Бившият колумбийски национал Бернардо Редин даде интервю за местния в. "Ас" във връзка с трансфера си и престоя в ЦСКА. Той беше един от първите чужденци, играли в България след настъпването на демократичните промени в края на 1989 г. 52-годишният бивш халф в момента е помощник-треньор на Рейналдо Руеда в Атлетико Насионал (Меделин).
Как се стигна дo трансфера в ЦСКА през 1991 г.?
- С Депортиво (Кали) тъкмо бяхме играли срещу Киндио в първенството, когато клубната управа и бизнесменът Хосе Кастаньо ми казаха, че има вариант да играя в България. Казаха ми, че няма много време за мислене. Дадоха ми една нощ. Реших да приема, тъй като в предишни години имах възможност да играя в Европа, но не се получи. Интерес имаше от Арсенал и Лацио, но от клуба не ме пуснаха, тъй като тъкмо бяха продали Карлос Валдерама. Имах варианти и за испанкия Малага, уругвайския Пенярол и бразилския Фламенго. На края озовах в България, като бях играл два пъти на Копа Америка (1987 и 1989) и на свевовното първенство през 1990 г.
Защо се върнахте в Депортибо (Кали) след само шест месеца?
- Пристигнах в България през февруари 1991 г. Това беше на рождения ми ден - 26 февруари. Бях преотстъпен. ЦСКА искаше да ме откупи, но предлагаше по-малко пари, отколкото искаха от Депортиво. Българите даваха 900 000 долара, а от моя клуб настояваха за 1,1 милиона. Бях мотивиран да продължа в ЦСКА, тъй като играх силно на Копа Америка през 1991 г. В София ми харесваше. Отнасяха се много добре с мен. Освен това предстоеше да играем в евротурнирите.
Какъв беше животът ви в България?
- Футболът в страната ми беше напълно непознат. Знаех единствено за Стоичков, който беше преминал в Барселона точно от ЦСКА. Отначало беше трудно. Сблъсках се с нови обичаи, различен климат, непознат език. С времето, докато играех за клуба, успях да свикна. Разполагахме с преводач, който беше учил в Куба и говореше перфектен испански. Чрез него комуникирахме с хората от клуба и треньорите. Той се грижеше и за моето семейство - съпругата ми и дъщеря ми.
В ЦСКА бяхте заедно с Карлос Грегорио Пимиенто.
- Когато с него отидохме в клуба, доколкото си спомням, отборът беше на седмо място. Накрая завършихме втори. С Пимиенто бяхме добри приятели. Играли сме заедно в Кали. Със семействата си живеехме в голяма къща, разположена в подножието на планината.
Интервюто е публикувано във вестник "Тема спорт"
