - защо беше той, а не чужденец. Когато дойде треньор от чужбина, ама защо е този. Не сме от нациите, които можем да си позволим, първо финансово, да избираме треньор. Нека му дадем шанс на Матеус, защото този човек е работил с Трапатони, с Хицфелд. Много е постигнал като футболист. Нека му дадем време да прокара идеите си, както в мъжкия отбор, така и в юношеските гарнитури.

- Как успяхте да се изпокарате така с настоящите шефове на Левски?

- Обещах си, че по тази тема вече няма да говоря. Аз съм затворил тази страница. Но се получава лошо, когато някои хора го правят. Или когато написаното в медиите е казано по един начин, а е написано по друг и хората четат между редовете. Но аз нямам проблем. Виждате, че основно тази словесна престрелка е между само двама души. А вече чета, че се намесва институцията „Левски“. Че гледа да й се пречи. Аз не виждам по някакъв начин да съм нападнал клуба. Или друг човек. Не виждам как съм повлиял на отбора. Той си има треньор, готви се нормално.

- Репликата „Гонзо е комплексар“ ли визирате под „казано по един начин, написано по друг“?

- Аз казах, че вероятно изпитва някакви комплекси към тези футболисти, с които Левски е постигнал големите си евроуспехи. Не съм казал, че „той е такъв“.

- Не беше далеч времето, когато с Тодор Батков стояхте рамо до рамо. Как така се изпокарват хора, давали много един на друг?

- Може да върнете лентата назад. И да видите – в момента, в който аз и Емо Велев бяхме отстранени от Левски, аз не бях казал една дума. Тръгнаха да говорят по мой адрес и да ми лепват какви ли не небивалици и глупости. И аз бях принуден да отговоря. Една лоша дума не бях казал. Но когато бъдеш нападан и обвиняван в несъществуващи неща, си длъжен да отговориш.

- Тоест действията ви са защита на егото на Боримиров?

- Естествено. Но да твърдят, че аз нападам Левски...Аз никога няма да нападна Левски, защото от клуба съм видял само хубаво. Левски е бил трамплинът за моето израстване и като футболист, и като личност. Не можеш да отъждествяваш клуба с някое име. Това са две различни неща. Ако нападам определен човек, не значи, че нападам клуба. Защото Левски не е негов, а на народа.

- Ако се засечете на улицата с Гонзо и Тодор Батков, какво се случва? Разминавате се с погледите ли? Правите се на непознати?

- Аз мисля, че някои неща, които Тодор каза по мой адрес, са му били грешно препредадени или препредадени с някаква цел. И допускам, че е бил подведен. Но за Гонзо – той аз мен е приключил като човек. И оттук нататък връщане назад няма.

- Откъде според вас дойде твърдението на Тодор Батков, че вие сте пратили бригада на Таки да бие таксиджиите, с които се сблъскаха и сбиха Тиберканин и Рабех?

- Затова ви казвам, че той е бил подведен. Някои хора са гледали да спекулират с името на моя шурей, защото той в момента не е в България. За някои хора това е начинът да си измият ръцете, да отбият вниманието. Българите сме царе на интригата.

- Как виждате отстрани случая с Карвальо?

- Нещата се случиха малко непрофесионално. Като страничен наблюдател не мога да си представя, че футболистът първо ще бъде представен, а същевременно се оказва, че няма подписан договор.

- Как тълкувате думите на Георги Петков?

- Не искам да вземам страна в случая. Но чух, че Гонзо наблегна, че на Петков била дадена компенсация. Ами този футболист си има трудов договор, който е подписан за още година и половина. Ако Петков беше останал в Левски, клубът беше задължен да му плаща. Навсякъде в чужбина, когато искаш да изгониш някого, му плащаш компенсация. Дали е бил Петков в добра форма, или не – случва се. Като не е , слагаш го на пейката и чакаш пак да се пребори за титулярното място.

- А как ви се струват думите, че Батков е редил състава?

- Не съм бил в съблекалнята, за да го коментирам. По мое време такова нещо не е имало. Да се обади на мен или на Кокала и да каже „този ще играе“, не е било.

- Наистина ли няма начин големите футболисти на Левски да си тръгват без обида?

- Това нещо се случи единствено и само при Гонзо.

- Какво представлява Даниел Боримиров на 41 години?

- Човек съм с доста натрупан опит. Бил съм и от едната, и от другата страна на футболната барикада. Като ръководител е малко по-трудно, защото вземаш решения за цял екип.

- След колко години се виждате обратно на „Герена“ като фактор?

- Не си поставям цели да се завърна утре или другиден. Ще се завърна тогава, когато видя, че идеите, които имам, могат да бъдат реализирани.

- Нова година – ново ауди ще има ли?

- Предишного го карах близо 5 години. Чета измислици, че си сменям колите често, че парадирам, че съм винаги първи. Това са писания на болни мозъци.

- Какво най-брутално твърдение на болен мозък сте чели за себе си?

- Аз не съм привърженик на жълтинките. Подочувам от приятели.

- Много ли се спекулира около семейната ви връзка с Таки?

- Явно много се спекулира. Той си е отделна лично, аз съм отделна. Нито той ме е изградил като личност, нито аз него. Тези неща изобщо не искам да ги коментирам, защото нито съм адвокат, нито секретар на Таки.